Евангелска църква в Якоруда

За пръв път протестантството пуска корен в Якоруда през март 1880 г. Тогава няколко семейства, тези на Марко К. Седлоев, Кръце Як. Седлоев, Агапия М. Гръков, Илия Пейов Шаламанов, се отделят от Православната църква и образуват отделно общество, което станало клон на Българската Евангелска църква в гр. Банско. По-късно към тях се приобщават и семействата на Христо Ив. Лачов, Георги Мих. Макрев, Никифор Д. Бучков, Йордан Анг. Петканешков, Христо Ст. Бозаджиев, Александър Ив. Милчев, Димитър Ив. Малаков, Маруша Хаджиценева и Славейка Зайюва. От 1929 г. те започват да събират средства за построяване на Църковен дом и през 1934 г. закупуват парцел и изграждат своя макар и много скромна църква. По какво се различава Евангелската от Православната и Католическата църква? При Православната църква богомолците се молят на светиите, които са изобразени на икони, при Католическата те са представени във вид на статуи, а при Евангелската няма нито икони, нито статуи. В храмовото помещение има само амвон, издигнато място, от което пасторът (т.е. свещеникът) изнася беседа на някаква религиозна тема свързана с живота, с нравствените ценности, след което богомолците колективно произнасят своята молитва към Бога, и след това пеят мелодични песни с религиозно съдържание, всички насядали на столове. Към Евангелската църква е открито и неделно училище за деца. Пастори в якорудската Евангелска църква са били: Боню Гюров от с. Меричлери, Атанас Праматаров от с. Елешница, Костадин Ив. Граченов от гр. Банско, Георги К. Седлоев от гр. Якоруда, Божин Г. Белев от гр. Струмица, Пане Д. Темков от гр. Кавадарци, Костадин Ст. Мърваков от с. Гърмен, Крум Г. Бумбаров от с. Огняново и Ангел Ат. Кременлиев от с. Гърмен, с най-дълъг трудов стаж – повече от 16 години пастор в Якоруда. Евангелската църква не е успяла да привлече якорудчени. В годините на социализма, поради отрицателното отношение на властта към религията, броят на нейните членове силно намалява, а след 10.Х1.1989 г. Евангелската църква в Якоруда престава да съществува. Според данните от последното преброяване на населението през 2001 г. в селището са останали само двама евангелисти.