Списание „Любословие“

Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев

Списание „Любословие“ се издава от Константин Фотинов в периода 1844-1846. Като първо периодично издание на български език, то поставя началото на българската журналистика и представлява исторически и литературен феномен с изключително значение като основоположна печатна медия в националната ни култура. Малко известен е фактът, че реализирането на идеята за списанието се осъществява с прякото участие на американските мисионери, действащи по това време в териториалните граници на Турската империя.

Константин Фотинов е роден около 1790те в Самоков, където завършва килийното училище, след което учи в Кидоноя при гръцкия хуманист Теофилос Каирис. Каирис се слави със своите прогресивни, либерални идеи, които заслужено му носят името „създател на гръцкия протестантизъм“ и го обричат на заточение в 1839 г.

През 1836 г. Каирис открива училище на о. Андрос, в което учат около двадесет млади българи, сред които са Иларион Макриополски, Стоян Чомаков, Захарий Струмски и Иван Добровски. Пламенният елинистичен патриотизъм, с който преподава и впечатлява Каирис, със сигурност стимулира у българските му възпитаници оформянето на собствено национално самосъзнание. Именно тези българи по-късно ще са водещи борци за църковна и политическа независимост между които е и Фотинов.

След като завършва образованието си, Фотинов се премества в Смирна -значителен търговски и научен център с голяма българска колония. Фотинов се заема с търговия, но след първоначален неуспех отваря свое училище, преподавайки на гръцки и български деца на гръцки, руски и френски език.

По същото време Американският борд подновява работата си в Гърция. Дейността на борда датира от началото на XIX в., но е значително забавена от войните за гръцка независимост (1821-1832). След освобождението на Гърция дейността на мисионерите е чувствително ограничена от стриктните норми, наложени от новото правителство върху образователната система и печата.

Още през 1820те години Американският борд започва да развива печатно дело на о. Малта. Този остров става стратегическа база на английските протестантски мисионери, непосредствено след поражението на Наполеон, когато тази част от Средиземноморието преминава в ръцете на Британската империя. Тук се основава протестантски колеж за подготовка на Библейски работници в придобитите територии на централния и източния Средиземноморски регион. Печатницата, която американците откриват, е притежавала две преси. През 1833 г. тя е преместена в Смирна от мисионерите Темпъл и Халок, като Халок доставя и трета преса от Америка. В Смирна има още една преса, собственост на мисионера Джосая Бруър, който след заминаването си за Америка я оставя на А. Дамян.

Елиъс Ригс пристига като мисионер сред гърците през 1832 г. Първите четири години служи в Атина при мисионера ветеран д-р Кинг, след което други четири години в Аргос. През 1838 г. Ригс се премества в Смирна, насърчен от Американския борд да изучава български език.

Константин Фотинов се запознава с Ригс едва през 1842 г. От кореспонденцията между Ригс и Американския борд в Бостън личи дейното участие на мисионера в реализирането на списание „Любословие“. Първи пробен брой излиза през 1842 г. За модел на новото издание служи мисионерското списание „Съкровище за полезни знания“, вече успешно издавано на гръцки. Това списание е започнато от мисионера Темпъл още през 1837 г. Когато Темпъл се връща в Америка, издателската и редакционна работата по него преминава в ръцете на гръцкия протестант Петрококинос, който е състудент на Ригс в Амхърст колеж.

Кореспонденцията на Константин Фотинов разкрива, че е работил за това мисонерско списание известно време. По-късно той превежда и публикува дословно статии от там и използва илюстрациите от старите броеве. Мисионерското списание е споменато и в кореспонденцията на Ригс, който нарича „Любословие“ „дете на гръцкото списание“. Според Г. Генов, Ригс е този, който вероятно е подбирал статиите от гръцкото протестантско списание.

В своите двадесет и четири броя списание „Любословие“ предлага разнообразна, актуална за съвремието си информация из различни области на живота: материали за просвета и образование, по езикови въпроси, теми за религия, нравственост, география, физиология и хигиена. Многобройни са статиите по естествознание и история, литературни въпроси, търговия и стопанство. Публикувани са анекдоти и кратки частни съобщения и обяви. Списанието излиза в две коли от по осем страници на църковнославянски в печатницата на А. Дамянов. То се финансира чрез абонамента, но преди всичко чрез даренията на хаджи Мавридий и Американския борд.

През краткото си, едва двегодишно съществуване списание „Любословие“ е водещо в българската публицистика. Въпреки влиянието на западния медиен стил и подпомагащите го мисионери, то никога не се превръща в инструмент на чуждестранните протестантски мисии. Общото дело на Елаяс Ригс и Константин Фотинов представлява отчетлив белег за значението на американските мисионери за българската книжнина и влиянието им върху Българското възраждане.

“Любословие” престава да излиза през 1846. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през XIX в. – краткотрайният живот на множество качествени вестници и списания. Основен фактор за прекъсване и на това издание представлява необразоваността на българското население. Това е именно голямата обществена нужда, на която списанието се опитва да отговори. Но дори и там, където списанието все пак се получава, хората все още предпочитат да им бъде четено групово и публично от някой по-образован сънародник, вместо да се абонират еднолично. Не са изключение случаите, когато един брой вестник или списание се чете от цяло село. Поради малцинството налични абонати издателите бързо са изправени пред финансови проблеми и принудени да преустановяват дейността си.

Особена трудност при издателската работа и разпространението на „Любословие“ представлява и фактът, че отговорник за българската литература през този период е Гръцката патриаршия. Това обстоятелство налага сериозни ограничения на Фотинов, както при подбора на статиите, така и при използвания език. Стремежът на Фотинов да използва архаичен стилизиран език става негова слабост и сериозен фактор, ограничаващ разбирането и приемането на изданието сред българското населени. Амбицията на Фотинов да използва вече непрактичния и неизполваем църковнославянски остава нерезбираема, като се имат предвид напредничевите идеи, които списанието прокламира. Много вероярно е, именно този подход на издателя да е бил неговият личен принос към запазването на българската идентичнист в нейния ранен славянски етнос и православен контекст.

Верен на този си принцип, Фотинов аналогично работи по превода на Библията на български. Първоначално преводите му са отхвърлени от мисионерите заради архаичния и неразбираем стил. В последствие обаче, неговата помощ в този проект е неоценима. Предполага се, че голяма част от превода на Стария Завет принадлежи именно на неговите усилия и упорита работа. Последната година от живота си Фотинов прекарва в Цариград, където с Ригс работи по редакцията на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски.

В периода 1842 до смъртта си през 1858, с помощта на американския си партньор Елаяс Ригс, Константин Фотинов издава около 20 книги отпечатани на мисионерската преса на А. Дамиян в Цариград. По самото естество, съдържание и развитие на работата и възгледите си, Константин Фотинов се явява прототип на българския възрожденски интелектуалец. Той започва делото си като пламенен елинофил и завършва земния си път като горещ български патриот, самоотвержен радетел на каузата за въстановяване на българската нация, култура и държавност. Професор Иван Шишманов го нарича „последният ученик на Паисий и учителят на Раковски“.