ОЩЕ ВЕДНЪЖ за п-р Павел РАХНЕВ

Павел Рахнев е деец на СЕПЦ с централна роля за успешното развитие на съюза. Той е роден в Пловдив в евангелско семейство. Баща му работи в параходно дружество, което позволяна на Павел Рахнев да пътува. В Ню Йорк се среща с познатия си от България Николай Николов от когото приема петдесятното християнство. Павел Рахнев следва в института на Муди в Чикаго и завършва библейското училище на Асамблея на Бога. През 1929 година е изпратен от мисията като представител за Източна Европа в България. Пастир Рахнев оглавява петдесятния съюз през 1931 година и благодарение на неговите отлични контакти с ръководителите на евангелските църкви, СЕПЦ е приет в ОЕЦ. Този факт позволява на съюза да разгърне своята дейност. Пастир Рахнев е изключително талантлив проповедник и надарен пастир, притежава ведър и общителен характер, жъне впечатляващи успехи като евангелизатор. Напуска България през 1936 година, огорчен от възникнало недоразумение с колеги пастири. Остатъка от живота си прекарва в САЩ, където създава семейство и служи в евангелските църкви и във въздържателни организации. Публикува статии в различни списания. През 1973 година посещава България със своята съпруга. Напуска този свят през 1987 година.

Павел Рахнев и други СЕПЦ членува в ОЕЦ, участва в дейността на БЕД и другите общоевангелски младежки, въздържателни и пастирски сдружения. Разбира се бързото развитие и събирането на много последователи довежда до възникването на някои конфликти. През 1936 година Павел Рахнев, председател на Изпълнителната комисия, след като пастир Николай Николов преминава на друго служение в Асамблея на Бога, прекарва отпуската си четейки лекции в оглавявания от пастир Николай Николов Библейски институт на Асамблея на Бога в Данцинг. В негово отсъствие пастири от България пишат до мисията в САЩ писмо, в което обвиняват пастир Рахнев в неправилно разпределение на изпращаните помощи. Оскърбен пастир Рахнев не се завръща в България и прекарва остатъка от живота си в САЩ, където създава и семейство. Малко преди този инцидент в София група млади вярващи ръководени от Ангел Динов започват събирания в квартал Подуяне, като тяхната дейност се оказва успешна. Тези събрания обаче явно не са били съгласувани с ръководството на съюза, защото пастир Рахнев се опитва чрез официални постъпки на религиозното представителство пред Дир. изп. да попречи на тяхното провеждане…

Протокол № 2 на СЕПЦ (В дома на Г. Райнов, Бургас: 26 септември 1929)

  1. Устни и писмени заявления за съюзни работници
  2. Липса на сведения от Тодор Сивинов и Костадин Томов за ръководените от тях региони, като последният е предложен за наказание за не следване на Устава на СЕПЦ
  3. Препоръка към п-р Павел Рахнев за изясняване на отношенията между ЕПЦ-Варна и СЕПЦ
  4. Разпускане на Дух. съвет на ЕПЦ-Варна заради негови членове които не са кръстени в Святия Дух
  5. Отлагане на приема на ЕПЦ-Перник заради неспазване на Устава на СЕПЦ
  6. Състоянието на ЕПЦ-София с молба от п-р Рахнев за финансова помощ

Пастир ПАВЕЛ РАХНЕВ
Павел Рахнев е другият деец на СЕПЦ, който има решаваща роля за успешното развитие на съюза. Той е роден в Пловдив в евангелско семейство. Баща му работи в параходно дружество, което позволяна на Павел Рахнев да пътува. В Ню Йорк се среща с познатия си от България Николай Николов от когото приема петдесятното християнство. Павел Рахнев следва в института на Муди в Чикаго и завършва библейското училище на Асамблея на Бога. През 1929 година
е изпратен от мисията като представител за Източна Европа в България. Пастир Рахнев оглавява петдесятния съюз през 1931 година и благодарение на неговите отлични контакти с ръководителите на евангелските църкви, СЕПЦ е приет в ОЕЦ. Този факт позволява на съюза да разгърне своята дейност. Пастир Рахнев е изключително талантлив проповедник и надарен пастир, притежава ведър и общителен характер, жъне впечатляващи успехи като евангелизатор. Напуска България през 1936 година, огорчен от възникнало недоразумение с колеги пастири. Остатъка от живота си прекарва в САЩ, където създава семейство и служи в евангелските църкви и във въздържателни организации. Публикува статии в различни списания. През 1973 година посещава България със своята съпруга. Напуска този свят през 1987 година.