Първите протестантски мисионери в Пловдив д-р Джеймс Кларк, д-р Хаскел и д-р Уилиям Мериам пристигат около 1858г. През 1860г., три години преди основаването на цариградския Роберт колеж, Кларк и Мериам откриват Пловдивската мъжка гимназия. Въпреки че Филипополис е важен търговски и военен център по маршрута на мисионерските организации, първата евангелска църква в града е организирана едва през 1883 и то като филиал на мисионерска станция ръководена от д-р Джордж Марш. А каменната сграда за нуждите на църквата на улица „Лейди Странгфорд,” от северната страна на Сахат тепе, е изградена през 1901г. от арх. Георги Фингов.
След 1920г., пастир в Пловдив е току що пристигналият от Варна, Павел Мишков – една от най-колоритните личности в българския евангелизъм през XXв. Образован в колежа Муди в Чикаго, виден евангелски проповедник и оратор разпознат дори от светската власт в лицето на правосъдния министър Васил Митаков. Докато пастирува седем години във Варна, често църквата е недостатъчна и провежда богослужения на открито в морската градина. С придобития си издателски опит от Чикаго, Мишков подпомага множество евангелски периодични издания и брошури.
През 1919г. напуска методистката църква по покана на Българското евангелско дружество (БЕД) и става техен пътуващ проповедник. Година по-късно, Мишков вече е заместник-религиозен представител на евангелистките църкви в България и пастирува църквата в Пловдив. Служението му е увлекателно с ежедневните си съживителни служби и публични дискусии, една от които провежда с бащата на Соломон Паси – Исак Паси, на тема „Съществува ли Бог?” След остра публична критика през 1930г. срещу въвежданото от п-р Димитър Фурнаджиев либерално богословие, Мишков напуска и конгрешаните и за кратко оглавява Съюза на евангелските баптистки църкви.
По време на обучението си в Чикаго 1908-1911г., Мишков неминуемо се запознава със служението на Джон Александър Дауи и петдесятното съживление което тече в Лос Анжелис по същото време. При срещата с Воронаев в Пловдив през 1921г., двамата си допадат в голямо отношение и заради консервативното семинарно образование получили в Америка и заради широко скроеното евангелизаторско служение в което и двамата служат. Тази симпатия помага на Воронаев по-късно да се премести със семейството си във Варна. Където, преди да замине окончателно за Одеса през август 1921г., служи в методистката църква водена от наследилата Мишков, п-р Сийка Дрянова.
В Пловдив, Воронаев провежда Великденско богослужение в конгрешанската църква и водно кръщение в р. Марица. От това първо петдесятно богослужение в Пловдив на Великден – 1 май 1921г., водят началото си всички петдесятни църкви в града и околностите. Датата през страстната седмица не е избрана случайно. Водното кръщение е продължение на извършеното тайнство на 26 април 1921 (Велики вторник) в Бургас с което Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел.” По пътя за Пловдив, Воронаев и спътниците му провеждат подобни богослужения в Ямбол и Сливен. Иван Зарев потвърждава в своята История, че така: „…започва през 1921г. църквата в Пловдив” (с.45) /следва/
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
Последни коментари