|
|
Институт за българска протестантска история
|
Защото историята трябва да бъде разказвана ... |
|
| |
Протестантството в България
През 1815 г. мисионерът У. Х. Пинкертон предлага на Британското библейско общество издаването на нов превод на Библията на български език. Идеята му е поддържана от мисионерите Лийвс и Баркър, а по-късно и от Ригс. През 1840 г. излиза от печат Новият завет на новобългарски език в превод на Неофит Рилски. Това събитие е резултат от широката образователна дейност на протестантското движение по българските земи. Построени са мисионерски станции, печатници и училища, които заемат водеща роля в просветата на възрожденска България. Образователната дейност, която следва протестантските идеи и пуританската духовност, обучава ново поколение, което се включва активно в борбата за независима Българска църква и създаването на български евангелски църкви.
Ролята на българския протестантизъм в национално-освободителното ни движение
Раждането на първите български протестантски църкви съвпада по стечение на историческите обстоятелства с най-решителните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение. Към 1870-те българският народ е постигнал забележително ниво на национална еманципация, изградил е мрежа от български просветни институциии е извоювал църковна независимост от Цариградската патриаршия. Във всички тези етапи на Възраждането основен противостоящ на българската кауза фактор се явяват религиозни и политически гръцки лидери. На преден план излиза необходимостта да се извоюва политическа свободаза българския народ от Османската империя.
„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.
Писма от България: 1920 (Част 2)
Следващото писмо писано от Иван Воронаев съхранено в архивите на Асамблеи на Бога за съжаление не е цяло. Не е ясно дали то не е запазено в цялостен вид умишлено или по-друга причина, но в интерес на истината това е единственото писмо в кореспонденцията на Воронаев, достигнала до наши дни, което не е запазено в цялостен вид. Въпреки това текстът му е от изключителна важност описвайки
Писма от България: 1920 (Част 1)
През 1919 г. като баптистки пастор в Ню Йорк Иван Воронаев приема петдесятното кръщение и заедно с църквата си напуска баптистката деноминация. Веднага след това Воронаев започва да търси връзки с петдесятни общества и в кратък срок успява да осъществи партньорство с Асамблеи на Бога. В началото на кореспонденцията си с тях Воронаев се интересува дали има петдесятни църкви и мисионери в Русия. Той дава свидетелство за своето духовно кръщение, като го свързва с призванието да се завърне и проповядва в родината си. Воронаев получава почти моментален отговор на писмото си. В него той е насочен към преп. Дж. Росеуел Флауър, завеждащ мисионерския отдел на Асамблеи на Бога.
|
|
|
