Ямболци срещу „Валутния борд“ през 1879 г.

Ямболци срещу „Валутния борд“ през 1879 г.

 През 1875 г. външният дълг на Османската империя достига астрономическия размер на 5,3 млрд. франка. За същата година се предвиждало 14 млн. турски лири, равняващи се на 60% от целия османски държавен бюджет, да отидат за погасяване само по лихвите на взетите заеми Засилването на данъчното бреме най-вече върху християнската рая не подобрява финансовото състояние на империята и през август 1875 г. тя стига до официален банкрут, обявявайки, че през 1876-1880 г. ще изплаща само половината от лихвите по дълговете си.

През 1878 г. банкрутиралата империя губи голяма част от българските земи, които са били незаменими в поддържането на финансовото и стопанското й „изкуствено дишане“. Нашият град попада в рамките на автономната област Източна Румелия. За уредбата на тая област е създадена т.нар. Европейска комисия от 7 западноевропейски, двама руски и двама турски представители. Според чл. 19 на Берлинския договордиктат от 1 юли (по стар стил) 1878 г. тази комисия щяла да бъде „натоварена да управлява в съгласие с Портата финансите на областта”. Казано на съвременен медиен език, това си е „въвеждане на валутен борд“. За да подпомогнат Турция в изплащането на дълговете й към техните държави, западните представители в Европейската комисия налагат на Източна Румелия годишен данък към Високата порта от 240 хил. турски лири. Тези пари са стигали за погасяване едва на 2-3% от годишните лихви по османските дългове, но те са представлявали цепи 30% от предвиждания годишен доход на областта, т.е. са били едно нелеко финансово бреме.

В изпълнение на чл. 19 на антибългарския Берлински диктат западните представители в Европейската комисия се постарават да наложат Отоманската банка като разпоредител с финансите на Източна Румелия. Този техен стремеж обаче се проваля поради противодействието на руските представители в комисията. Все пак западните делегати успяват да наложат през есента на 1878 г. за главен директор на финансите в Източна Румелия немеца Адолф Шмид, управител на клона на Отоманската банка в Пловдив. Чрез него те са се надявали наред с контрола върху финансите да установят свой контрол и върху административните органи, милицията (= войската) и жандармерията (= полицията) в областта, която иначе през 1878/79 г. официално е била под временно руско управление.

Поставеникът на кредиторите на Турция Шмид тръгва да обикаля из Източна Румелия, за да инспектира и ревизира окръжните ковчежничества (каси, финансови служби). Във връзка с това на 10 февруари (по стар стил) 1879 г. вечерта той пристига и в Ямбол. (Впрочем ямболци още от есента на 1878 г. спрели да плащат данъците си в знак на протест срещу намерението на Европейската комисия да вземе в свои ръце румелийските финанси). Веднага след пристигането на Шмид из Ямбол се разнася слухът за „англичанина, пратен от султана да вземе парите”. На следващата сутрин (11 февр. 1879 г.) къщата, в която нощувал Шмид, е обсадена от 3000 ямболци, водени от младия патриот — учителя Васил Влахов. Възмущението си от намеренията на Шмид гражданите изливат най-напред върху двата файтона, които го чакали пред къщата, като ги изпочупват. Ямболският окръжен началник, блокиран заедно с Шмид, на 3 пъти изпраща хора за помощ, но все без успех. Неможейки да преодолеят високите огради и здравите порти на обсадената къща, ямболци решават да я подпалят, което и сторват с главни. Изскочилият от къщата да вика пожарната пристав е заловен от гражданите и малтретиран грубо. Протестиращите са започнали вече да събарят оградата, когато към 11 часа пристига да въдвори ред руският генерал Маркозов с казаци. След дълги разправии между генерала и ямболци се излъчва една делегация от 16-18 души, която връчва на Шмид лично писмен протест със следното съдържание: „Понеже вие сте представител на една комисия, която е натоварена да върне турските власти в областта, невъзможно ни е да ви поверим касите, поверени вече на избрани от нас чиновници. Трябваше да ни дойдете на помощ във време на прочутите кланета, да ни покровителствувате против турското варварство, за да имате сега правото да искате касите”. Делегацията е била най-вероятно от дейци на тайния комитет „Единство“ и на неговото легално проявление  гимнастическото дружество „Сокол“. Тя се държи любезно с Шмид и го уверява, че ямболци са настроени не против неговата личност, а против мисията му. След тази делегация при Шмид се явяват и 10-12 жени, които, говорейки една през друга, също протестират против намерението на Европейската комисия да се разпорежда с румелийските (и в частност – с ямболските) финанси.

След обед на 11 февруари 1879 г. Шмид е оставен безпрепятствено да напусне Ямбол и той потегля за Сливен. Там е посрещнат с камъни…

Респектиращата реакция на българите в Ямбол, Сливен и др. градове на Източна Румелия по финансовия въпрос послужва като предупреждение към Европейската комисия, че народът ни не ще позволи да се накърни в каквото и да било отношение съвсем младата му свобода. Член 19 от Берлинския диктат за „валутен борд“ в Източна Румелия практически остава неприложен…