Една любов с две имена – Американски девически колеж и Езиковата (131 години от началото на нашата история)

Иво РАЙНОВ

Всеки ден  хиляда души изкачват стълбичките към  дикисанския хълм, загледан в стария Ловеч. Там пред очите, като на длан, е цялата ни история – притихналата Вароша, гордата хисарска крепост, величавия монумент на Левски и онзи харизматичен мост между минало и настояще.  Понякога си представям как тези два хълма си шепнат спомени и история, споделят гордост и благодарност. Наскро писах колко близко е Езиковата до представата за колежански тип училище. Далеч от шума на урбанизацията, в простора на красивата паркова природа, надвесена над спираща дъха панорама на нашите старини. Мъдри хора са били американските протестански мисионери. Купили са късче земя, обладано от вдъхновение и харизма. О, съвсем не преувеличавам. Толкова пъти съм стоял на ръба на хълма, взрян в светините на Ловеч. От там историята е като хипноза, а височината, като адреналин – вярваш, че всеки полет е възможен. Давам си сметка, че хиляди мечти са били заречени на този хълм, под свидетелското съгласие на Вароша, Хисаря, Левски. Десетки хиляди млади хора са черпили сила от историята и оставяли частица дух на ръба на Дикисана. За да превърнат хълма в харизма, вдъхновение, легенда.

Всичко започва на 10-ти декември 1881 година, с откриването  на Американския девически колеж. Знам, че историците ще присвият рамене в съмнение за датата. Доколкото не съм чел  и чул за друга дата, предпочитам да вярвам, че този декемврийски ден е нашето начало. В този ден започва историята на хълма, на който  знанието ражда мечти. Объркани от факта, какво точно празнуваме, често забравяме декемврийския изгрев. Утре ще затворим 131 страница в книгата на училищната история.  Страхувам се, че денят ще бъде делничен като съдържание и настроение. Затова реших да „драсна“ няколко реда в аванс.

Дано споделяме убеждението, че без Американския колеж нямаше да има многоезичното училище от първите комунистически години, нито пък кадровата немска гимназия. Нямаше да има “Вчера“ и езиковската легенда. Всичко, което имаме е наследено. Теренът и сградите са най-малкото. Делеч по-важен е духът.  Американският колеж е много повече от училище. Той е школа за възпитание. Както може да се прочете в правилника , главна цел на колежа е да даде добро възпитание и образование, така че възпитаничките да бъдат достойни дъщери на своето отечство. Също там е записано, че пред възпитаничките се поставят всички идеали, за да бъдат изградени силни характери, които да устояват на несгодите на живота. Колежът дава отлично образование, учи на ред и дисциплина. Изискването на правилника пансионерките да живеят като фамилия пуска дълбоките корени на приятелството. Много от правилата на колежа ще продължат да живеят в ежедневието на езиковите училища след Втората световна война. Някой от тях, за съжаление, ще избледнеят във времето, но духът, приятелството, ревността към традициите и стремежът към добро образование, като че ли ще наследят вечността. Всъщност всичко, което правим днес има своите първоизточници или прототипи в колежа. Клубовете, които днес изграждаме по програма УСПЕХ, са ежедневие за девическото училище.  Спомням си как през миналата година Ани Андреева и Петя Ангелова учеха съвременните езиковки на ръкоделие и месене на хляб. Някога учения по ръкоделие се придобивали в  клуб „Шев и бродерия, а колежанският клуб „Сръчни ръце“ учел на грънчарство  и изработвал изделия за  Коледния базр в града. Съвременните езиковки цяла седмица изработват различни неща на тазгодишния коледен базар. Днешните журналистически клубове издават от време на време вестниците „ЕГ прес“ и „Стъпала“, а тогавашният предлагал най- редовно  вестник „Мисионерски вестител“ и младежкия лист „Вълнолом“.  Колежанските клубове „Култура“ и  „В търсене на красотата“ дискутират въпроси от естетиката, приятелството, отношенията между хората, етикецията. Теми към, които е пристарастен съвременния клуб по етика.  Някога най-желан бил драматичния клуб, днес негов наследник е театралния клуб на абитуриентите.  В първите  години най-голяма била асоциацията на младите колежанки. Участничките приготвят и раздават храни, организират коледни базари  и музикални прояви.  През последните седмици Езиковата е разтърсвана от страстното желание да се прави благотворителност – чрез коледни базари и концерти. Нищо не започва с нас. Ние просто сме добри наследници и надявам се пазители на духа. Горе, над хълма, свети една аура, в която всеки е оставил частица от сърцето си и едно „издишване“ от духа си. Тук са събрани толкова много положително заредени флуиди – на Чалис и колежанките, на „телманци“, на тези, които днес гордо се наричат езиковци.

Всичко започва от онзи декемврийски ден преди 131 години. С идеята да се превърне в хълм на благородството и духовната аристокрация. Мотото на американските първооснователи било простичко – Просветени, за да просвещават! Достойно да бъде мото и на днешната Езикова. Стига ние да сме достойни за него.

На този хъл са стъпвали десетки хиляди хора. Рано или късно всеки от тях си е тръгвал. Но неколцина, като че ли, винаги са приседнали на стената и гледат към историческия Ловеч, отвъд Осъм. Струва ви се, че сред тях са Джеймз Чалис, Кейт Блекбърн, Мелони Търнър и цялата плеяда мисионери, направили възможно опианяващото настояще на старата Езикова.  Когато се заслушам чувам и хора от момичешки гласове, който  повтаря уверено една истинска клетва:

„Аз съм българското знаме – символ на българската държава. Аз съм вярата ви в самите вас, вашият блян за това, което една нация трябва да бъде.

Гордея се с вас, когато работите честно, клюмвам, щом целта ви изчезне и трябва да играя ролята на страхливец.

Аз съм това, което вие имате силата и смелостта да изградите. Мога да бъда и песен и паника, победа и поражение. Аз съм това, в което ме превръщате и това, в което вярвате, че мога да бъда.

Поздравът ми към вас е светъл, вярата ми твърда, че с вашите сърца и ум ще доизградите велика България.

Клетвата на Американския девически колеж. Колко хубаво би било, ако си я припомняме заедно с нашата „Клетва“.

Какъв по-добър повод от утрешния ден –денят, в който преди 131 тодини е основано нашето училище.

Денят, в който всички пътища водят към Ловеч и Езиковата

Иво РАЙНОВ

Ловеч  има два големи празника – Цветница и Празникът на Езиковата. Тази година, по ирония на календара, те съвпадат. Предвкусвам изключителен уикенд, изпълнен с много настроение, младост и оживление.

В петък гимназията ще отбележи поредната година в своята история – 130-та с наследството на Американския колеж. Дълга, успешна и горда история.  Гимназията е леганда за по-старите поколения, магнит за новите генерации и доживотен сантимент за всички, дишали от нейния въздух.  Този въздух е като някаква алхимия, от която кристализират уникални таланти и неразрушими приятелства. Десетилетия наред Езиковата не престава да дарява успехи и плете неповторима общност. Да всява респект и да трупа богатство от успели възпитаници.

Езиковата има хиляди основания за гордост. Тук са попивали знания министри, топ журналисти, издатели, водещи банкери, успешни мениджъри, значими бизнесмени, дипломати… Витрините са препълнени с отличия, аналите са тесни, за да поберат спомена за всички успехи. Тази гимназия е вечната гордост и един от малкото съвременни източници на  самочувствие за линеещия Ловеч.

Но най-голямото богатство не са отличията  То е в духа и традициите, в сърцата и спомените. Езиковата е  особена духовна общност, в която влизаш трудно, но оставаш „масон” за цял живот. Белязан от духа на приятелството и споделената съдба. Смея да твърдя, че това училище е школа за любов и клетва за вярност, като в онази знаменита филмова сцена, пресъздала неповторимата атмосфера на най-старото езиково училище.

Езиковата пази уникални традиции –  своя фест, своята пиеса, и най-вече своя празник. Магнетично събитие, което привлича стотици възпитаници от всички възрасти и краища на България и света. В дните на езиковския празник Ловеч сякаш разцъфва. Многолюдна вълна от ведри лица залива местните улици. Младостта измества скуката, а смехът – инертното ежедневие. Макар и за няколко дни Ловеч заживява с пулса на съвсем различна динамика, а обичайно пустите заведения – с ритъма на езиковските купони, възбуждащи море от спомени и оживели емоции от ученическите години. Езиковата умее да ражда събития и в делник, и в празник.

Ще бъде грешно, ако опаковаме празника на гимназията единствено в носталгията на бившите. Убеден съм, че той е и в радостта на абитуриентите, оставящи своя пиеса в богата съкровищница на езиковските традиции, в любопитството на подгответата и уникалния шанс на настоящите ученици да се докоснат до успеха на тези, които са търкали същите чинове години по-рано. Празникът е емоция за всеки, заразен с бацила на езиковския дух!

Тази година ни очаква по-шарена, по-ведра, по-усмихната, Езиковска Цветница. Така, че преодолейте колебанията, хващайте първия удобен траспорт и тръгвайте към Ловеч. Все още имате време – шоуто започва в Драматичния театър на 15-ти в 10. Кулминацията е през следващите две нощи – в целия Ловеч!