СПИСЪК НА ЗАТВОРНИЦИ, ЛАГЕРИСТИ И ИНТЕРНИРАНИ ЗАРАДИ ПРИНАДЛЕЖНОСТТА СИ КЪМ НЕЛЕГАЛНАТА, ПОСТАВЕНА ИЗВЪН ЗАКОНА БОЖИЯ ЦЪРКВА И ЗАРАДИ РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944–1989 г.

 

ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944–1989 г.

  1. Пастор Тодор Енчев Тодоров

Роден на 13.02.1930 г. в с.Голец, Ловчанска околия. За първи път арестуван за антикомунистическа дейност на 15-годишна възраст като секретар на Младежкия земеделски съюз в гр. Ловеч. Поради това е изключен от всички учебни заведения в страната един месец преди да завърши гимназия. Като активен деец на Младежкия земеделски съюз, по изричното настояване на Околийският комитет на БКП, съден по обвинение за отрицателно отношение към решенията на политбюро на БКП. На 19-годишна възраст през май 1949 г. е изпратен на лагер. Едновременно активен член на опозиционния земеделски съюз и евангелски вярващ, Тодор Енчев заради убежденията си прекарва последователно в ТВО /Трудови възпитателни общежития/, както тогава наричат комунистическите концлагери – Белене – на всички обекти; както и в ТВО – Добруджа, а именно в лагерите Ножарово, Тутракан, Кофалджа – дисциплинарен лагер за особено провинилите се, Загреб, Главеница, Тертер. В затвора на гр. Ловеч е прекарал 150 дни предварително следствие. Общо по намерени документи е прекарал 3 години в лагерите, като в този срок не влизат многобройните арести и престоят в предварителното следствие. След излежаване на присъдата си е взет в трудови войски, за да отслужи военното си задължение, където по религиозни причини отказва да се закълне във вярност към комунистическата власт и да целуне червеното знаме.

П-р Тодор Енчев, макар да е повярвал в средите на нелегалните Божии църкви в 1950 г., в началото на 1963 г. е ръкоположен за пастор от Костадин Томов и пастор Ангел Динов. От 1963 г . до 2000 г. е пастор на Втора петдесятна църква в гр.София.

2. Пастор Деян Иванов Божков

Роден през 1925 г., умрял през 1980 г. Пастор на нелегалната Божия църква в кв. Булина ливада – София. Интерниран за 2 години заради проповядване Христовото Евангелие и заради ръководство на нелегална – непризната от комунистическата власт църква. Прекарва наказанието си като интерниран в с. Росино – Търговишко от 1969 г. до края на 1970 г. – 2 години. По време на престоя се в с.Росино заболява от тежка болест, вследствие на която умира през 1980 г.

3. Пастор Георги Михайлов Шаранков

Роден през 1910 г. в гр. Плевен, умрял на 27.12.1987г. Интерниран за 6 години в с. Алтимир, Силистренско през 1974 г. по обвинение, че проповядва Евангелието и е в ръководството на поставената извън закона Божия църква. След 4 години интерниране в Добруджа е освободен поради заболяване.

4. Пастор Пейо Иванов Пеев

Роден през 1922 г. в с. Горно Абланово, Русенско, умрял през 1995 г.

Интерниран от комунистическата власт за 1 година в с. Могилино по обвинение за неразрешена религиозна дейност и ръководство на неразрешената и преследвана Божия църква в гр. Русе.

5. Пастор Тома Спасов Стефанов

Пастор на Божия църква в кв. „Булина ливада” – София от 1981 г. Интерниран през април 1985 г. за 3 години в с. Трояново – ТЕЦ Марица Изток по обвинение за ръководство на нелегалната Божия църква и проповядване на Евангелието.

6. Пастор Павел Борисов Игнатов

Роден на 11.11.1948 г. в гр. София. Пастор на Божия църква София от 1973 г. Главен Старейшина на поставената от комунистическата власт извън закона Божия църква. Като Главен Старейшина във време на тежко гонение, успява да обедини в едно движение разпокъсаните и нерегистрирани църкви, организира национална структура и успява да я утвърди под името Божия Църква. Въвежда система за изборност на църковното ръководство, създава и утвърждава първият устав и формулира в писмен вид първите доктрини на Божиите църкви. Свързва Божиите църкви в България със световното движение на Божия Църква Church of God и дава гласност на Запад за тежките репресии срещу евангелските вярващи и другомислещите в комунистическа България. Поради тази си дейност е арестуван и репресиран многократно и интерниран на 10.01.1987 г. за 3 години по обвинение за проповядване на Христовото Евангелие и ръководство на нелегалната национална Божия църква.

7. Пастор Станислав Цветков Тодоров

Роден 1950 г. Интерниран за проповядване на Евангелието и служение в нерегистрираната Божия църква през 1987 г.

8. Стефко Колев Моллов

Роден на 05.09.1939 г. в с. Коиловци – Плевенско. Писател, като най-известните му книги са: „Един мъж в женския затвор”, „Духовен споменик на Божията църква”. Като член на нелегалната Божия църква в гр. Плевен е осъден от Пловдивския военен съд на 4 години затвор за изповядване на религиозните си убеждения, за членство в нелегалната Божия църква, както и за отказ да подкрепя мероприятията на комунистическата власт. Отказ да се закълне във вярност на комунистическата власт по време на казармата. В затвора лежи 2 години.

9. Пастор Ангел Петров Александров

Роден на 21.11.1956 г. в с. Галово – Ломско. По религиозни причини и като активен член на нелегалната Божия църква е осъден от Военния съд през 1976 г. на 15 месеца, лежи 1 година по обвинение за религиозните си убеждения, както и за отказ да се закълне по време на военната си служба във вярност на комунистическите управници.

10. Драган Добрев Душков

Роден през 1895 г. в с. Момчилово, Чирпанско. През 1922 г. заминава за Аржентина, където приема Исус Христос за личен Спасител след проповед на Йончо Хинков–Пророка. По-късно е ръкоположен за пастор и като пътуващ проповедник обикаля Уругвай, където основава църкви. През 1934 г. се завръща в България и се установява на постоянно местоживеене в с. Пъдарево, Старозагорско. Като пътуващ проповедник се грижи за съществуващите църкви и основава нови.

След Деветосетпемврийския преврат през 1944 г. е обвинен от комунистическата власт, че саботира решенията на БКП, както и че проповядва против военната служба и заклеването на войниците, както и против гласуването изобщо. Обвинен е в саботаж при основаването на ТКЗС /трудово-кооперативни земеделски стопанства/.

За неговите религиозни разбирания и заради нелегалната му проповедническа дейност е арестуван и е въдворен в лагер Белене за 1 година през 1950 г.

Умира на 90-годишна възраст през 1985 г.

11. Добри Георгиев Иванов

Роден е през 1900 г. в с. Прохорово, Новозагоско. Приел Христа през 50-те години на ХХ век. Като член на преследваната от безбожните комунисти църква е осъден на 2 години затвор през 1954 г. по обвинение, че изповядва религиозни убеждения, поради които отказва да подкрепя и да гласува за управляващата партия. Обвинен е още, че убеждавал мъжете да не служат войници и да не се заклеват.

Умира през 1976 г.

12. Енчо Борисов Кушев

Роден на 11.10.1923 г. в гр. Никопол, починал на 26.11.1997 г.

Повярвал в Христа през 1951 г. Той е активен член на преследваната и поставена извън закона Божия църква в гр. Плевен. През 1960 г. отказва да изпълнява военните си задължения. По време на запас отказва да служи под червеното комунистическо знаме по религиозни причини. По време на предварителното следствие при посещение в затвора от страна на съпругата му Сета Павлова Кушева, придружена от двете му дъщери Валя на 6 години и Димка на 3 години, те стават свидетели на натиска и терора, упражнявани върху Енчо Кушев. Разследващият следовател в присъствието на съпругата Сета и двете деца заплашва Енчо, че ще го разстреля заради религиозните му убеждения, ако не се отрече от тях. Дори насочва оръжието си към Енчо в стаята за свиждане. Енчо Кушев отговаря: „Позволете да целуна децата и съпругата си, а после ме разстреляйте”./Тази сцена е разказана от съпругата на Енчо Кушев на вече порасналата им дъщеря Валя, за да помни какво е станало с баща й/.

Плевенският военен съд осъжда Енчо Кушев на 4 години затвор, лежи 2 години в плевенския затвор, от тях 6 месеца в концлагера Белене по обвинение за принадлежност към нелегалната Божия църква и за публичен отказ да служи на комунистическата власт и идеология.

13. Найден Тодоров Найденов

Роден на 23 април 1936 г. в с. Девене, Врачанско. Приел Христос като младеж в средите на нелегалната, поставена извън закона, Божия църква. През 1956 г. е осъден от военен съд на четири години затвор заради религиозните си убеждения и отказ да се закълне по време на военната клетва във вярност на управляващата безбожна власт. Лежи в затвора 1 година, като после дослужва във трудови войски 2 години.

14. Марин Маринов Иванов

Роден на 07.10.1935 г. в с. Драгомирово, Свищовско. Като младеж приема Христос в редовете на поставената извън закона Божия църква. През 1955 г. отказва да се закълне и да служи с оръжие на безбожната комунистическа власт. Осъден от военен съд. Лежи 1 година в затвор.

15. Дончо Илиев Донев

Роден през 1935 г. в с. Катунец, Ловчанско. Приел Христос като младеж, става активен член на поставената извън закона Божия църква. През 1955 г. е осъден от военен съд поради религиозните му убеждения и като „подбудител”, убеждаващ други млади мъже да не полагат клетва и да не служат на комунистическата безбожна власт. Осъден от военен съд на 4 години, лежи в затвора една година и шест месеца.

16. Боянка Димитрова Ваневска

Родена през 1917 г. в с. Козаревец, починала през 1994 г. Приела Исус Христос за личен Спасител като момиче и се присъединява към преследваната от комунистическата власт нелегална Божия църква. Властите използват смъртта на осиновеното й дете и скалъпват шумен публичен процес срещу фанатичните родители, които по религиозни причини не ползват навреме медицинска помощ. Великотърновският съд я осъжда на 4 години затвор, от които Боянка Ваневска излежава от началото на 1960 г. в Сливенския женски затвор 2 години по обвинение за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология, за принадлежност към нелегалната Божия църква и заради вярата в Бога.

17. Иван Тодоров Ваневски

Роден през 1916 г. в гр. Велико Търново, починал през 1994 г.

Приел Христос и станал член на преследваната от комунистите Божия църква. Щастливо женен за Боянка Димитрова. Властите използват трагичния случай, когато дъщеря му поради болест умира скалъпват процес срещу вярващите родители през 1960 г. по обвинения във фанатизъм и принадлежност към поставената извън закона Божия църква, и за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология на управляващите по онова време. Осъден е на 6 години от Великотърновския съд. По-късно във всички атеистичти справочници и книги се посочваше случая със семейство Ваневски като показателен и той беше използван за атаки срещу църквата, както и под предлог тя да не бъде регистрирана като религиозно общество, което да може свободно да практикува религиозните си практики и да споделя религиозните си доктрини.

18. Пастор Никола Найденов

Роден в село Добърско, Разложко през 1922 г. Приел Христос през 1950 г. През 1957 г. по време на основаването на ТКЗС е обвинен от комунистическите власти за саботаж в селското стопанство. Причината е, че религиозните му убеждения са такива, че отказва да събира плодове за варене на ракия и отказва да сади тютюн. Като пастор на местната селска църква той е инквизиран тежко, пребиван в следствения отдел на благоевградската ДС и през 1957 г. е осъден на 2 години строг тъмничен затвор и 2000 лева глоба по обвинение за принадлежност към нелегалната Божия църква, за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология, и за саботаж.

19. Атанас Станков Захариев

Роден в гр. Кюстендил през 1945 г. Приел Христос и станал член на преследваната от комунистите Божия църква. През 1967 г. е осъден на 4 години затвор по обвинение – отказ да се закълне във вярност и да целуне червеното знаме по религиозни причини и за принадлежност към нелегална църква. Лежи в затвора 2 години.

20. Петко Димитров Пушков

Роден през 1934 г. в гр. Плевен, починал през 1975 г. Приел Исус Христос за свой личен Спасител през 1961 г., член на Божията църква в Плевен. Заради критиките му към безбожническата образователна система и към материализма, ширещ се в училищата, както и заради религиозните му убеждения е осъден на 3 години затвор от плевенския съд през 1971 г. След изтърпяване на наказанието си, поради натиска и притесненията, на които е бил подложен, заболява и умира през 1975 г.

21. Емил Костадинов Ангелов

Роден през август 1961 г. в гр. Карнобат в дисидентско семейство на борци против тоталитаризма и комунизма.

Приема Исус Христос за личен Спасител на 18-годишна възраст. Още в детските си години приема от дядо си Ангел, който е бил пастор на Свободно евангелско общество в гр. Карнобат, христовото учение за непротивене на злото. Поради религиозните си убеждения категорично отказва да служи в армията. Отказът му се основава на това, че като убеден християнин не може да се кълне във вярност на човешка институция /според учението на Божието Слово, Мат. 5:34-37 и Яков 5:12/, защото не е могъл да си представи, че може да даде живота си за друг освен за Христос.

Осъден е от Градски съд по чл. 361-а по обвинение за „отклонение от изпълнение на войнския си дълг”. По това обвинение има общо пет присъди, което е прецедент в българското правораздаване, тъй като не може някой да бъде съден няколко пъти за едно и също деяние. Осъден е на 7 години затвор, които заедно с предварителното следствие в ареста са около 10 години лишаване от свобода.

Влиза в затвора през декември 1979 г. Освободен е през 1988 г.

В защита на правата му се обявяват различни международни правозащитни организации, включително „Грийнпийс” и „Амнести интернешънъл”.

Емил Ангелов произхожда от средите на петдесятните църкви в гр. Карнобат. Още дядо му е бил близък с първите петдесятни мисионери в България – Олга и Дионисий Заплишни, които са били чести гости в дома им през 20-те години на миналия век. Въпреки това Емил Ангелов не може да бъде причислен към регистрираните петдесятни църкви от времето на комунистическото управление на страната. Той е в контакт и търси общение с поставените извън закона Божии църкви в този край.

След падането на комунизма, верен на идеала си, Емил Ангелов не търси политическа или религиозна изява. Не търси и възмездие за страданията си. Спобедя чевствата си на удовлетворение и радост от това, че е могъл да изпълни християнския си дълг и да отстоява убеждението си за непротивене на злото. Той е затворникът с най-голяма присъда заради евангелските си убеждения през последните 10 години от тоталитарното управление на България.

22. Стефан Аврамов Колев[1]*

Роден на 27.02.1909 г., починал на 06.10.1979 г.

Приел Исус Христос за личен Спасител през 1940 г. Активен член на Божия църква в гр. София.Работи като банков чиновник в Софийската централна банка.

През 1942 г. е извикан в запас. По религиозни причини отказва да носи оръжие и да облича военна униформа. Отказва и да изпълнява заповеди, издавани от военните командири Осъден е от Военен съд за неизпълнение на войнските си задължения по време на война – поради религиозни причини. Две години от присъдата си излежава в Сливенския затвор.

След завземането на властта на Девети септември 1944 г. от комунистите е освободен.

До смъртта си е член на Божия църква в гр. София.

23. Владимир Павлов Ризов[2]*

Роден през 1920 г. в с. Гложене, Босилеградско. След като по силата на Ньойския договор Западните покрайнини на България, включително и с. Гложене, стават територия на стара Югославия, бащата Владимир Павлов Ризов се изселва в България и се установява да живее в с. Медковец, Ломско. Тогава Владимир е на 3 години. По-късно цялото семейство приема Христа и става част от Божията църква в Ломския район.

През 1941 г. Владимир е извикан да служи. Поради религиозните си убеждения отказва да се докосва до оръжия, не облича войнишки дрехи и не се заклева.

Осъден е на 3 години затвор, които изтърпява в Сливенския затвор. Когато обаче на Девети септември 1944 г. съветските войски влизат в България и правителството е свалено с комунистически преврат, той е пуснат от затвора.

Умира през 1997 г.

Събрал и установил верността на данните:

Пастор Павел Игнатов
18.01.2010 г.
гр. София

……………………………………………………

[1]** Съден е преди 1944 г.*

[2]** Съден е преди 1944 г*