Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по български земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/news/95

д-р Теол. Доний К. Донев

Настоящата поредица има за цел да представи писма от България, изпратени от ранните мисионери на евангелските петдесятни Асамблеи на Бога – Воронаев, Шмид и Николов. Тези писма съдържат първите лъчи от зората на българското петдесятно движение. Те са публикувани преди почти век в различни периодични издания на Асамблеи на Бога: Confidence (Увереност), Pentecostal Evangel (Евангелски благовестител) и Later Rain Evangel (Благовестител на късния дъжд). След печатното им издаване писмата са каталогизирани в деноминационния архив, където са съхранявани до днес. Публикува се на български език за първи път, с надеждата, да мотивират интерес към едно дългоочаквано научнообосновано изследване на протестантството в България. Защото историята трябва да бъде разказвана …

Предпоставки
Кратък обзор на архивните каталози на Асамблеи на Бога показва два текста, които са важни предпоставки за настоящата публикация. По-ранният от тях е с дата 1913 г. и съдържа информация за първия историк на съвременното Петдесятно движение Франк Бартълмън. От специфичен интерес за българския читател е споменаването на съпругата му, Анна Лад, с която сключват брак през 1900 г. Анна е българка, която, след осиновяването си от американското мисионерско семейство Лад, идва в Америка, получава образование и ръководи дом за бездомни момичета в Питсбърг, щата Пенсилвания. Заедно със съпруга си тя е пряк участник в съживлението на улица „Азуза” в Лос Анджелис. В настоящето писмо тя е спомената като „българска християнка”.

* * * (Confidence, януари, 1913)
Пощенският адрес на брат Ф. Бартълмън е „Бел Гроув, Ротуел Роуд, Халифакс, Англия.” Сигурни сме, че той ще бъде радостен да комуникира с лидерите на Петдесятни центрове и конференции във Великобритания. Може да се каже, че той принадлежи в Лос Анджелис, тъй като е бил там по време на Съживлението на късния дъжд (бел. пр. Съживлението на улица „Азуза”). [Съпругата му] Сестра Бартълмън е българска християнка, образована в САЩ. Тя е способна работничка в Господа. Тя и трите им деца ще останат на посочения адрес, докато брат Бартълмън пътува от време на време, когато се отдаде възможност.

Второто писмо, което намираме в хронологически ред, не се отнася директно до България – поне не в момента на написването му. Затова пък авторът му е пастор Иван Воронаев – един от първите петдесятни мисионери в България. Воронаев е руски имигрант в Америка, който приема кръщението със Святия Дух и в последствие пастирува в Ню Йоркското сити първата руска петдесятна църква, асоциирана с Асамблеи на Бога. В писмото си Воронаев описва ситуацията в Русия след Октомврийската революция. В думите му личи не само болка по родната земя, но и надежда, че Бог ще изпрати надежда и спасение. В резултат на това, Воронаев заминава за Русия няколко месеца по-късно. Руският визов режим е и причината за спирането и престоя му в България – събитие, което води до началото на българското петдесятно движение през 1920 г.

Молете се за Русия (The Pentecostal Evangel, 13 декември 1919)
Защото Ти, о Боже наш, Бог, Който направи небето и земята, защото Ти, [sic] ние се ти молим, нека Русия извика за радост! О, Господи, нека реки на жива вода излязат от трона Ти и занесат изцеление на бедната, объркана и наранена Русия.

Няма друга страна, според мен, където бурите (политически или религиозни) бушуват толкова страшно както в Русия. Естествено, последиците са обезсърчителни, но на базата на нашия опит, ние се осмеляваме да застанем и да се молим за Русия с всичките й обитатели – 180 (сто и осемдесет) милиона преди две години.

Забележете, че няма друга държава, която преминава през толкова страшни конфликти както Русия в момента: кръвта не се брои за нищо там и реки от сълзи текат по измъчени лица, призракът на глад без пречка се шири по цялата страна и е дошло време в Русия, в което хлябът не е вече дневна реалност, а видение на неспокоен сън; земята [е] няма и глуха, готова да рухне заради всички злочестия, държи в трепереща си ръка върху разклатените си колене тези деца, безсилна да ги успокои.

Кой ще помогне? Те се изяждат там. Сълзите ми текат и сърцето ми е в болки за подтиснатите. Чуйте какво казва Господарят: „И други овце имам, които не са от това стадо: тях също трябва да доведа и те ще чуят гласа ми и ще бъдат едно стадо с един пастир”. Йоан 10:16

На 6-та улица в източната страна на Ню Йорк има една малка мисия, където тези „други овце” могат да бъдат намерени, докато се покланят на „великия Господар на душите ни”. Това е първата Руска Петдесятна Асамблея в Ню Йорк и всъщност единствената в Америка, която може да бъде за Негова полза. Наброяваме 70, но колко е това в сравнение с толкова много руснаци тук в Америка и в Русия.

Вижте, колко много нужда имаме от молитвите на Божиите деца. Тези 70 и всички онези, които ние твърдо вярваме, че Бог ще прибави. Как трябва да бъдат приготвени и подготвени, така че, когато дойде възможността да се върнат в Русия, напълно екипирани и пълни със Святия Дух да тичат по Божията заповед.

Имаме огромна нужда от руска петдесятна литература и сграда, където да имаме богослужения безпрепятствено и Библейско училище за руснаци, които поради ограничените си познания по английски не могат да посещават американски библейски училища. Тези две нужди ни потискат толкова, като дните минават, че чувстваме не само да говорим за тях, а да плачем за помощ пред Бога.

Молим ви, вижте в сърцата си и се смилете и молете се за нашата нужда редовно пред Бога, докато Той отговори и много руснаци са спасени и кръстени в Святия Дух и са [sic] „защото идва нощ, когато никой не може да работи”.

Отново ви молим да се молите за Русия и за руснаците в Америка, и за нашата Руска Петдесятна Асамблея в Ню Йорк, която е клон на истинската лоза от 42-ра улица в Ню Йорк (Асамблея Добри Вести). – Пастор И. Е. Воронаев

Петдесятница в България (The Pentecostal Evangel, 5 март 1921)
Брат И. Е. Воронаев, който до преди няколко месеца беше пастор на Първата Руска Петдесятна Асамблея в град Ню Йорк, отплува за Русия с надеждата да може да проповядва Петдесятно Евангелие на своя народ. Получихме повече [информация] от него, че е било невъзможно да стигне до Русия и е бил задържан в Константинопол. Разходите по престоя били толкова високи, че той счел за необходимо да напусне и Господ го довел до Бургас, България. Бог го благословил и седем души приели кръщението в Духа чрез неговото служение. Ето и неговото писмо:

„Посетих шест града в България, държейки руско-български съживителни събрания. Бях осем дни в град Сливен и държах 12 събрания в българската конгрешанска църква. Бях в Ямбол два дни. Бях във Варна, град пристанище на Черно море, в българската методистка църква. Държахме събрания в София, столицата на България, в продължение на десет дни в конгрешанската църква. Във всички тези градове имахме големи съживления, на които проповядвах спасение, изкупление, освещение, кръщение със Святия Дух и второто идване на Исус Христос.

Протестантите и гръцките [sic] католици в България никога не са чували за кръщението в Святия Дух и внимаваха на тези думи. Много пастори и протестантски вярващи започнаха да се молят за кръщението със Святия Дух. Слава на Исус за всичко това. Ние сме първите петдесятни мисионери в България. Господ кръсти със Святия Дух в Бургас седем души, шест българи и един руснак. Бог е отворил голяма врата за проповядване на пълното евангелие. Би било много добре, ако американски петдесятни мисионери дойдат в България да проповядват на българите и руснаците тук, и по-късно отидат в Русия. Руският и българският езици са подобни по същност с малки разлики. Благодарим на Бога за помощта му чрез вас. Помнете ни в молитвите си.”

Бургас, България (The Pentecostal Evangel, 16 април 1921)
Бих искал да предам чудесни новини от България. Посетих Стара Загора, където държах съживителни събрания в продължение на 11 дни в Баптистката църква. Бог чудесно благослови нашите събрания. Някои души Бог спаси, а други започнаха да се молят за кръщението във Святия Дух и Христос кръсти четирима със Святия Дух, както в Деяния 2:4. От тях Господ кръсти съпругата на пастора на баптистката църква и едно 19 годишно момиче, дъщеря на пастора на баптистката църква в Казанлък. Алелуя!

В Сливен Исус кръсти трима души. Виждам Бог и Духът му работещи в България. Вече имаме петдесятни в три български града: Бургас, Сливен и Стара Загора. Тръгвам към Пловдив, за да държа събрания в конгрешанската църква. – И. Е. Воронаев

Бургас, България (The Pentecostal Evangel, 14 май 1921)
В Пловдив имахме събрания в конгрешанската църква. Имахме големи благословения от Господа и за първи път в България кръстих четири души в река Марица. Кръщението бе като това на Филип и евнуха. Тази седмица Бог кръсти трима души там. – И. Е. Воронаев

Петдесятница в България (The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921)
Искам да ви съобщя нашите радостни вести. В Бургас, България. Господ кръсти със Святия Дух около 14 души. Имаме около 20 кандидата за водно кръщение, а около хиляда българи и руснаци бяха там и имаха голям интерес. На Великден, 1 май 1921 г., Господ кръсти трима души в град Сливен и Господ спаси няколко души в град Пловдив, където имахме събрания. Там кръстих четирима души в реката в името на Отец, Син и Святия Дух. Това бе моята първа служба с водно кръщение в България. В град Казанлък Господ кръсти пет души. Посетих Варна за втори път и Господ кръсти една сестра и спаси няколко. Аз кръстих четирима в реката в едно прекрасно богослужение. След две седмици, със семейството си ще отида във Варна, пристанищен град на Черно море, където има много руски имигранти. В България вече имаме петдесятни в пет различни града: Бургас, Сливен, Стара Загора, Казанлък и Варна. Кръстил съм [във вода] 34 души, а Исус кръсти 30 души в Святия Дух. Молете се за нас. – И. Е. Воронаев

Петдесятница в България (The Later Rain Evangel, юли 1921)
Бог повика брат И. Е. Воронаев, който ръководеше Руска Петдесятна Асамблея в град Ню Йорк, в Русия. В момента, той работи в България сред руските имигранти. Той пише: „За шест месеца посетих единадесет града в България и държах съживителни събрания в български протестантски църкви. Господ работи чудно. Христос спаси много души и аз кръстих във вода 34 според Матей 28:19. Господ кръсти 30 със Святия Дух, както в Деяния 2:4. Сега имаме петдесятни в седем града и Господ е отворил врата да проповядваме пълното Евангелие, но имаме нужда от работници. Молете Бога да изпрати добри работници от Америка. Руснаците и българите имат нужда от петдесятни проповедници. Молете се за мен и работата ми в България. Аз съм във Варна, на 24 часа път от Одеса, Русия.”

Вместо епилог
Писмата на Воронаев от България спират до тук. Знае се, че работата с петдесятните вярващи в Бургас поема Дионисий Заплишни, където живеят роднини на съпругата му Олга. Воронаев, заедно със семейството си, продължава делото във Варна. Най-вероятно от този период на работата му водят началото и свободните църкви, кръстени със Святия Дух, които през 1928 г. ще откажат да се присъединят към новооснования Съюз на евангелските петдесятни църкви. Думите от последното писмо на Воронаев недвусмислено показват, че преместването му във Варна е свързано с основната цел на неговата мисия, а именно окончателното му отпътуване за Русия.

Но историята на българското петдесятно движение в България не спира до тук. Това е само нейното начало. През 1922 г. Воронаев е вече в Одеса. Асамблеи на Бога изпращат Г. Х. Шмид като свой мисионер за Европа. Той работи в основно в Полша, България и Русия. Работата му в Полша обуславя по-късното основаване на петдесетния институт в Гданск.

В доклада си за месец май 1922 г., Шмид описва работата си по изпращането на помощи към Източна Европа, в това число и за работата на Воронаев в Русия, за която той пише: „В резултат главно на работата на брат Воронаев добро и силно петдесятно дело е започнато в София, България и ние получихме четири копия от месечен петдесятен вестник, който излиза в осем страници.”

Шмид продължава с цитат от писмо на Воронаев: „Пастор Воронаев пише от Одеса, Русия: „Животът в Русия и Одеса е много труден. Гладът е много голям. Живея със семейството си и сме много бедни, но благодарим на Бога и Исус Христос. Духовната ни работа напредва. Господ е благословил делото ни и е кръстил в Одеса около 35 души. Един от братята, които Господ кръсти в Одеса сега работи в Подолска губерния, а друг в Киев.

От България получих писма от някои от приятелите ми. Божият Дух работи чудно там. Господ е кръстил [в Святия Дух] над 100 души и повече от 200 се молят за [sic] Кръщението. Слава на Исус!. В България Господ кръсти някои евреи и едно турско семейство.”