Тази година се навършват 35 години от съдебния фарс през 1979 г. срещу петима петдесетни вярващи, който е бил подготвян старателно от службите на ДС с „благословията” на ЦК на БКП в продължение на повече от десетилетие. Този процес – дело № 5121/1979 г. – бе гледан на първа и втора инстанция в Софийския съд, което самó по себе си подсказва за намерението на комунистическите власти да вдигнат колкото се може по-голям шум у нас. Обвиненията бяха отразени на 31-ви октомври 1979 г. в централната преса и вестниците на окръжните градове Пловдив, Бургас, В. Търново и Русе. Главната цел на този процес бе да бъде „нанесен удар на петдесетната секта в НРБ и задграничните религиозни централи”.3 Това намерение е засвидетелствано буквално в някои документи от архива на Управление VI-ДС. Разбира се, за всички нас, които сме все още живи свидетели на случилото се през онова не много далечно време, това не беше тайна. Интересно е обаче за всеки изследовател на архивите на ДС да прочете признанията на самите офицери, които твърде самозаблуждаващо се са си повярвали в абсолютната и дори вечна „професионална конспиративност”. Очевидно те, въпреки че са работили „по линията на протестантските секти”, не са били запознати с библейско-християнския принцип, че „няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве” (Лук. 8:17; срв. Марк 4:22). Разкриването на архивите на ДС от близкото минало предоставя потресаващи факти за гавра с човешкото достойнство в името на една антихуманна идеология и жалкия стремеж към кариеризъм на често посредствени хора.
На този съдебен фарс в София, с който се посегна грубо към пет човешки съдби, станаха веднага ясни важни неща. За тях ще говоря от първо лице по-долу, защото съм пряк свидетел на развитието на делото и неговия завършек. Най-напред, бе развенчано антихуманното лицемерие на комунистите, които тръбяха наляво и надясно, че „човек за човека е брат и приятел”. В съдебната зала присъстваха стръвници и беззащитни граждани на България, които рязко се различаваха по това, че първите бяха озлобени безбожници, а вторите бяха кротки жертви, уповаващи се само на своя Бог. На второ място, лъсна с цялата си грозота фарисейското лицемерие на някои ръководители на Петдесетната общност, които лакейнически превиваха гръб пред съдиите и присъстващите „победители” от страна на ДС. Те бяха захвърлили на стръвниците своите събратя, защото видимо никога не бяха разбрали Христовите думи: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил” (Йоан 15:18). По време на този съдебен фарс мнозина видяхме нагледните изяви на смирение и омраза, на християнско мъжество и предателство на християнските принципи.
Десетилетната „игра” на ДС със съдбите на евангелистите
Съдебният състав на Софийски градски съд, следвайки повелята на ЦК на БКП и ДС2, произнесе на първа инстанция особено тежки ефективни присъди над петимата обвиняеми, доведени в съдебната зала. По-късно, на втора инстанция, някои от присъдите бяха намалени благодарение на мощната международна реакция в Европа и САШ. Осъдени на тъмничен затвор бяха: п-р Георги Тодоров Генчев (В. Търново) – 3 г., Натанаил Василев Цачев (Троян) – 3 г., Димитър Иванов Жеков (с. Ахелой, Бургаско) – 1 г. и 6 м., Банчо Колев Банчев (Бургас) – 4 г. и 6 м. и Петър Иванов Янев (Бургас) – 1 г. (при първоначална присъда 5 г.). Присъдите бяха наложени на основание чл. 250 от НК за „финансови” и „митнически нарушения”, но в действителност, както признават началниците на ДС в един по-ранен документ (14.09.1977), целта е била „пресичане дейността на „Славянска религиозна мисия”, използваните български граждани за изпълнение на нейни задачи и нанасяне удар на Петдесетната секта”.1 Тъй като петимата евангелисти безстрашно са участвали в създаването на цяла мрежа от повече от 25 сътрудници на чуждестранни християнски мисии, занимаващи се с разпространението на християнска литература (Библии, Нови Завети, богослужебни книги и др.) и социална дейност в страната ни и други бивши социалистически страни, то ДС със съдействието на КГБ предприема добре планирани контрадействия. Целта на службите е била не да бъдат „наказани” участниците в тази религиозна конспиративна мрежа поради „нарушаване” на родните закони, а да бъде смазана просветителската им дейност, да бъдат сплашени ревностните евангелисти до смърт, да бъде обезличено будното християнство. Комунистите бяха стреснати от широкия мащаб на тази дейност и неведнъж в техните рапорти, планове и писма ще срещнем алармиращата констатация, че „дейността се разраства”.
Когато човек се занимава с четене на огромния архивиран материал на службите, работещи „по линията протестантски секти”, една подробност предизвиква огромно възмущение у мен. Своите занимания с доносничество, подслушвания, четене на лична кореспонденция, сплашвания, филтрации и тям подобни офицерите на ДС описват като „игра”. Нека цитирам: „в продължение на няколко години съвместно с органите на КГБ се провежда оперативна игра със “Славянската религиозна мисия”. Своевременно са разкривани замислите и провежданата дейност на „Мисията” както в НРБ, така и в СССР”4. Какъв вид „игра” е това? На „стражари и апаши”? Или пък това е „шахматна партия”, в която офицерите на ДС играят винаги с белите фигури, а евангелските християни – с черните? Много странно впечатление прави високото самочувствие на ДС, които – ако приемем за образец на тяхното мислене втората алегория за „шахматната игра”, – са гледали на себе си като на ненадминати гросмайстори… От личен опит мога да кажа, че техните опити за агентурни действия почти веднага бяха разгадавани от евангелските християни. Братя Попови, които са активните функционери в „Славянската религиозна мисия” и създатели на мрежата от сътрудници в България, неведнъж предупреждават своите български приятели, че писмата им се отварят от службите и телефоните им се подслушват. Един мой близък роднина, който нямаше особено образование и не претендираше за агентурен опит, много скоро се досети през 1979 г., че домът му е подслушван, защото забеляза, че на улицата пред тях в продължение на няколко вечери спира една и съща непозната кола и фаровете се гасят, без да слиза някой от нея. След това при разпитите в приемната на МВР неговите думи, казани пред близките му у дома, се цитираха много точно. Очевидно недобре обмислените „шахматни” ходове на агентите са станали достояние на техните началници, защото се налага първите да дават обяснения пред тях, че са постъпвали в четенето на писмата и подслушванията си „професионално” и не знаят как потърпевшите са се досетили за това.
Както и да са си представяли своята „игра” офицерите на ДС, тя беше много коварна и опасна. „Играчите” погазваха всички човешки и етични норми. Те бяха готови на всяка цена и с всички средства да изкопчат нужните им парченца информация, за да изкарат мисията си „успешна” и „народополезна”. Техният подход към правилата на „играта” бе да няма никакви правила! Победата според тях трябваше да бъде извоювана, дори да бъде „пирова”.
Методите в опасната „игра” на ДС със съдбите на евангелистите
От архивираните Планове за провеждането на агентурна дейност срещу дейците на „Славянската религиозна мисия” и други действащи християнски мисии у нас е видно, че ДС е организирала централно от София една мащабна операция, която трябвало да завърши със съкрушителен удар върху цялата петдесетна общност. Затова централата на ДС търси постоянно координираща връзка с Окръжните управления на МВР и техните служби на ДС в големи окръжни градове като: Пловдив, Бургас, В. Търново, Ловеч и Русе.5 Така например, от бургаския район е подготвен и внедрен един от най-разрушителните агенти на мисионерската дейност у нас и в чужбина, закодиран с агентурния псевдоним „Димов”. Знае се, че той е евангелистки представител, познавал е много евангелисти и за радост на офицерите на ДС се ползвал с доверието на братя Попови в „Славянската религиозна мисия” в Швеция и мнозина доверчиви български евангелисти.
Именно този „внедрен агент” е използван като главно действащо лице в опасната „игра” на службите. Той обаче не само дава сведения на ДС, за които получава крупни парични възнаграждения от агентурните каси. Той е използван и като преносител на християнска литература, размножителна техника и крупни суми в България с насърчението на самите служби. Целта е да бъдат заловени крайните получатели. С други думи, ДС създава сценарий за вплитане на доверчиви евангелисти в нарушения, като получава информация за поведението на попадналите в капана хора, след това ги обявява като „закононарушители” и ги предава с огромна доза на ехидство на следствените и съдебни органи. ДС подвежда нищо неподозиращите евангелисти и после потрива доволно ръце пред ЦК на БКП, че са засекли и смазали една голяма „вражеска диверсия” срещу милата ни комунистическа татковина.
Нека цитирам някои планирани мероприятия на ДС, които целят заблуждаване и подвеждане на вярващи хора за извършване на закононарушения. В една от многобройните задачи, които се поставят на аг. „Димов” с цел подвеждане на доверчиви евангелисти, е наредено (коригирал съм правописните и пунктуационни грешки на оригиналния текст – б. м.): „1. Агент „Димов” да предаде парите, предназначени за … на Банчо Колев Банчев, за да ѝ ги занесе и предаде. Да задължи Банчев да проведе с нея разговор и изясни какви въпроси я вълнуват в момента. Да проведе беседа и я успокои, като ѝ каже, че не бива да правят избързани работи – необмислени постъпки, а да се действа разумно и тактично. Да я помоли каквито трудности среща и въпроси за решаване, да му се обажда, за да ѝ помогнат. 2. С оглед протоколиране дали размножителният апарат е в Георги Тодоров, агентът да го посети във В. Търново. Отиването си да мотивира, че иска да провери дали са започнали да печатат материали и как работи апаратът. Да му обърне отново внимание, че апаратът не бива да се предава на никой друг и че трябва да се ползва и съхранява лично при него”.6 Тези задачи на внедрения агент са формулирани от ген. майор …, който видимо създава сценарий, подтикващ чрез агента само една година преди съдебния фарс през 1979 г. евангелистите п-р Георги Тодоров и Банчо Банчев да извършат деяния, за които ще бъдат впоследствие съдени. За това свидетелстват императивните изрази: „да задължи Банчо Банчев” и да подведе п-р Тодоров при посещението си, като го убеди, че размножителният апарат „не бива да се предава на никой друг и че трябва да се ползва и съхранява лично при него”. Последната инструкция показва опасенията на ДС, че ако размножителната техника отиде на друго място без знанието на агентите, няма да има необходимото „веществено доказателство” за „вражеската дейност” на евангелския пастир, който не е заподозрял коварното намерение на тайните служби.
Подтикващите към закононарущения действия на агентите обаче не винаги са били успешни! Ще цитирам един документ, който ясно показва разочарованието на ДС, че не са могли да подведат един друг български пастир, който е бил сътрудник на „Славянската религиозна мисия”. Същият аг. „Димов” посещава в дома му евангелския пастир в гр. Русе … По време на разговора агентът казва от името на Ладин Попов, че той искал писмена информация за положението в църквата. Няма съмнение, че подадена писмена информация за състоянието на църквата в града, която по онова време беше преследвана от ДС, би се таксувала като „шпионско сведение”, излизащо извън граница, което службите биха използвали срещу пастира. Затова, съобразявайки евентуалната опасност, русенският пастир не се поддал на провокацията. „Той отказал да напише писмо и да даде информация – пише в документа, като заявил, че той бил божи работник и това представлявало голяма опасност за него”.7 Така агентът, който предал на офицерите на ДС буквално проведения разговор, си отишъл с празни ръце.
В своята опасна „игра” със съдбите на обикновените български граждани ДС си служи многократно с планирани клеветнически мероприятия. Агентите не се свенят да бръкнат с мръсни ръце дори в личния и интимния живот на онези, които не са се поддали на тяхната обработка и са останали лоялни на своята вяра и християнски принципи. Офицерите събират сведения за роднински и любовни връзки, за сексуални наклонности и т.н. Архивите на ДС разкриват отвратителни по своите формулировки инсинуации, за реализацията на които ангажират не само невярващи, но и вярващи хора. За две от лицата, които са играли много активна мисионерска роля в „Славянската религиозна мисия”, плановиците на компрометиращите мероприятия създават цяла мрежа от българи и чужденци, които в продължение на години трябва да разпространяват клевети за „аморалното” им поведение. Тези клевети трябва да станат достояние на пастири и редови евангелисти както в България, така и в чужбина. Но за да не бъда голословен, нека цитирам: „Т. 7. Ще се продължи провеждането на мероприятия за компрометирането на … сред вярващите в нашата страна и задграничните религиозни централи и организации. За целта чрез някои членове от ръководството на секта ще се предоставят компрометиращи материали на американския пастор Уилям Буркет и др., които да ги ползват при разобличаването на …”.8 Тук става дума за клеветническото мероприятие за някои лица да се пусне слухът за хомосексуална насоченост, защото службите знаят, че християнският морал не приема такива неща. Проблемът обаче е в планираната клевета от ДС, защото слухът не отговаря на истината!
„Играта”, която висши и нисши офицери на ДС, подпомогнати от платени и доброволни агенти и сътрудници, са „играли” в продължение на десетилетия срещу често неподозиращите това евангелски християни, е била изключително опасна и антихуманна. Тя хвърля кал върху имена и авторитети, смазва човешки животи и разбива семейства. В тази „игра” на „стражари и апаши” няма правила, защото няма никаква почтеност и справедливост. В нея има подлости и коварство, клевети и омрази, кариеризъм и беззаконие. Това дори не е „шахматна игра” от треторазреден тип, защото демонстрира не интелигентност и гросмайсторска комбинативност, при която по-добрият изпреварва ходовете на противника, а варварско и неморално нахлуване в чуждата територия от позицията на грубата и просташка сила. Това е престъпната „игра” на палачите с техните беззащитни жертви. Затова не само българските евангелисти, но цялото ни българско общество не бива никога повече да позволяваме появата на подобни „играчи”! Съдебният фарс срещу петимата български евангелисти – Тодоров, Цачев, Жеков, Банчев и Янев – не бива никога да се повтаря у нас!
Последни коментари