Алберт Лонг започва мисионерска дейност през 1857 г. в Шумен, където първоначално е подпомаган от Йосиф Майзнер. Там Лонг се запознава с Р. Блъсков и подпомага литературната му дейност, както и с назначения от д-р С. Хамлин за преводач и помощник Гаврил Илиев. През 1859 г. Лонг се мести в Търново, където се оказва в центъра на българските църковни борби. Защитава позицията, че българите трябва сами да поемат управлението на своите църковни работи. Поддържа ползотворни връзки с Иларион Макариополски, Никола Михайловски, Петко Р. Славейков, Хр. Г. Данов и П. Кисимов. Свързва се с поп Димитър Драганов и Доротей Софийски и успява да обедини редица български църковни дейци. Лонг се посвещава на широка религиозно-просветна дейност сред българския народ. Стремежът му е да представя вярата без нападки, като избягва полемики и не засяга спорни въпроси между отделните християнски изповедания.
Последни коментари