Култура – Брой 6 (2798), 13 февруари 2015
Житието на един родолюбец
Може само да се съжалява, че Петър Матеев не е изпълнил пожеланието на проф. Михаил Арнаудов да опише своите лични срещи и впечатления от времето, в което е живял, и своя изключително деен живот в полза на България. Съдбата му е необикновена, изпълнена със събития, като че ли създадени във въображението на талантлив автор на приключенски романи, със срещи с много личности, оставили имената си в историята, и със сериозни отговорности, с които той се справя блестящо.
Петър Матеев е роден на 23 февруари 1850 г. в Котел в семейство на видни търговци, които имат чифлици в Добруджа. Прадядо му Хаджи Матей Георгиев е дарител на манастира на остров “Св. Анастасия” в Бургаския залив. В черквата на манастира е имало негов ктиторски портрет. През 1814 г. Хаджи Матей Георгиев дарява 3500 гроша за построяване на училище в гр. Котел. Дядото на Петър Матеев – Хаджи Петър Матеев, живеел в Цариград и бил в близки връзки със Стефан Богориди. Неговият син Матей – бащата на Петър Матеев, завършил гръцкото училище в квартал Куручешме в Цариград, където е бил съученик на Г. С. Раковски и Сава Доброплодни. Живее в Цариград, работи в търговската си кантора до Балкапан хан и активно участва в борбата за българска църква. Майката на Петър Матеев умира рано и той е отгледан от втората си майка, която е от рода на д-р Петър Берон.
По препоръка на американския протестантски мисионер д-р Елайъс Ригс, който заедно с Неофит Рилски, с американския мисионер д-р Албърт Лонг, с Константин Фотинов, Петко Р. Славейков и др. участва в превеждането на библията на новобългарски език, през 1861 г. Матей Матеев изпраща сина си Петър в протестантски колеж на остров Малта със стипендия от Фонда за поддържане на ученици от Изтока. След 4 години обучение Петър Матеев, по думите на директора на колежа, говори английски като същински англичанин. Строгото възпитание в колежа доизгражда неговия твърд характер, прямота в обноските и забележителна физическа сила. През 1865 г., след закриването на колежа в Малта, Петър Матеев и останалите българи продължават обучението си в Робърт колеж в Цариград. След завършването на колежа в 1869 г., по препоръка на д-р Албърт Лонг, Петър Матеев е на служба в английската поща в Цариград. Живее в английска среда и мнозина го мислят за англичанин. Бил е председател на английския спортен клуб в Цариград. Религиозен, издържа двама свои братя в Робърт колеж.
През 1874 г. извършва първото от няколкото пътешествия в своя живот. По препоръка на англичаните в Цариград придружава една английска пътешественичка в нейния опасен път през Мала Азия, която пресичат от Черно море до Средиземно море, стигат до остров Кипър и до Бейрут. Двамата пътуват на коне по места с тежък климат, обитавани от разбойници и опасни животни. Това пътуване издига още повече неговия престиж. На следващата година е поканен от известния учен от Британския музей Джордж Смит, изследовател на асирийската история и култура, да замине с него в земите на древна Месопотамия, за да продължат разкопките на древния град Ниневия, столица на Асирийската държава. Върху открити по-рано глинени плочки с клинописно писмо Джордж Смит разчита текста на първия голям епос в световната история, поемата за полубога получовек Гилгамеш, за потопа, за праотеца Утнапищим, аналог на библейския Ной. Сега той тръгва с Петър Матеев да продължи своите проучвания. За да има нужния авторитет пред властите при организиране на разкопките, английският генерален консул в Цариград предлага на Петър Матеев английско поданство и английски паспорт с името Peter Mathewson. Петър Матеев приема и заедно с Джордж Смит тръгва за Ниневия. Пътуването отново е трудно и опасно – с кораб до Александрия, после от град Алепо тръгват по река Ефрат. Откриват каменен надпис, върху който Джордж Смит разчита сведения за старата столица на хетите Кархемиш. Камъкът с надписа е изпратен впоследствие в Британския музей в Лондон. Продължават до Багдад и Вавилон. Купуват тухлени плочки с асирийско писмо, повечето от които представляват договори за покупко-продажби. По пътя си през град Киркук срещат местни хора, натоварени с по две тенекии петрол, взет от естествените нефтени локви в пясъка. Стигат до град Мосул – до древната Ниневия на река Тигър, но здравето на Смит се влошава и след пътуване през Диарбекир, той умира в Алепо. Петър Матеев изпраща подробен доклад до Британския музей за пътуването, предава намерените материали и получава благодарствено писмо и голямо парично възнаграждение.
В Цариград е назначен да организира първата турска международна пощенска служба под шефството на един англичанин.
Започва Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Петър Матеев напуска службата си, заминава за Букурещ и предлага сътрудничеството си на руските войски. Заедно с тях стига до Цариград.
След края на войната е назначен за секретар в Русенския апелативен съд. Скоро английският дипломатически представител в Княжество България Уилям Палгрейв го кани за свой секретар. Двамата дават гласност на турските изстъпления сред българското население в Родопите при организирания през 1878 г. от турското правителство и английския дипломат Станислас Сенклер, преминал на турска служба, метеж за връщане на Родопите в границите на Османската империя.
След кратка служба като началник на пощата в София, Петър Матеев е назначен за частен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Както вече споменахме, дядото на Петър Матеев е в близки отношения със Стефан Богориди. В различни вестници и списания Матеев описва историята на фамилията Богориди, чийто родоначалник е Софроний Врачански, и нейния принос за духовното издигане на българския народ.
През 1880 г. се жени за Матилда Попович, дъщеря на Костаки Попович, един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, което по-късно прераства в Българска академия на науките. Матилда Попович играе в трупата на Добри Войников във Браила и е от първите българки, изявили се в театъра. През целия си живот тя се занимава с обществена и просветна дейност.
За кратко Петър Матеев е инспектор в Министерството на вътрешните работи в София, но при обявяване на Съединението в 1885 г. веднага отива в Пловдив и се поставя на разположение на временното правителство на д-р Георги Странски. След Съединението е княжески комисар при английското ж. п. дружество за линията Русе-Варна. Обявява се против детронирането на княз Александър І Батенберг през август 1886 г. и против бунта на офицерите-русофили срещу регентството през февруари 1887 г. Съдбата му отрежда тежък избор. При участието си в сражение срещу бунтовници в Русе вижда, че те са ръководени от неговия брат Мирослав, който е подпоручик. Петър се оттегля от тази позиция и отива на друга. Като се опитва да преплува Дунав с лодка, брат му се удавя, както и други от бунтовниците.
През пролетта на 1887 г. Матеев е сътрудник на бележития държавник д-р Константин Стоилов в изключително отговорната мисия за намиране на княз за българския престол. След абдикацията на княз Александър Батенберг, България остава без държавен глава. Възниква тъй наречената българска криза. Делегация от трима български депутати посещава европейските столици да потърси съдействие за разрешаване на кризата. Обсъжданите кандидатури за княз са над 15, но до избор не се стига. Мисията е продължена от д-р Стоилов и Петър Матеев. От март до май 1887 г. д-р Стоилов е във Виена, а Матеев пътува между Кан, Париж, Дармщат и Виена. Водят се преговори с короновани глави, с висши политици и държавници и с техни посредници. Всички действия на Константин Стоилов и Петър Матеев са съгласувани с българското правителство и парламент. Преговорите завършват с решението принц Фердинанд да заеме българския престол без съгласието на Русия. Официално признаване от великите сили княз Фердинанд получава след близо девет години.
През 1887-1894 г. Матеев е главен директор на пощите и телеграфите в България. Закрива чуждите пощенски станции, организира пощенската мрежа встраната, представя България на международни конгреси на Всемирния пощенски съюз.
От октомври 1897 г. е търговски агент в Одрин. Българските търговски агенти в Османската империя играят роля и на консули. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Петър Матеев разяснява пред английски кореспонденти причините за въстанието на българското население. Свързва се с лордКинсар в Лондон, създал в Англия комитет за подпомагане въстаналите българи в Македония, и привлича помощта му за жертвите на турския терор в Одринско. Домът на Петър Матеев е посещаван от братя Бъкстон. Балканският комитет в Лондон, чийто председател е лорд Ноел Бъкстон, подпомага въстаналото българско население в Македония и Одринско. Негови гости са и госпожа Кинг Луис, благодетелка на пострадалите, и един английски депутат. В английските вестници е публикувано писмо на Матеев за събитията по време на въстанието, което мотивира ирландския филантроп Пиърс О`Махони да отиде в Одрин да помогне на нуждаещите се. Матеев и О`Махони изпращат до английския министър-председател, до Кентърбърийския архиепископ, до външния министър и още 600 други влиятелни личности в Англия преведено на английски език писмо от Екзарх Йосиф до Великия везир за събитията в Македония и Одринско. След разменени писма между Петър Матеев и Еванс, един от отдавнашните поддръжници на българите, във в.”Таймс” са поместени две статии от Еванс в подкрепа на въстаналото българско население. А Матеев разменя писма и с кореспондента на в. ”Daily News” Едуин Пиърс, който публикува две статии във в. ”Contemporary Review” в защита на българската кауза.
В 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, се провежда поредното световно изложение. С постановление на Министерския съвет Петър Матеев е делегиран като главен комисар на българското княжеско правителство в изложението. Енергичната му работа с американския и английския печат, с организаторите на изложението, използването на старите му контакти с влиятелни личности засилват интереса към българската изложба. Матеев е избран за член на Върховното жури на изложението, което определя наградите. Българските експонати са оценени високо, получават няколко Гран при, много златни, сребърни и бронзови медали. Държавният департамент на САЩ награждава княз Фердинанд със златен медал и диплом за отличното представяне на България.
В САЩ Петър Матеев се сближава с индустриалеца Чарлз Крейн, който се интересува от България, откупува картини от български художници, отпуска стипендии за българи, учещи в САЩ.
От юни 1904 г. до юни 1905 г. е дипломатически агент в Атина.
След Балканските войни и след Първата световна война отново работи енергично за привличане на европейската и американската общественост за подкрепа на българската кауза. Пише в английски и американски вестници, в които води полемика с автори, враждебни на България, разяснява стремежа на българския народ към обединение след разпокъсването му от Берлинския договор. Оказва съдействие на англичаните Х. Уолис и Дж. Кросфийлд, дошли в България след Балканските войни да помогнат на български бежанци, раздава много вещи, доставени от Англия. През Първата световна война със специално разрешение на царица Елеонора работи за оказване на помощ на английските военнопленници в болниците и лагерите. В края на войната, през 1916 г. и 1918 г., организира изпращането на апели отсъбрания на учени и общественици и от завършилите Робърт колеж до президента на САЩ Уилсън. В тях се отправят искания САЩ да подкрепи България при сключване на мирните договори след войната. Двата апела са изпратени чрез управляващия посолството на САЩ в България Доминик Мърфи. Петър Матеев води кореспонденция с Х. Л. Бриджман от САЩ, който изнася сказки за положението на България след войната, като защитава нейните претенции. Чарлз Крейн при сключване на Ньойския договор пише в американски вестници статии, с които подкрепя българската кауза. От 1921 г., макар и в напреднала възраст, Петър Матеев е сътрудник в българското Министерство на външните работи. Пише много статии за България в английската и американската преса.
През 1934 г. публикува в сп.”Българска мисъл” кореспонденцията си с д-р Константин Стоилов по време на мисията им за намиране на княз. През същата година излиза книгата му “Велики благодетели на българския народ” за живота и за приноса за България на шестима свои съвременници, които той е познавал лично и отблизо. Това са д-р Джордж Уошбърн, предизвикал анкета за турските насилия по време на Априлското въстание през 1876 г.; д-р Албърт Лонг, издавал сп.”Зорница”, участвал в разкриване на жестокостите над българското население през 1876 г.; Едуин Пиърс, първи публикувал във в. “Daily News” сведения за жестокото потушаване на Априлското въстание; Юджийн Скайлър, организирал анкетата из опожарените места, участвал в подготвянето за Цариградската посланическа конференция на проект за автономия на България; Дженюъриъс Макгахан, участвал в анкетата заедно с Юджийн Скайлър, публикувал репортажи във в.”Daily News“, силно развълнували европейската общественост; Лейди Емили Странгфорд, съпруга на секретаря на английското посолство в Цариград, организирала болници в Батак и в други села в района. В резултат на тяхната дейност в Англия се създава силно обществено движение, впоследствие оглавено от Уилям Гладстон, което има важна роля за политическата подготовка за освобождението на българския народ. В предговора на книгата проф. Михаил Арнаудов призовава Петър Матеев да пише още за своите срещи с видни съвременници и за своя богат живот.
Петър Матеев продължава дарителската традиция на своя род. През 1928 г. той подарява на Народната библиотека в София голям брой книги, част от които са от библиотеката на Книжовното дружество в Браила, запазени от тъста му Костаки Попович. Между тях са “Българските книжици” от Васил Априлов (1841 г.), ”Царственик “ от Христаки Павлович (1844 г.) и др. Петър Матеев дарява средства за построяване на читалище в родния му град Котел и книги за неговата библиотека.
На 28 ноември 1941 г. Петър Матеев завършва земния си път в София на 91 години. Пътешественик, дипломат, висш държавен служител, журналист, енергично отстояващ българската кауза, дарител. Един богат живот, изпълнен с много труд за България.
д-р Лиляна Владева
Януари 2015 г.
Статията е написана на основата на документи от Българския исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий” и от Централния държавен исторически архив. Правени са много уточнявания на многобройните факти и имена от различни периоди на историята (б. а.).
Лиляна Владева
Последни коментари