Институт за българска протестантска история
Преводът на Библията на говорим български език, спонсориран от американски и английски мисионери, допринася окончателно за създаването на атмосфера, в която християнската вярата на българския народ намира нов път към своето възраждане.
Библията става най-печатаната и разпространявана книга на ново-български, която формира езика и литературата на Родината ни. Просвещението, духовно и културно, което е в основата протестантската вяра, разпалва и просветата сред българския народ. Безбройните печатни издания във формата на публикации, образователни статии, сказки, вестници, списания и книги запълват празнината на тъмните годините на робството.
За разпространението на новопечатната литература на стратегически места се създават мисионерски станции. Предаденото знание се превръща в нова сила за възраждане на българщината. Всенародното просвещение се превръща в приоритет за мисионерите. Тяхната работа като просветители скоро създава динамични процеси, които привличат младото поколение на България към един нов модел на образование. Това води до концентриране върху един типично евангелски образователен процес, чрез който се съдейства за създаването на многобройните протестантски училища и, разбира се, на постоянните мисии в България.
Първите мисионерските станции, установени в средата на 19 в. в България, стават причина и за организирането на първите евангелски общества, а в последствие и за построяването на първите църковни сгради. Много вероятно е мисионерите да не са имали за цел създаването на отделни протестантски деноминации, а само Реформацията на Православната църква. Тази тенденция е ясно засегната в борбата за Независима Българска Църква, в която мисионерите имат своето значимо участие не само като модератори, но и като радетели за българския национален дух и крепители на българската традициона вяра. Включилите се в борбата за независима българска православна църква протестантски мисионери, работят в стила на реформаторите от 16-ти и 17-ти век. Те създават не кредо и деноминации, а едно истинско духовно движение, което цели духовни преобразувания и резултати, а не разцепление на Тялото Христово.
Всъщност, създаването на независима мрежа от автономни църкви е била тяхната първоначална цел, те биха я осъществили безпроблемно, ползвайки и доброто си финансиране от Запада и благоразположението на Високата порта към техните действия. Тенденцията за създаване на евангелски общности и църкви, независими от Православната църква, идва едва след като последната отхвърля предложението на мисионерите и пожелава да запази своите традиционни вярвания, дори в случаите когато те не са основани на Библията.
По същото време, броят на обръщенците към протестантската вяра расте и мисионерите са принудени да създадат подходяща атмосфера за тяхното ученичество и запазване. Главната цел за създаването на ранните протестантски църкви в България е именно нуждата за съхраняване на богатата духовна жетва и запазване вярата на новоповярвалите.
Последни коментари