Д-р Теол. Доний К. Донев

Настоящето изследване няма за цел да взима страни в спора за многобройните ревизии на българската Библия днес, а е наблюдение върху ключовите моменти и текст критични решения в развитието българския текст през последните 150г., с естествен акцент върху поправките довели до три нови български превода:

  • превод и интерлинеар по ТР (рев.изд. Скривенър)
  • WBTC който следва NA26, но е превеждан от английски текст и представя нов текстов вариант в говорима, почти свободна форма на езика
  • и Нов български превод от NA26/27/28 (2007-2013).

С малки изключения, всички останали протестантски версии и ревизии на българската Библия днес (Верен, ББД, Библейска лига, Живо слово и т.н.) водят своето естествено начало от дигиталния текст на Ревизираното издание (РИ 1940) публикувано от Bibliata.com през 1995-96г., и достигнало широка употреба чрез интернет издания и електронни продукти. Повечето от тези преработки се водят от стремежа за либерално осъвременяване на текста и отдалечаване от оригинала, губейки предимство в един схоластичен дискурс. Което на практика показва, че от издаването на Цариградската Библия през 1871 до днес няма нов превод на българската Библия от текст-критичния оригинал, ако не се смята превода на говорим език (WBTC) и буквалния превода от Nestle-Aland.

1871

Тази на пръв поглед шокираща теза е съвсем удачна като се има предвид факта, че повечето нови преработки водят началото си от едно дигитално издание на българската Библия (в комбинации от ревизиите 1938-1940г), което само по себе си е ревизия на вече съществуващите ревизии. Затова и критиката както към него, така и към продуктите от неговата преработка, а и самия метод на ревизиране на библейския текст съвсем не е безконструктивна, а по-скоро опит за партньорство и взаимопомощ за по-добър протестантски текст на Българската Библия. (За пълен тезис, въведение към темата и дискусия вж. „Българската протестантска Библия днес” Годишник на ВЕБИ (2011-2012). За Цариградски превод (1871) и ревизии виж „Историята на Цариградския превод на Библията” в Евангелски Вестник от 30 април 2004 и Evangelical Theological Society (58th annual symposium, Washington, D.C., 2007).

211xF0QQY9L._BO2,204,203,200_PIsitb-sticker-arrow-click,TopRight,35,-76_SX385_SY500_CR,0,0,385,500_SH20_OU02_[1]Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

Ревизията от 1924г. следва ASV (1901) и е резултат от работата на ред. екип който включва: Робърт Томсън, T. Найденов, Дж.У. Бауърд (ABCFM), М.Т. Добровски и Дж. Дж. Сечанов (AMEM). Нейното създаване започва паралелно с последното издание на Цариградския текст от Американското библейско дружество в Ню Йорк през 1912г. (и фототипно през 1918) и отнема повече от десетилетие. Първо е издадена ревизията на четирите Евангелия, започната през 1913г. и съхранявана по време на първата световна война. Тя е отпечатана в Придворната печатница, София от Британското и чуждестранно библейско дружество през 1921г. Пълният ревизиран Нов Завет е отпечатан по-късно през същата година отново в София в 20 000 екземпляра.

Част от преводаческите бележки за ревизиите на цариградския превод от БЧБД (вкл. Бенджамин Баркър, д-р ВанДайк, д-р Ригс, Дж.У. Мюлър) и както и кореспонденцията по работата върху РИ1924 и РИ1940 са запазени в библейския архив на библиотеката в Кеймбриджкия университет. Каталожна серия BSA/E3/1/4 съдържа цялостни и частични преписи на писма и документи подвързани в 30 тома. Поради липсата на копирни машини през 19в., архивът е изготвен на ръка с преписи на цели писма или избрани параграфи със сортиране по теми и хронологичен ред. Осемнайсет тома от тази поредица съдържат информация за България.

Отделно от подвързаните многотомни поредици, две отделни папки, съхранявани в кутия с кореспонденция от началото на XXв., са маркирани с надписа „Български”. Те носят каталожен номер 3SA/83/3/67/1-2 и съдържат пълната кореспонденция с всички писма и документи с дейността на БЧБД в България. Сред страниците са циклостилни копия на писма и собственоръчно написани от авторите пощенски картички отпечатани в печатницата на мисионерското училище в Самоков. Архивните документи съдържат и няколко изключително важни извадки от българската история, като например: плакат със съобщение за специална вечерна възпоменателна служба при погребението на д-р Робърт Томсън (много наподобяващ некролога на Стоян К. Ватралски запазен в Харвард) и кореспонденцията на BFBS с Придворна печатница – София, заедно факсимилето на заглавната страница на ревизията на Библията от 1924г. Интересно е, че и при двата документа, ревизираното българско издание е наречено „преработено”, а комисията която го изготвя и чийто дългогодишен председател е д-р Томсън, „Комисия за преработка на Българската Библия.”

От информацията в архива на Библейско дружество при Кеймбриджкия университет за нас днес е ясно, че ревизираното издание на протестантската Библия от 1924г. е отговор на бързо навлизащото в началото на XX век либерално богословие. Описанията процес на ревизирането на Цариградския превод показва: (1) осъвременяване на превода по методологията на ASV (1901), (2) вероятно въвеждане на либерално богословие, което обхваща българския евангелизъм в началото на XX век до навлизането на Петдесятното движение със силно харизматично, но и изключително консервативно и критично, дори крайно богословие, и не на последно място (3) стремежа за чиста Библия. Същевременно, РИ1924/1940 става и първата конкретна стъпка към отделяне от Цариградския превод, която обуславя по-нататъшното отдалечаване от гръцкия оригинал. Този процес продължава и днес вече в контекст на меркантилност, минимална схоластика и липса на единна протестантска богословска школа в България. Въпреки това, към днешна дата РИ1924 остава най-използваната протестантска Библия.

––––––––––-
[26] Български протестантски ревизиран Нов завет е издаден последователно през 1937 (джобен формат), и 1938 с маркировка: “Придворна печатница Roayal Printing Office СОФИЯ – SOFIA 1938.” Английският текст в описанието отсъства в РИ1924, който има само „София, – Придворна печатница – 1924,” а РИ1940 вече добавя „Библейско дружество” на заглавната страница.
[27] Вж. пълната колекция BSA/E3 в библиографията.
[28] Архивът на БЧБД съхранява др. български документи: BSA/E3/2/19-20, BSA/E3/2/23 и BSA/E3/2/24-26
[29] До ден днешен Божиите църкви, Тинчевисти, Борисовци (Вердикалци) и др. не признават (а в много случи и открито отхвърлят) никое друго издание на Библията освен последната Виенска ревизия (фот. 1914) на Цариградския превод.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?

 

MAT Mark luka john john