Като ме погледна през позлатените си очила, тя каза: „Преподобни, аз вярвам в кръщението със Святия Дух и с огън… но не ми харесва шума, виковете.”

„Сестра, вие сте също като мен отговорих аз, има много проявления, които виждам сред Божиите хора и не одобрявам, но знаете ли, когато Духът на Бог слезе върху мен, започвам да им се наслаждавам.”

Тя присви устни в знак на несъгласие, но аз продължих:

„… Вижте, скъпа сестро, ако искате да влезете в молитвената стая и да се молите за кръщението в Святия Дух, моля заповядайте. И когато се случи, не викайте, освен ако не искате. Просто бъдете такава, каквато сте.”

Тя бързо поклати глава: „Така и ще направя.”

…Бях зает с нещо в офиса на около двадесет и пет метра и скоро забравих, че тя беше там. Изведнъж… чух пронизващ писък.

Бързо отворих вратата, за да видя какво става в църквата и ето я малката дама, изскача от молитвената стая като изстреляна от оръдие. Тя започна да скача, да танцува и да вика в Господ. Гледката си струваше! Да видиш тази въздържана, изтънчена дама, с нейните позлатени очила да танцува и да се криви, като вика и пее ту на езици, ту на английски.

Приближих се до нея и смеейки се вътрешно, отбелязах: „Сестра, вашето държание никак не ми харесва.”

Тя подскочи съвсем непретенциозно и извика: „Може и така да е, но на мен със сигурност ми харесва!”

Уилиям Дж. Сиймор станал „катализаторът” на Петдесятното движение, превръщайки една малка конюшня на улица Азуза в Лос Анджелис в международен съживителен център. Тъй като кръщението в Святия Дух, придружено от свидетелството на говорене на непознати езици заемало главна част от събранията, провеждани там, Сиймор се превърнал в първият водач на организирано движение, отстояващо това преживяване. На Азуза черни и бели, латино-американци и европейци се събирали, за да се покланят на Бог заедно, разчупвайки иначе непреодолими културни бариери. Въпреки че участниците в съживлението могли да му се радват само за кратко, ние се наслаждаваме на плодовете му и досега. Днес Азуза се споменава често в Божия дом.

Мисията на улица Азуза си имала своите диви истории. За онези петдесятни пионери времето нямало голямо значение и те често се молели по цяла нощ за нечие освобождение. Те вярвали в Словото на Бог и чакали за изпълнението му.

Във всяка възникнала ситуация те заявявали своите искания въз основа на Словото. Ако насекоми нападнели нечия реколта, вярващите от Азуза излизали на полето и прогласявали Словото на Бог над насажденията и насекомите! Във всеки записан случай насекомите оставали там, където им било заповядано, и не преминавали границите на въпросния имот. Ако били нападнали реколтата на съседите, оставали на около двадесет метра от парцела на вярващия.

Друга история разказва как по време на една служба в мисията на улица Азуза влетели пожарникари, теглещи маркучи, за да потушат пожар. Но не намерили такъв! Съседите на мисията видели светлина и помислили, че сградата е в пламъци, така че повикали пожарникарите. Това, което всъщност видели, било Божията слава. 

ОКОТО НА ТИГЪРА

Сентървил, Луизиана е южен пристанищен град на няколко мили от Мексиканския залив. На 2 май 1870 в Сентървил на Саймън и Филис Сиймор се ражда син. Те били освободени от робство едва преди няколко години, така че Уилиям се озовал в един свят на ужасяващо расово насилие. Ку-клукс-клан вилнеели от години. Бил в сила законът на Джим Крау, който лишавал всички чернокожи от каквато и да е социална справедливост. Расова дискриминация се ширела дори в църквата.

След като били освободени от робството, родителите на Сиймор продължили да работят на плантацията. Докато растял, той ходел по техните стъпки. Без съмнение поради липсата на официално образование той, като много други, се учел главно чрез четене на Библията.

Сиймор намерил спасението си в Исус Христос, приемайки, че Господ единствен може да освободи човечеството. Бил чувствителен, жизнерадостен младеж, гладен за истините от Божието Слово. Разказват, че понякога имал видения и рано в жизнения си път започнал да очаква завръщането на Исус Христос.

На 25 години Сиймор най-накрая разчупил робството на своя комплекс за малоценност. Правейки онова, за което малцина чернокожи смеели да помислят, той изоставил родния си край в Южна Луизиана и се отправил към Индианаполис, Индиана.

Според преброяването от 1900 г. в САЩ едва десет процента от тъмнокожото население напуснало Юга. Но Сиймор бил решен да не позволи на измислени от хората ограничения да го държат, така че тръгнал. 

СВЕТИИ И ДРЕБНА ШАРКА

За разлика от селския юг, Индианаполис бил оживен град, който предоставял много възможности. Но все още много работни места били недостъпни за чернокожи, така че Сиймор можал да си намери работа само като пиколо в хотел. Не след дълго той се присъединил към методистката епископална църква Симпсън Чапъл. Този клон на Методистката църква развивал широка евангелизаторска дейност сред хора от всички класи, което много допаднало на Сиймор. Примерът на църквата му помогнал да оформи по-добре своите убеждения. За него ставало все по-очевидно, че в изкуплението на Исус Христос няма класа нито цвят.

Не след дълго обаче расовата дискриминация в Индианаполис се засилила, така че Сиймор се преместил в Синсинати, Охайо. Там той продължил да посещава методистка църква, но скоро открил, че техните доктрини също започнали да поддават в това отношение. Той бил явен последовател на Джон Уесли, който вярвал в здравата молитва, святостта, божественото изцеление и че в Исус Христос не трябва да има дискриминация. Но явно методистите се били отделили доста от основоположника си.

В своето търсене на подходяща църква Сиймор се натъкнал на Светиите на вечерната светлина, които по-късно щели да станат известни като Църквата на Божието реформистко движение. Те не използвали музикални инструменти, не носели пръстени и грим, не танцували и не играели на карти. Въпреки че това приличало на религия от „НЕ-та”, хората от групата изглеждали изключително щастливи. Те намирали радост в своята вяра и в добри, и в трудни времена.

Сиймор бил радушно приет от Светиите. В тази обстановка той приел призива си за служение. Борил се с призванието си и се боял да се предаде на него. Сред тази вътрешна борба се заразил от дребна шарка, която в ония времена обикновено имала фатален край. Той се избавил след три седмици ужасни страдания, но останал сляп с едното си око и с грозни белези по лицето.

Сиймор чувствал, че се е заразил с болестта, понеже не е откликнал на Божия призив. Така че веднага се предал на Божия план и бил ръкоположен в Църквата на светиите на вечерната светлина. Скоро започнал да служи като пътуващ евангелизатор, който се издържа сам. В онези дни малко служители събирали дарение и Сиймор, като повечето около него вярвал, че Бог е неговият снабдител. Той вярвал, че щом Бог го е призовал, Той ще го издържа. 

ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ ДНЕС?

Сиймор напуснал Синсинати и се отправил към Тексас, евангелизирайки по пътя. В Хюстън той бил приет сърдечно, така че решил да установи служението си там.

През лятото на 1905 евангелизаторът Чарлс Парам провеждал събранията си в Бърн Хол в центъра на Хюстън. Всяка вечер, след като трафикът по улиците замирал, Парам и помощниците му тръгвали на шествие към центъра на града, облечени в костюми от Святата земя, като носели своя транспарант „Движение на апостолска вяра”. Вестниците писали положително за събранията на Парам, като често им отреждали и заглавия на първа страница.

В Хюстън съжителствали много различни култури, така че хора от много раси посещавали събранията на Парам. Една жена на име Люси Фароу, която била близка позната на Сиймор, посещавала събранията на Парам редовно и развила близки взаимоотношения със семейството на съживителя. Парам й предложил работа като гувернантка на децата му, ако би се съгласила да ги придружи до Канзас, където живеели.Фароу била пастир на малка църква на светостта, но нейната любов към семейството на Парам и духовният й глад я мотивирали да се съгласи.

Преди да замине, тя попитала Сиймор дали би се съгласил да я замести по време на отсъствието й. Той приел предложението и бил пастир в продължение на два месеиа до нейното завръщане със семейството на Парам.

Когато г-жа Фароу се върнала в Хюстън, тя разказала на Сиймор за чудесните си духовни преживявания в дома на Парам, включително за говоренето на непознати езиии. Сиймор бил силно развълнуван от разказа й, но се усъмнил в доктрината. По-късно щял да я приеме, въпреки че за известно време той самият не говорел на езици. Светиите на вечерната светлина не одобрили новата теология на Сиймор, така че той напуснал групата, преди още да говори на езици. По това време Чарлс Парам обявил отварянето на своето Библейско училище в Хюстън през декември същата година и г-жа Фароу силно настоявала Сиймор да се запише. Задвижен от нейния ентусиазъм и от растящия си интерес, той си подал документите.

Училището на Парам в Хюстън много приличало на онова в Топека, Канзас. То се помещавало в комунална сграда, където учениците и техния преподавател прекарвали заедно ден и нощ в молитва и изучаване на Словото в една неофициална атмосфера. Учениците не плащали такса за обучението си, но трябвало да вярват на Бог за снабдяването на собствените им нужди. Предвид общоприетата практика по онова време, не е сигурно дали на Сиймор му е било разрешено да остава през нощта. Парам бил докоснат от силния глад на Сиймор за Словото на Бог. И въпреки че Парам посрещнал Сиймор много топло, по мое мнение той е посещавал училището само през деня. Сиймор не приел всички доктрини на Парам, но прегърнал истината на проповядваната от Парам доктрина относно Петдесятница. Скоро той развил от нея своята собствена теология. 

В НАЧАЛОТО

След като Сиймор завършил обучението си в училището на Парам, бързо започнали да се случват събитията, които в крайна сметка щели да го заведат до Лос Анджелис. В началото на 1906 Сиймор започнал да обмисля планове за започването на нова петдесятна църква, в която да може да проповядва новооткритата си доктрина. Тогава той неочаквано получил писмо от г-ца Нийли Тери. Тя била на посещение при свои роднини в Хюстън по времето, когато Сиймор замествал Люси Фароу, и присъствала на неговите събрания. Когато се завърнала в Калифорния, тя не могла да забрави нежния и сигурен начин, по който Сиймор водел хората. В писмото си г-ца Тери помолила Сиймор да дойде в Лос Анджелис и да стане пастир на една група, която наскоро се отделила от Назарейска църква. Убеден, че това писмо разкрива неговата съдба, в края на януари Сиймор си опаковал багажа и се отправил към Калифорния. По-късно той щял да напише:

„Това, което ме доведе от Хюстън, Тексас в Лос Анджелис, беше божественият призив. Господ сложи в сърцето на една негова дъщеря в Лос Анджелис да ми пише, че чувства, че Той иска да отида там, и аз почувствах, че това е водителството на Господ. Той ме снабди със средствата и аз дойдох, за да оглавя мисията на улица Санта фе.” 

ДУХОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ГРАДА

Духовният глад в Лос Анджелис нараствал. Назрявало дълбоко желание и очакване нещо да се случи. Дори преди пристигането на Сиймор имало признаци за духовно съживление. Евангелизаторите от началото на века били разпръснали огъня на Бог из Южна Калифорния и много хора се молели и свидетелствали от врата на врата из града. Всъщност целият град бил на прага на голямо духовно събитие и много църкви в Лос Анджелис горещо търсели Бог.

През 1906 Лос Анджелис представлявал миниатюрна картина на света. Расовата дискриминация била рядкост, тъй като в града съжителствали всякакви култури от китайска до южноамериканска.

Една определена група, Първа баптистка църква на Лос Анджелис, очаквала завръщането на своя пастир, преп. Джозеф Смейл. Той бил на триседмично пътуване до Уелс, за да се учи при великия уелски евангелизатор Ивън Робъртс. Смейл бил запален за Бог и се надявал да донесе със себе си в Лос Анджелис същото съживление, което обхванало Уелс.

Друг евангелизатор и журналист – Франк Бартълмън – споделил подобно видение и се присъединил с църквата си в молитва. Бартълмън писал на Робъртс да му даде инструкции за съживление. Един от отговорите на Ивън завършвал по следния начин: „Моля се Бог да чуе вашата молитва, да пази вярата ви здрава и да спаси Калифорния.” Бартълмън казва, че от тези писма той получил дарба вяра за идващото съживление. Също вярвал, че молитвите от Уелс са до голяма степен свързани с изливането на Бог в Калифорния, като по-късно казал, че „настоящото световно съживление излезе от люлката на малкия Уелс”.

В Лос Анджелис имало малка група чернокожи, които били гладни за повече от Бог, и които се събирали да се покланят. Водач на тази нова група била сестра Джулия Хътчънсън. Тя поучавала за освещението по начин, който не съвпадал с доктрините на нейната църква. В последствие пастирът изключил семействата, които слушали нейното проповядване, и които в крайна сметка образували група, на която Сиймор станал пастир.

Групата не била обезкуражена. Те веднага започнали да се събират в дома на г-н и г-жа Ричард Асбъри и нараснали толкова много, че се наложило да наемат малка зала за събрания на улица Санта Фе. Заедно с растежа се зародило и желание за промяна на ръководството. Хората чувствали, че водач, идващ от друга област, би бил много по-ефективен, понеже щял да се радва на по-голям респект сред тях. А г-ца Тери, братовчедката на Асбъри, вярвала, че има само един подходящ човек за това място. След като се молили за това, те всички се съгласили да поканят Сиймор. 

ПРОКАРВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО

Когато Сиймор пристигнал в Лос Анджелис, там вече се чувствала атмосферата на съживление. Това за него било потвърждение за съдбата му. За първото събрание на Сиймор се събрали много хора. Той проповядвал мощно посланието на изцеление и скорошното завръщане на Христос. После започнал своето послание от Деяния 2:4 за говоренето на непознати езици. Той поучавал, че един човек не е кръстен в Святия Дух, ако не говори на езици, и признал, че той самият не е преживял все още това проявление. Въпреки това заявил, че така говори Словото на Бог.

Сиймор бил посрещнат със смесени чувства. Докато някои се съгласили с него, други яростно го заклеймили. Едно семейство на име Лий, го поканили на обяд в неделя. Когато се върнали с него онази вечер в сградата на мисията, открили, че сестра Хътчинсън е заключила вратата. Тя била вбесена и заявила, че няма да позволи подобно крайно учение в своята малка мисия на улица Санта Фе. На самия Сиймор му бил отказан достъп до личната му спалня в мисията.

Така Сиймор се озовал на улицата без подслон и с малко пари. Семейство Лий се почувствали длъжни да го приемат у тях, въпреки че също останали резервирани. Докато живеел у семейство Лий, той останал затворен в своята стая в молитва и пост. След много дни той поканил домакините си да се молят с него. Те приели поканата и отношението им към него се променило. Скоро и други членове на мисията чули за молитвите у семейство Лий. Те започнали да се събират с тях и така Сиймор станал известен като човек на молитвата.

Скоро сестра Хътчинсън научила за хората, които се събирали със Сиймор. Тя организирала събрание-диспут между него и лидери от Движението на святост, за да бъде установена същността на грешната доктрина. Сиймор се изправил пред голяма и трудна за убеждаване група от проповедници на светостта, готови за неговата инквизиция, но се държал за Словото. Той отново прочел Деяния 2:4 и обяснил, че ако проповедниците на светостта не са преживели онова, което се е случило в горницата, то те не са кръстени в Святия Дух. Сиймор смятал, че те спорят със Словото на Бог, а не с него.

Един от служителите, който тогава бил против Сиймор, по-късно разказал следното: „Спорът беше изцяло в наша полза. Но аз никога не бях виждал човек, който да може така добре да контролира духа си. Нито многото обвинения, нито объркването можеха да го разстроят. Той седеше на свидетелското място срещу нас и ни се усмихваше, докато собствените ни действия ни осъдиха.” 

УЛИЦА НОРТ БОНИ БРЕЙ 214

Спокойствието на Уилиям Сиймор като водач било забелязано от всички. След диспута семейство Асбъри го поканило да се премести у тях на улица Норт Бони Брей и да провежда там редовни събрания. Сиймор приел и малката група се събрала за първи път в края на февруари 1906 г. На събранията си те се молели в продължение на часове, търсейки кръщението в Святия Дух. Когато посещението нараснало, Сиймор потърсил помощта на своята близка позната Люси Фароу. Той обяснил на групата, че Фароу притежава необикновената способност да представя пред хората кръщението в Святия Дух, и така били събрани парите, необходими й, за да дойде от Хюстън.

Когато сестра Фароу пристигнала, Сиймор обявил, че групата ще започне десетдневен пост, докато получат божественото благословение на кръщението в Святия Дух. Те постили и се молили през почивните дни, а в понеделник г-н Лий повикал Сиймор у тях с молба да се моли за неговото изцеление. Сиймор го помазал с масло, молил се за него и той бил изцелен в същия момент. Тогава Лий помолил Сиймор да му положи ръце и да се моли за него да приеме кръщението в Святия Дух. Така че Сиймор отново сложил ръцете си на него и този път Лий избухнал в силна молитва на непознати езици! Двамата се радвали неудържимо през останалата част от деня, после отишли заедно на вечерното молитвено събрание.

Когато пристигнали в дома на семейство Асбъри на улица Бони Брей, всяка стая била вече претъпкана с хора. Много от тях вече се молели. Сиймор поел службата, като повел събраните в песни, свидетелства и още молитва. После започнал да разказва как г-н Лий бил изцелен и изпълнен със Святия Дух. Щом Сиймор свършил, Лий вдигнал ръцете си и започнал да говори на непознати езици. Цялото сьбрание паднало на колене, като хвалели Бог и викали за кръщението. Не след дълго шест-седем души издигнали гласове и започнали да говорят на езици. Джени Ивънс Муур, която по-късно щяла да се омъжи за Сиймор, паднала на колене от столчето на пианото и била една от първите, проговорили на езици.

Някои изскочили в антрето, като пророкували и проповядвали. Други, още говорейки на езици, се втурнали по улиците, за да ги чуят всички. Малката дъщеря на Асбъри се втурнала в дневната, за да види какво става, и се сблъскали с изплашения си брат, който бързал в обратна посока! Тогава Джени Ивънс Муур се върнала на пианото и започнала да пее с прекрасния си глас на около шест езика, на всеки от тях с тълкуване. Събранието продължило доста след 22.00 ч., когато всички се разотишли с голяма радост и благодарност.

За три дена те празнували това, което нарекли „възстановяване на ранната Петдесятница”. Слухът бързо довел тълпи, които изпълнили двора на Асбъри и наобиколили къщата. Хора от всички културни групи започнали да прииждат на улица Норт Бони Брей 214. Някои стояли под прозорците, надявайки се да чуят молитва на езици. Понякога чували силни викове. Друг път било съвсем тихо. Мнозина падали под силата и оставали да лежат на пода, някои в продължение на три-четири часа. Имало и необикновени изцеления. Един човек разказвал:

 

„Това, което ме привлече, беше шумът от великото изливане на Духа. През целия си живот съм бил „подвижна аптека”, имах слаби дробове и бях болен от рак. Когато ме погледнаха, те казаха: „Синко, Бог ще те изцели.” В онези дни на велико изливане, когато кажеха, че Бог ше те изцели, това неизбежно се случваше. Благодаря на Бог, вече повече от тридесет и три години не съм потърсил помощта на лекари или лекарства! Господ ме спаси, кръсти ме в Святия Дух, изцели ме и ме изпрати пълен с радост.”

Казват, че входната врата на семейство Асбъри станала амвонът, а улиците – пейките, докато Сиймор проповядвал на хората от този дом. Впоследствие площадката пред входната врата пропаднала поради многото народ, но бързо била възстановена и укрепена, за да могат събранията да продължат.

На третата вечер от тези събрания Сиймор най-накрая преживял личната си среща със Святия Дух. Късно през нощта на 12 април 1906 г., след като мнозина вече си били тръгнали, самият Сиймор бил изпълнен със Святия Дух и започнал да говори на езици. Той бил коленичил до един човек, който му помагал да пробие, когато най-сетне получил отговора. Дългоочакваният дар на Святия Дух накрая дошъл при човека, чиито проповеди донесли Неговата свобода на толкова много други хора. 

УЛИЦА АЗУЗА 312

Всички разбирали, че трябва да бъде намерено друго място за събранията и то скоро. Къщата на семейство Асбъри вече не можела да побира тълпите. И така на 14 април 1906 г. Сиймор и помощниците му започнали да търсят точното място. Те претърсили техния район от града и накрая намерили една задънена улица, дълга около 800 м. Именно там, в индустриалния квартал на Лос Анджелис, Сиймор намерил сградата на някогашна методистка църква. След ползването й за църква тя била преустроена и разделена на две нива, като горната част била превърната в апартаменти. Пожар бил разрушил пода, а куполът бил изравнен и покрит с асфалт.

По времето, когато Сиймор поискал сградата, горният етаж бил използван за склад, а долният бил превърнат в конюшня. Прозорците били счупени и от тавана висели голи електрически крушки. На Сиймор му предложили сградата за осем долара на месец.

Щом това се разчуло, отвсякъде дошли хора, за да помогнат за възстановяването на сградата. А. Дж. Остербърг, пастирът на местната църква на Пълното евангелие платил на няколко мъже да помагат при ремонта на сградата. Доброволци измили пода и почистили стените. Дж. В. Макнейл, посветен католик и собственик на най-голямата дърводобивна компания в Лос Анджелис, доставил необходимия дървен материал. Пода засипали с дървени стърготини, а вместо пейки заковали дъски за дървени бурета. Два дървени сандъка били заковани един върху друг за амвон.

Именно сред такъв скромен и суров интериор новите наематели на улица Азуза номер 312 се приготвяли за международно съживление. 

НАЧАЛНИ ЕТАПИ

Денят 18 април 1906 г. останал завинаги в историята на Америка с голямото земетресение в Сан франциско. На следващия ден бил усетен по-слаб трус в района на Лос Анджелис, поради което много хора, подбудени от страх, започнали да се покайват за греховете си. Стотици от тях се втурнали към Азуза, за да чуят посланието на Евангелието и да преживеят кръщението в Святия Дух със свидетелството на говорене на непознати езици. Дори доста заможни хора идвали в този беден квартал, за да чуят за Божията сила.

Начинът, по който било уредено всичко на Азуза, бил уникален. Понеже нямало платформа, Сиймор стоял на нивото на присъстващите. Пейките били наредени така, че участниците седели с лице един към друг. Събранията били спонтанни, така че никой никога не знаел какво ще се случи или кой ще е проповедникът.

В първите дни на Азуза хвалението било импровизирано, без инструменти или песнарки. В началото на събранието някой изпявал химн или давал свидетелство. Тъй като нямало предварителна програма, някой накрая се изправял, помазан да проповядва посланието. Проповедникът можел да бъде всеки, независимо от неговата раса, възраст или пол. Всички чувствали, че сам Бог се грижи за призивите към олтара, които можели да се случат по всяко време.

На улица Азуза проповедите били вдъхновени на английски или на езици с тълкуване. Понякога службите продължавали от десет до дванадесет часа, а друг път траели няколко денонощия! Мнозина казват, че събралите се никога не се уморявали, понеже Святият Дух ги изпълвал с енергия. След като събранията привършвали, много от присъстващите продължавали да си говорят за Господ, събрани на групички под уличните лампи.

Проповедите на Азуза били толкова помазани, че ако някой станел да проповядва нещо, което е разбрал с ума си, изпълнените с Духа вярващи избухвали в стенания. Един добър пример за това е историята за една жена, наречена Майка Джоунс. Веднъж един мъж станал да говори, като явно не бил воден от Духа за това. Разказват, че щом като излязъл да проповядва, Майка Джоунс бързо отишла най-отпред, седнала точно пред амвона и се втренчила в човека със студен, предупреждаващ поглед. Накрая тя казала: „Не виждаш ли, че просто не си помазан да проповядваш?” След този случай Майка Джоунс бързо си спечелила репутация, която разколебавала всеки непомазан проповедник да застане на амвона. Разказват, че тя трябвало само да се изправи и непомазаният проповедник напускал амвона!

Скоро хора от всички класи започнали да посещават събранията на улица Азуза. В своята книга „Улица Азуза” Франк Бателман написал:

„Мнозина бяха просто любопитни и не вярваха, но други бяха гладни за Бог. Никакво външно преследване не спираше работата. Ние трябваше да се боим от работата на злите духове отвътре. Дори спиритисти и хипнотизатори посещаваха събранията, за да ги проверят и да опитат своето въздействие. После, идваха и всички огорчени и странни вярващи и се опитваха да се включат в работата. Това винаги е било заплаха за всяко ново дело. Те не могат да си намерят място никъде другаде. Тези обстоятелства били причина у мнозина да се появи непреодолим страх. Това било голяма пречка за Духа. Мнозина се страхували да търсят Бог, да не би да бъдат завладени от злото.”

Бателман също написал:

„В ранните дни на Азуза ние открихме, че щом се опитахме да удържим кораба, Господ спираше да работи. Ние не смеехме да привличаме твърде много вниманието на хората върху действието на злите сили. Това щеше да предизвика страх. Можехме само да се молим. Тогава Бог ни даваше победата. С нас имаше присъствие на Бог, когато се молехме, на което можехме да разчитаме. Водачите имаха ограничен опит и е истинско чудо, че делото въобще оцеля срещу силните си противници.”

Вярвам, че това изявление на Бателман е било една от основните причини за суровите критики срещу Сиймор като лидер. Бог е търсил покорен съд и е намерил такъв в лицето на Сиймор. Бог не търси хора, които се хвалят със своето положение и опит. И все пак, може би ограниченият духовен опит на Сиймор е причината за неговите трудности. Съгласен съм, че лидерът трябва да проповядва здраво истините, вместо да се фокусира върху фалша. Измамата не може да устои срещу авторитета, силата и мъдростта на молещото се благочестиво ръководство. Радвам се, че са разчитали на молитвата. Молитвата устоява докрай. Но Бог е дал на Своите водачи и глас. Чрез силата на Святия Дух този глас ще знае как да отдели ценното от фалшификата, който губи блясъка си. Здравото благочестиво ръководство е способно да отдели златото от шлака.

Независимо че имало известно духовно объркване, вратите на Азуза били отворени денонощно. Използвал се пълният капацитет на сградата. Силно се наблягало на кръвта на Исус, което вдъхновявало групата за един по-висок стандарт на живот. Божествена любов завладяла хората, като не позволявала говоренето на груби думи по адрес на друг човек. Хората внимавали да не оскърбят Божия Дух. Богатите и образованите седели заедно с бедните и прости хорица на скованите от бъчви пейки. 

УЛИЦИТЕ СЕ ПЪЛНЯТ, ХОРАТА ПАДАТ КАТО ДЪРВЕТА

Един човек от Азуза казал: „По-скоро бих живял шест месеца по онова време, отколкото петдесет години обикновен живот. Неведнъж спирах на две преки от мястото, за да се моля за сила, преди да се осмеля да продължа. Присъствието на Бог беше толкова реално!”

Разказват, че силата на Бог можела да бъде усетена дори извън cгpaдaтa на Азуза. Десетки хора били поваляни по улиците, преди да стигнат до мисията. Много от тях ставали, говорейки на езици без каквато и да било намеса от страна на хората в сградата. През лятото тълпите достигнали страшни размери, често наброявали хиляди. Събранията се превърнали в международно събитие. Едно сведение казва: „Всеки ден влакове стоварвали огромен брой посетители, пристигащи от всички краища на континента. Новини за събранията достигнали цялата нация чрез съобщенията в светската и религиозната преса.”

Може би в началото липсата на опит си е казала думата, но сега опитни ветерани пристигали, за да подпомогнат делото на Сиймор. Повечето идвали от Движението на святост или били мисионери, завърнали се от чужбина. Тази смес от опитни хора родила ново множество от мисионери, които поели към краищата на земята. Мнозина току-що кръстени в Святия Дух усещали призив за определена нация. И така мъже и жени заминавали за Скандинавия, Китай, Индия, Египет, Ирландия и най-различни други нации. Дори сестра Хътчинсън, която някога не допуснала Сиймор през вратите на своята мисия, посетила Азуза, приела кръщението в Святия Дух и отпътувала за Африка.

Оуън Адамс от Калифорния отпътувал от Азуза за Канада, където срещнал Робърт Семпъл, първия съпруг на Ейми Семпъл Макферсън. Когато се видели, Адамс му разказал за чудните проявления на Азуза и за преживяното от него говорене на езици. Тогава Семпъл бил развълнуван и го споделил със своята млада съпруга Ейми, преди да отпътуват за Китай, където Робърт Семпъл щял да почине. Но разказът на Адамс събудил изгарящо любопитство в сърцето на младата Ейми. Когато се върнала в Америка, тя се установила в Лос Анджелис, откъдето тръгнало нейното уникално служение.

Въпреки че на Азуза имало голямо вълнение около кръщението в Святия Дух, мнозина имали погрешно разбиране относно крайната цел на говоренето на езици. Много от хората си мислели, че това било божествен език, даден им само за да говорят на нацията, в която са изпратени.

По онова време изглеждало, че всички обичат Уилиям Сиймор. Когато Духът се движел, той се молел наведен напред, така че главата му била скрита в най-горната щайга на импровизирания амвон. Той никога не поискал заплата, затова често можел да бъде видян „да минава сред тълпата с пет или десетдоларови банкноти, подаващи се от джобовете на панталоните му, пъхнати там, без той да разбере”.

Джон Дж. Лейк посетил събранията на Азуза. По-късно той писал за Сиймор в своята книга „Приключения с Бог”: „Той имаше най-смешния речник на света. Но искам да ви кажа, че имаше доктори, адвокати и професори, които слушаха чудните неща, които излизаха от устата му. Не ставаше въпрос за това, което казваше с думи, а за онова, което идваше от неговия дух към моето сърце и ми показваше, че той има повече от Бог в живота си, отколкото който и да било човек, когото бях срещал до този момент. Това, което привличаше хората, беше Бог вътре в него.”

Мисионери били призовани от своите страни да отидат и да станат свидетели на духовния феномен в Лос Анджелис. Мнозина пристигнали, за да отнесат петдесятното послание от улица Азуза до краищата на земята. Едва ли някой е можел да запише всичките чудеса, които са се случили там.

Членовете на Азуза носели винаги със себе си малки шишенца с олио. Те обикаляли от врата на врата из целия Лос Анджелис, като свидетелствали и се молели за болните. Заставали на уличните ъгли, като пеели и проповядвали. Работели като доброволци да обличат и хранят бедните. Било вълнуващо и невероятно.

През септември 1906 огромният интерес принудил Сиймор да започне публикуването на периодично издание, наречено „Апостолска вяра”. За няколко месеца абонаментът му надхвърлил двадесет хиляди имена. През следващата година той се увеличил над два пъти. В това издание Сиймор оповестявал намерението си да възстанови „вярата, предадена някога” от старовременните проповеди, лагерни събрания, съживления, мисии, работата по улиците и в затворите.

В първия брой Сиймор написал: „Дойдоха множества. За Бог националната ти принадлежност не е от   значение.”

След няколко месеца той написал:

 

„Събранията бяха време за смесване. Всички хора се сливат в едно… стават едно тесто, един хляб, всички са едно тяло в Исус Христос. Няма евреин, нито езичник, роб или свободен в мисията на улица Азуза. Никой от инструментите, които Бог използва, не бива отхвърлен на основата на цвят на кожата, облекло или липса на образование. Ето защо Бог работи за  изграждането на това дело… Най-сладкото нещо е хармонията на любовта.”

 

Без съмнение през онези години на расова дискриминация това са били революционни думи. 

НАЧАЛОТО НА ЗАЛЕЗА

Преследване на делото отвън било нещо напълно очаквано, но накрая то дошло отвътре. През едно есенно утро няколко от членовете дошли до мисията, за да открият, че на фасадата са изписани думите „Мисия на апостолската вяра”. Те обвинили мисията, че се превръща в просто още една деноминация. Това било ранното име на движението на покровителя на Сиймор, така че сега мисията на Азуза била възприемана като дъщерно служение на това на Чарлс Парам. Мнозина се страхували, че ще се превърнат просто в още едно звено в неговата мрежа от църкви и библейски училища. Един от очевидците тогава написал: „От този момент започнаха проблемите и разделенията. Нямаше я вече свободата в Духа за всички, както някога. Делото се беше превърнало в поредния участник в съперничеството между църквите и сектите в града… църквата е организъм, а не човешка организация.”

До този момент били планирани дъщерни съживителни центрове в Сиатъл и Портланд под ръководството на една жена на име Флорьнс Крауфорд. Водачите в Лос Анджелис опитвали да привлекат всички съживителни служения по западния бряг в своята организация, но не успели. Така че, самото съживление бавно вървяло към пълния си провал. 

„БДЕНИЯ” И ЕЗИЦИ

Новото тяло от вярващи имало неправилно разбиране за „бдението” пред Бог. Те просто чакали в продължение на часове за идването на Духа и започнало да се надига безпокойство, когато почувствали, че мнозина злоупотребяват с това време. Онова, което не разбирали, било, че Святият Дух вече бил дошъл. Той бил там!

Съществувало объркване и относно тяхното разбиране за говоренето на непознати езици. Дотогава хората били учени, че езиците са за чуждестранните мисии. Те вярвали, че ако някой трябвало да работи на мисионерското поле, той или тя биха получили дарбата да проповядват на езика на дадената нация. Много от мисионерите, родили се на Азуза, били силно разочаровани, когато разбрали, че това не е задължително. Въпреки че Библията и историята ни свидетелстват, че езиците се проявяват и по този начин, това не е единственото им предназначение! Едва по-късно, по време на Петдесятното движение, езиците щели да бъдат възприети и като молитвен изговор. Но на улица Азуза преживяването говорене на езици било още „пеленаче”!

Членовете на Азуза вярвали, че е достатъчно само веднъж човек да говори на езици, за да бъде кръстен в Святия Дух. За хората през първите дни на Азуза говоренето на езици било суверенно движение на Бог, което означавало, че те чакали Той да слезе върху тях.

Наред с тези недоразумения, започнали да се разпространяват и обвинения за някои плътски проявления, които хората наричали движение на Святия Дух. В момент, когато това духовно разбиране било все още толкова ново, бихте ли могли да си представите какво е означавало да си водач на съживлението? Именно в този момент Сиймор писал на Чарлс Парам с молба да дойде на Азуза и да проведе общо съживление. 

ФАНАТИЗЪМ, ФАЛШ И ТЪРКАНИЯ

Въпреки че Сиймор не бил напълно съгласен с теологията на Парам, аз вярвам, че той уважавал и се доверявал на неговото лидерство и опит. Може би той чувствал, че Парам може да представи нов поглед към нещата и да запали свежо движение на Бог.

Говори се, че много други са писали на Парам с молба да дойде и да разпознае кои проявления на Азуза са подправени и кои са истински.Въпреки че тези писма не са документирани, г-жа Полин Парам твърди, че притежава няколко от тях в своите колекции. Със сигурност до нас е достигнало едно писмо до Парам, написано от Сиймор, което заявява: „ние очакваме с вашето идване да започне отново едно общо съживление, с което всички тези малки съживления ще се обединят и ще се слеят в едно голямо обединено съживление.”

Вярно е, че в съживлението в Лос Анджелис имало много разцепления, но съдейки от примери за характера на Сиймор, аз вярвам, че той е искал Парам да дойде, за да обедини града, а не за да въдворява ред и дисциплина. Освен това е сигурно, че Парам не би дошъл на Азуза без покана.

Когато той пристигнал, Сиймор го представил като „Бащата в това евангелие на Царството”. Вярвам, че Сиймор е бил искрен. Той се нуждаел от духовен баща, който да му помага да води това велико движение. Но каквито и да са били очакванията му, нещата не се развили според плановете на Сиймор. След проповедите и личните напътствия на Парам Сиймор заключил вратите на мисията, за да не го допусне вече в нея.

Какво е казал Парам на Сиймор? Какво може да го е накарало да заключи вратите на Азуза за него? Въпреки че образованието, лидерството и опитът на Парам се различавали от тези на Сиймор, техните разбирания относно кръщението в Святия Дух изглеждали едни и същи. Дали наистина е било така?

Парам седял по време на събранието и наблюдавал с ужас проявленията около него. В неговите събрания била разрешена известна свобода, но нищо, граничещо с фанатизъм. Дори някои от учениците в Библейското училище на Парам чувствали, че той е твърде строг в своето определение за „фанатизъм”. А на Азуза освен виковете и танцуването, хората се гърчели и тресели. Атмосферата била силно емоционална и наред с имитациите имало и много истински проявления на изпълването със Святия Дух. Понеже присъствали представители на много различни култури, Сиймор вярвал, че всеки човек трябва сам да реши дали да даде израз на своето емоционално преживяване въз основа на собственото си разбиране относно движението на Духа.

Теологията на Сиймор била да се позволи на Святия Дух да прави всичко, което поиска. Но малцина знаели достатъчно за движенията на Духа, за да водят хората в това. Сиймор вярвал, че ако на представителите на дадена култура им бъде наложена определена форма на поведение и израз, Святият Дух няма да се проявява сред тях. Лично аз вярвам, че Сиймор е бил духовно чувствителен като водач и е давал най-доброто от себе си, за да следва това правило. Границата между нараняването на човешкия дух и наскърбяването на Святия Дух е много тънка.

Няма запазено писмено съобшение от страна на Сиймор за присъствието на хипноза. Но има такива от страна на Парам. Ето едно от тях:

„Побързах да отида в Лос Анджелис и за мое най-голямо учудване открих, че нещата са по-зле, отколкото очаквах… плътски проявления, спиритистки контрол. Видях хора да практикуват хипноза при олтара върху излезлите напред в търсене на кръшение, въпреки че мнозина приемаха истинското кръшение на Святия Дух.”

„След като проповядвах два или три пъти, бях уведомен от двама от старейшините, че не съм желан повече на това място. Заедно с помошници от Тексас ние започнахме голямо съживление в сградата на W. С. Т. U. в Лос Анджелис. Големи множества бяха спасени, удивителни чудеса се случиха и между двеста и триста души, които бяха завладени от отвратителни гърчове и спазми и контрол на събранията на улица Азуза, бяха освободени и приеха истинското петдесятно поучение и говореха на непознати езици.”

„Като говоря за различните фази на фанатизъм, които са достигнати тук, аз внимавам да сторя това както в любов и нежност, така и честно и твърдо. Нека говоря ясно относно делото тук, така както го заварих. Аз открих хипнотични влияния, нечисти духове, спиритистки въздействия и всякакви видове заклинания, спазми, изпадане в транс и др.”

„Няколко думи за кръщението в Святия Дух. Говоренето на езици никога не идва чрез която и да било от горните практики и влияния. Никой от нашите помощници не практикува предлагане на определени думи и звуци, раздвижване на брадичката или масажиране на гърлото. Има мнозина в Лос Анджелис, които се молят, пеят и говорят чудно на езици, като Духът им дава изговор, но има и бръщолевене, което изобщо не е говорене на езици. Святият Дух никога не прави нещо, което да е неестествено или неприлично и каквито и да било измъчени усилия на тялото, ума или гласа не могат да са дело на Святия Дух, а по-скоро на някой нечист дух или нечие влияние. Святият Дух никога не води отвъд точката на себеконтрол или контрола ни над другите, докато нечистите духове и фанатизмът ни събличат както от нашия себеконтрол, така и от силата ни да помагаме на хората около нас.”

 

Може би Парам е разпознал правилно нещата, но все пак резултатите можели да са по-различни, ако той би действал повече като баща и по-малко като съдия. Нито Сиймор, нито Парам променили своята теология. Сиймор не споменал нищо за спора в продължение на около два месеца. А когато най-накрая го направил, бил дискретен и избягнал каквато и да било директна критика. Той написал:

„Някои искат да знаят дали д-р Чарлс Парам е водачът на това движение. Можем да отговорим: Не. Той не е водачът на това движение на Мисията Азуза. Ние мислехме той да бъде нашият водач и написахме така в нашия вестник, преди да чакаме за отговора на Господ. Можем да бъдем много прибързани, особено когато сме много неопитни в силата на Святия Дух. Ние сме точно като едно бебе – пълни с любов – и бяхме готови да приемем за свой водач всеки, който има кръщението със Святия Дух. Но Господ започна да ни кара да се успокоим и разбрахме, че Той трябва да бъде нашият водач. Така че ние почитаме Исус като Великия Пастир на овцете. Той е нашият пример.”

В своя стремеж да държи доктрината си за единство, Сиймор останал верен на своето поучение, като не позволил да се говори лошо за който и да било от обвинителите му. 

ОПЕТНЕНО  ОСВЕЩЕНИЕ

Въпреки че Сиймор следвал Джон Уесли, той не поддържал неговите поучения за освещението. Сиймор вярвал, че човек може да загуби своето спасение, ако реагира в плътта. Той поучавал, че освещението, или безгрешното съвършенство, е отделно действие на Божията благодат независимо от спасението. След като веднъж си бил осветен, според Сиймор ти би действал свято през цялото време. Но ако сгрешиш, го губиш.

Можете ли да си представите проблемите и обвиненията, които това учение предизвикало на Азуза? Много прекалено ревностни вярбащи през цялото време се сочели с пръст и се съдели един друг. Тяхното себеправедно поведение довело до сблъсъци, разцепления и спорове. Всъщност това е една от главните причини, поради които Сиймор никога не реагирал по плът на преследването срещу него. Според неговата теология това е необходимо условие за запазване на спасението. Той казвал:

„Ако се ядосаш или говориш зло, или отвръщаш на упрека, не ме интересува колко езици имаш, ти нямаш кръщението със Святия Дух. Ти си загубил спасението си.”

Сиймор би заключил мисията за служителя, с когото не бил съгласен, но никога не би говорил срещу него! 

ЛЮБОВ И ПРЕДАТЕЛСТВО

Въпреки многото обвинения, грешки и гонения, Сиймор останал верен на своята цел – съживление. Изглеждало, че той се доверявал и вярвал най-доброто за почти всеки човек. Верен на своята нежна, почти наивна природа, той по-късно щял да напише:

„Ти не можеш да спечелиш хората, като проповядваш срещу тяхната църква или пастир… Ако започнеш да проповядваш срещу църкви, ще откриеш, че онзи сладък Христов Дух… вече го няма и на негово място се настанява грубият дух на осъждение. Църквите не трябва да бъдат обвинявани за разцепленията. Хората търсят истината. Те изграждат деноминации, понеже не знаят нищо по-добро. Когато хората излязат от Божията любов, те започват да проповядват облекло, храни, човешки доктрини и да говорят срещу други църкви. Хората във всички тези деноминации са наши братя… Така че нека да търсим мир, а не объркване… В мига, в който почувстваме, че имаме цялата истина или поне повече от всички останали, ние ще се сгромолясаме.”

През следващата пролет Сиймор трябвало да реши дали ще закупи Азуза, или ще се премести другаде. И така, той представил възможностите пред събранието и те се съгласили да направят първоначалната вноска от $4000 за изплащането на пълната сума от $15000. В рамките на една година, далеч преди крайния срок, била изплатена и останалата част. По тоба време съобщения за чудеса и новооткрити мисии прииждали в Лос Анджелис от целия свят. Окуражен, Сиймор отбелязал: „Ние сме на прага на най-голямото чудо, което светът някога е виждал.”

По това време мислите на Сиймор се завъртели около семейството. Джени Ивънс Муур, един от верните членове на служението му в Лос Анджелис, станала негова съпруга. Тя била известна с красотата си, музикалния си талант и духовната си чувствителност. Тя била много нежна жена и останала винаги вярна до Сиймор. Тя била човекът, който почувствал, че Господ би искал те да се оженят, и Сиймор се съгласил. И така, двойката сключила брак на 13 май 1908 г. След церемонията Уилиям и Джени се преместили в скромен апартамент на втория етаж в мисията на Азуза.

Новината за техния брак ядосала една малка, но много влиятелна група от мисията. Една от главните противници била Клара Лам, секретарката на мисията, отговорна за публикуването на вестника. След като научила за сватбата на Сиймор, тя неочаквано решила, че е време да напусне мисията.

Някои от вярващите на Азуза имали много странни разбирания за брака. Групата на Лам вярвала, че женитбата в последните дни е позор, поради скорошното завръщане на Христос, и яростно критикувала Сиймор за неговото решение.

Напълно е възможно Клара Лам да е била тайно влюбена в Сиймор и да е напуснала от ревност. Каквато и да била причината, тя се установила в Портланд, Орегон и се присъединила към мисията на бившия поддръжник на Азуза, флоурънс Кроуфорд. Когато го сторила, тя взела със себе си целия списък на абонатите на вестника от и извън страната.

Това безумие осакатило интернационалното издание на Сиймор. Неговите национални и международни кореспондентни списъци с над петдесет хиляди имена на абонати били откраднати, оставяйки го само с кореспондентите му от Лос Анджелис. Когато през май 1908 излязъл новият брой на „Апостолска вяра”, корицата била същата, но вътре имало колона, оповестяваща новия адрес в Портланд за кореспонденция и дарения. Хилядите, които с радост четели и подкрепяли финансово вестника, сега започнали да изпращат даренията в Портланд, без да се усъмнят в промяната. До юнския брой не се появила нито една статия на Сиймор. До средата на лятото вече никъде в изданието не се споменавало за Лос Анджелис. Когато станало ясно, че Лам няма намерение да се върне, семейство Сиймор се отправили към Портланд, за да се конфронтират с Лам и да поискат списъците. Но те така и не им били върнати. Без тази жизненоважна информация Сиймор не могъл да продължи изданието и настъпил краят на една драматична за Азуза ера. 

ПОСЛЕДНОТО РАЗЦЕПЛЕНИЕ: ЧОВЕК ИЛИ БОГ?

През 1909 и 1910 Сиймор продължил своето служение на Азуза, въпреки че броят на хората спадал рязко поради липса на влияние и средства. Така че той поставил двама млади мъже начело на мисията и се отправил към Чикаго, проповядвайки из градовете на страната. В началото на 1911 Уилиям Дурам провел събрания на Азуза вместо него.

Драматичните проповеди на Дурам върнали тълпите отново в мисията. Дори много от старите работници на Азуза се завърнали от различи части на света. Те нарекли това „второто изливане на късния дъжд”, а огънят започнал отново да пада на Азуза. На една от службите повече от петстотин души трябвало да бъдат върнати.  Затова между отделните събрания хората не ставали от местата поради силен страх, че ще ги загубят.

Последният сблъсък на Азуза бил между Сиймор и Дурам. Двамата се различавали силно в своята теология. Дурам проповядвал твърдо и здраво, че хората не могат да загубят спасението си, дори и да сгрешат в плътта. Спасението било чрез вяра, включваща делата, а не само чрез дела. Дурам проповядвал нужния баланс между закона и благодатта, от който петдесятното движение отчаяно се нуждаело, понеже доктрината за „делата” донесла много разцепления. Неговото поучение падало като студен душ върху слушателите. То буквално привлякло тълпи от хора!

Озадачени от големия брой последователи на Дурам и доктриналните различия, старейшините на Азуза се свързали със Сиймор. Той незабавно се завърнал в Лос Анджелис за съвещание. Но Сиймор и Дурам не могли да стигнат до съгласие в своите доктрини. Така че през май Сиймор отново използвал катинара, като заключил мисията за Дурам!

Последният не бил стъписан ни най-малко от това и заедно със своите помощници наел голяма двуетажна сграда, която побирала повече от хиляда души. Горният етаж служел за молитвена стая, която била отворена денонощно. Тълпите от Азуза последвали Дурам. Хиляди били спасени, кръстени и изцелени, докато старата мисия на улица Азуза буквално запустяла. 

„ИЗМОРЕН И ИЗХАБЕН”

Но старата мисия на Азуза останала отворена за всеки, който би искал да отиде. Сиймор останал неин лидер и запазил доктрините си непроменени, въпреки че изглеждало, че никой не се интересувал от събранията. Той променил програмата на Азуза на една-единствена целодневна неделна служба. Често се опитвал да увеличи броя на събранията, но просто нямало интерес. Накрая останали едва двадесет човека. И те били предимно от първоначалната група на Азуза. От време на време идвали посетители от някогашните „славни дни” и, разбира се, Сиймор бил поласкан да ги приветства. Но той прекарвал все повече време в четене и спомени.

През 1921 г. Уилиям Сиймор организирал последната си обиколка на Америка като служител. Когато се завърнал в Лос Анджелис, хората забелязали, че той изглеждал много уморен. Той посещавал много събрания за служители, но никога не получил признание от платформата.

Накрая на 28 септември 1922 г., докато бил в мисията, Сиймор изведнъж получил силни болки в гърдите. Един от работниците изтичал да повика лекаря, който бил през няколко преки. След прегледа той казал на Сиймор, че се нуждае от почивка. По-късно, около пет часа същия следобед, докато диктувал някакво писмо, за втори път силна болка пронизала гърдите му. Той се опитал да си поеме дъх и после отишъл при Господ на петдесет и двегодишна възраст. Официално причината за смъртта му била определена като сърдечен удар.

Съживителят бил погребан в обикновен чамов ковчег на гробището Евъргрийн в Лос Анджелис. Той бил подобаващо положен да почива сред гробовете на хора от много нации и континенти. На надгробния му камък пишело просто „Нашият пастир”. Тъжно е, че само двеста души посетили погребението на Уилиям Сиймор, но те дали много свидетелства за величието на Бог в пионерското служение на този генерал. 

СЕНКИ И ВЪЛЦИ

През годините, последвали смъртта на Уилиям, г-жа Сиймор заела позицията на пастир на мисията на улица Азуза. Всичко вървяло гладко през следващите осем години. След това през 1931 г. отново изникнали проблеми. След поредица от съдебни битки, водени от някой, който искал да присвои мисията, на градските власти им досадило да се занимават с групата и обявили сградата за неотговаряща на противопожарните изисквания. По-късно същата година тя била срината до основи, но не и преди да бъде предложена на една петдесятна деноминация, която заявила, че не се интересува от реликви. Днес всичко, което се издига на онова място, е един уличен знак.

Пет години по-късно г-жа Сиймор била приета в местната болница на смъртно легло. Джени починала от сърдечен удар на 2 юли 1936 и се присъединила към своя съпруг на небето. 

НАСЛЕДСТВОТО НА СИЛА

Въпреки че наследството и служението на Уилиям Дж. Сиймор изпълват с тъга сърцата ни, плодът от неговите усилия между 1906 и 1908 бил раждането и избухването на Петдесятното движение по целия свят. Днес много деноминации дължат своето основаване на участници от Азуза. Повечето от ранните водачи на Асамблеите на Бога дошли от Азуза. Демос Шикарян, основател на Full Gospel Businessmen’s Fellowship (Организация на бизнесмените на пълното евангелие – бел. пр.), казва, че неговият дядо е бил от първите членове на Азуза. Евангелизаторските усилия на семейство Валдез, семейство Гар, д-р Чарлс Прайс и безброй други също водят началото си от това съживление.

Вероятно всеки от Петдесятното движение днес би могъл по някакъв начин да проследи своите корени до Азуза. Независимо от всички спорове и особените доктрини, винаги когато се спомене Азуза, повечето хора се сещат за силата на Святия Дух, която се изливала върху хората. 

БОГ НЕ Е РАСИСТ

Някои се опитвали да разглеждат съживлението на улица Азуза и служението на Сиймор като расов въпрос. За нещастие понякога едно чисто движение на Бог може да остане скрито зад расови спорове. Може би това е една от главните причини Азуза да продължи само три кратки години. Бог не би позволил Неговата слава да стане плячка на човешки полемики. Ако това започне да става, Той се оттегля – край на спора.

Някои, които явно са расово повлияни, се, че Сиймор е наречен „катализаторът на Петдесятница, а не „бащата”. Според Речника на Уебстър „катализатор е нещо, което „ускорява процес или събитие и увеличава темпа, с които протича дадена реакция. Точно това е направил Сиймор. Петдесятното служение на Уилиям Сиймор привлече общественото внимание до такава степен, че не само преобърна един от главните градове на Съединените щати, но се разпространи с шеметна скорост по целия свят. Изглежда, всеки континент е бил докоснат по някакъв начин от съживлението на Азуза.

Както споменах по-рано, расовите проблеми са били само малка част от многото вмешателства в работата на Азуза. Мисля, че е огромна грешка това съживление да се разглежда основно от расова гледна точка. Никоя раса не може да претендира за правата върху дадено движение на Бог. Той никога не се съобразява с цвета на човешката кожа. Той работи в сърцето на човека.

Докато продължаваме да изучаваме великите генерали от нашето минало и се стремим да се учим от успехите им, не се оставяйте да последвате техните провали. Отхвърлете гласовете на миналото и настоящето, които говорят само за външните неща. Вместо това следвайте онези, които настъпват в Божия Дух. Нека да влезем в зрелостта и да се бием за наградата, вместо за лична слава.

Само вечността може напълно да разкрие плода на служението на Уилиям Дж. Сиймор. Едно е ясно, той е бил добра пръчка динамит, която Бог е могъл да използва, за да предизвика взривове на петдесятното движение по целия свят. И Той го е направил.

Comments

  1. Ivaylo P

    По всичко личи че петдесятното движение е фалшиво двичение което не е от Святия Дух.Съвпада също със времето на Лаодикийската църква. Как може нещо да е от Бога ако хората падат по земята като покосени, викат като луди, вият като кучета, бръщолеват на непознати езици, тресат се много. Това не е Святия Дух. Защо сте слепи и не можете да видите че Уилиям Дж. Сиймор е фалшив учител? Какво ви става?
    Върнете се към Библията. Подвизавайте се във учението на Исус и апостолите.

  2. Veniamin Peev

    След като „захапа“ стръвно като Цербер Православието и Римокатолицизма, отказвайки им „ортодоксалност“, г-н Ивайло П. отново влезе в ролята на „Великия инквизитор“ или по-точно – на древен жрец на отрицанието. Сега той запраща Валаамови клетви срещу пионера на Харизматизма Уилям Сиймур и цялото Петдесетно движение.

    Г-н Ивайло П. се изявява като един псевдодиспенсационалист, който жонглира с имената на градовете в Откровение 2-3 гл., сякаш лети напред-назад с хеликоптер между Ефес и Лаодикия…

    Вие самият, г-н Ивайло П., за „гражданин“ на кой от седемте малоазийски градове се смятате?

  3. Ivaylo P

    Г-н Пеев, опитвам се да ви помогна да видите че това движение не е от Бога. Вместо да ме нападате лично, докажете Библейски че проявленията на улица Азуса са според Божието слово. Знаеме че Сатана имитира всичко което е от Бога. Сатана си има негови проповедници, друго благовестие, друг дух, сее плевели при това използва Библията. Сатана си има и своя петдесятница. Всеки християнин трябва да изпитва (съди духовно)всичко според Библията. Изследвал съм исторически с години петдесятното движение и съм го сравнявал с Библията. Зная че дори и да ви изпратя информация няма да я публикувате или ще я изрежете както правите много пъти. Върнете се към Библията и проповядвайте това което е там. Повече нанасяте вреда в България отколкото сеете семето. Бих желал да ви помогна, но не виждам как ще стане ако нямате желание да имате светлина от Библията.
    Вярвам че има много петдесятни които са спасени, но самото движение и някои от ученията не са Библейски. Дори няма нужда да ви вадя стихове от Библията – вие самите публикувате че хората били поваляни, тресат се, скачат и така нататък. Интересно е че представяте исторически факти ,а не ги сравнявате с Библията да видите дали това е от Бога. Хората които са говорили на езици и са ходили в други страни като мисионери са мислили че говорят на местни езици. Истината е ( и това е исторически) че те са се провалили защото никой от тези мисионери на Азуса не е говорил на говорим език.
    Изчистете МАЯТА за да можете да бъдете инструмент за добра употреба.
    И между другото Библията казва : 2 Тим 2: 24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;
    25 с кротост да увещава противниците,
    Вашите коментари на са на един кротък човек. Едно нещо е да излагате истината друго е да обиждате с нарицателни.
    Почнете да говорите истината, както пише на вашия сайт и се подвизавайте (борете) във вярата на светиите, а не на учението на Уилиям Дж. Сиймор

  4. Veniamin Peev

    „И между другото Библията казва : 2 Тим 2: 24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;
    25 с кротост да увещава противниците,
    Вашите коментари на са на един кротък човек. Едно нещо е да излагате истината друго е да обиждате с нарицателни.
    Почнете да говорите истината, както пише на вашия сайт и се подвизавайте (борете) във вярата на светиите, а не на учението на Уилиям Дж. Сиймор“ (Анонимният „Ивайло П.“)

    Г-н „Ивайло П.“, оказва се, че сте докачлив, което не е характерно за „Господен слуга“. Вие сеете наляво и надясно квалификации от рода на „еретици“, което е твърде оскърбително за достойни служители в историята на християнството като автора (или авторите) на „Учението на Дванайсетте апостоли“ или за изключително смирени и духовни благовестители като Уилям Сиймур (на когото дори не можете да напишете правилно имената!). Сиймур е бил изключително кротък и богопосветен проповедник, човек на молитвата.

    За сведение, оскърбявайки скромен и кротък „Господен слуга“ като афроамериканеца Сиймур, Вие по нищо не се различавате от хулителите по негово време (началото на ХХ в.). Освен това, тъй като жонглирате с текстове от Св. Писание ни в клин, ни в ръкав, сам попадате под осъждението на ап. Павел в цитирания стих на ІІ Тим. 2:14. КРАМОЛНИКЪТ сте Вие, не аз!

    Една християнска максима, която е много подходяща за Вас, гласи: „Понякога и дяволът се позовава на Св. Писание, за да постигне своите цели“.

  5. Ivaylo P

    Уилям Сиймур (на когото дори не можете да напишете правилно имената!)-Veniamin Peev
    „Уилиям Дж. Сиймор : KATAЛИЗАТОРЪТ НА ПЕТДЕСЯТНИЦА“ е заглавието на статията която вие сте публикували. Много сте дребнав. Май не си четете статиите които пишете или публикувате.

    Вероятно не разбирате че публикувате статии за екуменизъм или обединявате различни ереси които вие мислите за християнски. Всички ваши статии са такива. Обединявате фалшиви християнски ереси и се опитвате да изградите църквата на Антихриста.
    Надявам се да се осъзнаете. Или поне някои от вашите читатели да го разберет и да се пазят от вас.

  6. Veniamin Peev

    Г-н „Ивайло П.“, видимо е, че четете материалите и коментарите в Пастир.орг, както сте свикнал да четете жълтите вестници по българските сергии.

    Първо, аз не съм автор на материала за УИЛЯМ СИЙМУР (това е правилният начин за писане на двете имена!). Който знае що-годе английски език и се занимава с преводаческа работа, е наясно, че на родния ни език името „Уилям“ не може да се пише „УилИям“. Коментатори като иженарицаемия „Ивайло П(апата?)“, ако бяха що-годе грамотни, щяха първо да видят това несъответствие с правописните норми.

    Второ, материалът за УИЛЯМ СИЙМУР не е статия, а популярно описание на случки от неговия живот. В една статия има ТЕЗА, която се предлага и защитава от автора. В публикувания материал такова нещо няма.

    Трето, алабализмите от рода на „екуменизъм“ – термин, чието значение г-н „Ивайло П(апата) видимо не разбира, – са свидетелство за неговия сектантски произход и тесногръдие. Уважението към другите конфесии, дори когато не сме съгласни с техните доктрини, е знак за просветеност, възпитание и автентично християнство. Високомерното и оскърбително отношение на „Ивайловците“ е ГРУБА СРЕДНОВЕКОВНА ПАПИСТКА ДЕФОРМАЦИЯ.

    На г-н „Ивайло П(апата)“, който коси всеки и всичко около себе си, бих му написал една българска поговорка: „Мисли си, че е близо до черквата, но е далеч от Бога“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *