Весела Илиева, Момчил Петров и Доний К. Донев

В историята на българското национално Възраждане Робърт колеж е забележително явление. Самото име се превръща в нарицателно за високото качество на образованието и възпитаниците му. Ролята му в предосвобожденската ни национална култура е самостойна и уникална.

Преди 35 години, на 20 юли 1971 г. приключи самостоятелната си академична дейност прочутият Робърт колеж, сливайки се с американския девически колеж (ACG) в Турция. В американския девически колеж през 20-ти век получават образованието си дъщерите на известни турски интелектуалци и политици, които в последствие участват активно в политическия живот на Турция и реформите след младотурския преврат. Една от тях е известната турска писателка Халиде Едип Адивар. Популярната общественичка и дългогодишна сътрудничка на Кемал Ататюрк инспирира младотурците при най-важните реформи след падането на Османската империя с републиканските си прозападни разбирания.

В сградата на Робърт колеж край Истанбул след 1971 г. се помещава Босфорският университет, който се развива успешно в прозападните традиции и положените образователни мащаби от институцията на именития си академичен предшественик.

Известното протестантско образователно заведение на Балканите е основано от Кристофър Робърт, американски индустриалец и Сайръс Хамлин, американски професор, богослов и мисионер през 1863 г. в Цариград. Сайръс Хамлин получава разрешение за строеж на хълмовете Румели Хисар на европейската част на Босфора. Там е построена и първата сграда на Робърт колеж – “Хамлин Хол”. След заминаването на Сайръс Хамлин през 1877 г. обратно за САЩ, за да поеме университетско преподавателско място и след смъртта му колежът се ръководи от Джордж Уошбърн (1877-1903 г.), Кейлъб Гейтс (1903-1932 г.) и др.

Разположен в Бебек, един от красивите квартали на хълмовете Румели Хисар, Робърт колеж е на пркатика най-старият Американски колеж от този академичен тип – богословска семинария, с интегрирано секуларно обучение, извън територията на САЩ. От самото си създаване, училището издига на ново равнище образованието на Балканите, като с това привлича младежи от цялата европейска част на Османската империя.

Въпреки че в първоначалния си замисъл – като мисионерско училище, цели преди всичко образоването на църковни служители, Робърт колеж предлага академична програма за обучение във всички модерни науки, наред със завидно високи познания по английски и класически езици. Мотив е да се привлекат и образоват множество талантливи и високо мотивирани ученици, без да са задължени да получат евангелско богословско образование и се посветят на служение. Във всеки отделен академичен период колежът обучава поне 500 младежи. Дипломираните ученици намират реализация из своите родни места, започват да функционират като лидери в множество професионални области – не само регионално, а и в международен план.

Това особено се отнася за българските студенти в Робърт колеж, отличаващи се със своята любознателност и талант. По време на Възраждането български ученици са пращани да учат в Париж, Виена, Одеса и Петербург, както и в редица други европейски континентални градове. Но единствено Робърт колеж предлага специфичния стил на образование, характерен за англосаксонската академична традиция.

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура в следвъзрожденския ни период, са именно завършилите Робърт колеж българи. За някои от тях пише New York Times през 1918 г: Константин Стоилов, първият българин завършил Робърт колеж, и Т. Иванчов -министър-председатели на Княжеството, Иван Евстатиев Гешов – министър-председател от началото на 20-ти век, Петър Димитров – преподава в Турция след като се дипломира, след което представя България на международно ниво като дипломат, Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България, Димитър Икономов – работил за няколко български правителства, Стефан Камбуров – офицер от армията, умира през 1882 г., Стефан Панаретов – сам професор в Робърт Колеж за 43 години, след което посланик на България в САЩ, Иван Славейков от Трявна – министър на информацията и печата, министрите Иван Белинов и Михаил Маджаров (автор на най-добрите, обзорни спомени на българин за колежа), Александър Людсканов, Иван Пеев-Плачков и много други.

Интересно явление е, че мнозинството абсолвенти на колежа се реализират като бъдещи консерватори в българската политика. В кризисни и сублимни политически моменти в историята ни те са обвинявани от не един от съвременниците им, че подохождат по-скоро с интелектуален академизъм, сдържаност, неуместен пиетизъм и дори пасивност. Качества, които в Освободителните борби и политическите процеси на младата българска държава (изискващи енергичност и практичност), не са непременно преимущество, за разлика от високата оценка, която биха получили в една стабилна и развита демокрация.

Сравнен с която и да е еквивалентна европейска учебна институция, академичният и културен успех на образователната система на Робърт колеж и обществено-политическото влияние, което той добива в България и на Балканите, го разкриват като феномен. Предвид условията, в които съществува, резултатите от образователните програми на протестантския колеж са още по-впечатляващи. Над 200 български младежи завършват 5-годишното обучение в колежа, а няколко хиляди са посещаващите различните образователни нива и курсовете му.

За таксите на обучение е развита система от стипендии, но една немалка част от учащите се идва от заможни семейства и успява да плаща разноските по обучението си. Много от колежаните идват от българските подбалкански и тракийски заможни градове и села. Сред тях са Елена, Сливен, Котел, Копривщица, Калофер, Жеравна, Пловдив. Стари български възрожденски фамилии изпращат потомците си да следват в Робърт колеж – като Маджарови, Гешови, Бракалови, Горбанови и др. Някои ученици от по-слаби социални среди получават финансова подкрепа на местните общини, на църковни настоятелства, на заможни роднини, съселяни и съграждани. До края на 19-ти век учебните заведения в Княжеството трудно могат да се сравнят с нивото на колежа. В последствие се изгражда конкурентна образователна система, в която се ползва опита на западни учебни заведения, на самия Робърт колеж, а основаните модерни гимназии и колежи от протестанти в редица български градове разгръщат дейността си на територията на Княжеството.

Един поглед в програмата на Робърт колеж дава добра представа за нивото на обучение, което от 16 септември 1863 г. се предлага на учащите се:

Подготвителен отдел: задължителни курсове по английски, аритметика, география, роден език; френски; факултативно – немски или турски; изобразително изкуство и техническо чертане.

Първа година: задължителни курсове по английски; алгебра; геометрия; зоология; роден език, английски, френски; факултативно – немски или турски езици.

Втора година: английски, геометрия; алгебра; тригонометрия; физика; антична история; латинска граматика; старогръцки, старобългарски, староарменски езици; роден език, английски, френски; факултативно – немски или турски езици.

Трета година: английска литература, акцент върху творчеството на У. Шекспир; землемерство; аналитична геометрия; физиология; химия; нова история; латински
език; английски, френски; факултативно – немски или турски езици.

Четвърта година: реторика, логика, обзорна стара и съвременна английска литература; инженерство; аналитична химия; минералогия; богословие; парламентарно право; политическа икономия; ботаника; биология; физическа география; ораторско майсторство; английски, френски; факултативно – немски или турски езици.

Пета година: геология; дескриптивна геометрия; психология; етика; история на философията; история на цивилизацията; философия на историята; международно право; ораторско майсторство; роден език, английски, френски; факултативно – немски или турски езици.

Българските студенти не са многобройната национална група, но със сигурност заемат първо място по численост сред групата на дипломираните. А сред тази са и най-успешните. След приключване на половинвековната си кариера в колежа, президентът му Джордж Уошбърн си спомня, че най-блестящият клас в историята му е бил този от 1871 г. В него учат Ст. Панаретов от Сливен, К. Стоилов и Ив. Ст. Гешов от Пловдив, П. Хр. Тъпчилещов от Пловдив и Ив. П.Славейков. В класа, завършил през 1875 г., петима от първите шестима по успех са българи. Първенец на випуска е бъдещият български министър Александър Людсканов, с 98.5 точки от 100 възможни.

Робърт колеж и другите протестантстки образователни заведния – средни и висши, основани и развити в България по време на Възраждането и след Освобождението, мотивират днес един по-задълбочен поглед към традициите на българската образователна система.

Подобен поглед е актуален по две причини – той дава възможност за обръщане към традициите в българското образование и корените на успехите му до налагането на комунистическата диктатура през 1944 г. у нас. Но води и до изследване опита в миналото на водещите образователни заведения у нас – между които силно отличаващите се протестантски колежи и училища. Предвид актуалната криза в българското образование, при съвременните обществени условия този опит може да бъде ползван като богат академичен и институционално организационен ресурс. Като база за сравнение на образователни модели, които са функционирали при тежки социални и политически условия в историята ни.