[pdf-embedder url=“http://protestantstvo.com/wp-content/uploads/2013/11/duhovna_obnova_5_6_1928_federatsia_na_balkanskite_dargavi.pdf“ width=“600″ height=“700″]

Федерация на Балканските държави

От Ню-Йорк до София

Една Швейцария на Балканите блян невъзможен ли е?

Духовна обнова, Г. VII, бр. 5-6 (V – VI.1928), с. 2-4.

Стоян Кръстов Ватралски

Преди да разискаме самия предмет и неговите задачи, нека си обясним: Що е държавна федерация и кои именно държави трябва да смятаме балкански.

Държавна федерация значи конституционен и постоянен Съюз от два или повече равноправни, вътрешно автономни народи, съставящи единна държава. Най-добри примери на държавна Федерация са Швейцария, състояща се от 25 кантони, и Съединените Американски Щати, от 48 държави.

Тя се различава, разбира се, от Еднодържавие и Съюз на народи. Държавната федерация се различава от едно Еднодържавие, като Турция, Сърбия и бивша Русия, дето, макар и да е съставена от различни народности, те не са нито вътрешно автономни, нито са равноправни с владеещата раса. А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация.

А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население.

Идеята за Балканска Федерация не е нова. Още първите наши революционни дейци и известни патриоти, като Каравелов, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха. И днес тя има у нас и в другите балкански народи, множество почитатели. Но тя е политически и в практическия живот без тяжест, защото носителите й не са организирани.

А.

И наистина, струва си да се занимаем с този въпрос. Защото по своята важност, той заслужава да бъде политически идеал на всеки от нас: трябвало би да бъде вписан в програмата на всяка наша партия – ей, да бъде в ума, душата и програмата на всеки държавник в София, Белград, Загреб, Тирана, Атина и Букурещ.

1. Защото Балканската Федерация ще ни даде и осигури голяма държавна мощ, тъй нужна за всеки от балканските народи. Съединението ни ще създаде сила, за да се зачита нашето право, тъй насъщно за пълния живот както на частния човек така и на народа. За сега Силата е гаранция на правото, защото, за жалост, светът още не е достигнал до моралния уровен да зачита правдата и правото, когато са безпомощни и слаби.

2. Защото Федерацията ще създаде условия за небивал икономичен подем. Всички днес балканци са жертва на немотия, дължима на тяхното разединение и несговор. Премахването на плетищата, отварянето на границите за свободен внос-износ ще бъде начало на нова, несънувана ера на индустриален развой и материален успех, както частен, така и обществен.

3. Не по-малко тя ще създаде условия за просветно и социално процъфтяване и напредък. Близкото познанство с добрите хора и добрите страни на техния живот, а таквиз има между съседите ни – ще ни изцери от сляп предразсъдък и отровни омрази, та ще ни предразположи към приятелско поражение и надпреваряне във всичко, което е добро, полезно и човечно.

4. А най-важното, Балканската Федерация веднъж осъществена, ще осъществи желаният от всички балканци мир, който единствен, като ръчителство на всички изброени преимущества и благодати, заслужава всякакви от наша страна трудове и жертви. Мирът днес е върховна световна потреба. Мир за Балканите и за света. Светът копнее за мир, но при размирни Балкани и той няма да го има. Ала една реализирана Балканска Федерация ще го осъществи.

– Как? При какви условия?

Ето как. Реализирана върху основите на правдата, при зачитане личното езиково, гражданско, черковно и расово право, Балканската Федерация почти изведнъж ще пресуши главните и постоянни източници на взаимни противоядия и дразги; именно:

а) Стремът към излаз на открито море: Деде-агач, Кавала, Солун. Защото тогаз и Дунав, и Черно море, и Егея и Адриатика ще бъдат еднакво достъпни за всички балканци.

б) Сложният и болезнен въпрос за малцинствата ще изчезне сам по себе си.

в) Страшният Македонски въпрос, който вече половин и повече век кошмари покоя не само на Близкия изток, но и на целия цивилизован свят. Федерацията ще направи от нещастна Македония, сега ябълка на раздори, целебно звено на хармония.

Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост – Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение.

* * *

Прочие, добре е да разберем и никога да не забравяме, че въпроса за война и мир е преди всичко психично настроение. Мирът не зависи от приказки за мир. Твърде малко от желание или решение за мир. Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост.

Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите – па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: „Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува“. Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена – както каза на глухият свят президента Уилсон – с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда.

„Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга.“ Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе. Също има на ума и Емерсон, когато увещава: „Плащай, всякога плащай! Понеже най- първо или най-сетне ти ще трябва да изплатиш целия си борч. Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг“

Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение. Затова Уилсоновите „Четиринадесет точки“, седна малка вербална ревизия, може да послужат за наръчен ръковод в изработване план и Конституция за Федерация на Балканските държави.

-Ала как ще се съвещават и разбират, като тези държави не говорят същия език, ще попитате.

Ще проучим методата на Швейцария. Ще вземем пример от Обществото на Народите, в което се представляват повече езици, отколкото ще има в нашия Федерален Парламент.

* * *

Ние сега се отбихме идейно в насока и перспектива на Уилсоновия велик блян. Блянът на всички поети и пророци. Ние се занимаваме за миг с неговия величествен и славен проект. Аз ви говоря за Съединените Държави на Балканите, като предидещи Съединени Държави на Европа, пътьом към Съединените Държави на планетата Земя! Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато:

„Войната ще престане, ще изчезне,
Кога изчезне вред нечестността:
Когато всички общества, държави,
Народ и власт, повишат своите нрави,
По Словото и Духа на Христа…

Как мил ще е животът на земята
Когато престъпний мени своя нрав;
Признавайки Отца си в небесата,
Ще тачи на съсед и брат правата:
Ще бъде умен, милостив и прав!…

Войната ще престане – ще изчезне,
И ще настъпи траен, вечен мир;
Войната безчовечна ще престане:
Народ народу мил съсед ще стане,
Човек човеку брат – а не вампир!“

Б.

Сега нека се попитаме много по-съществения въпрос: Една Балканска Федерация осъществима ли е? И, ако да – как?

Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни. Но тук се изправя пред ума твърде сериозния въпрос:

– Федерация на балканските народи, идеал възможен ли е? Държавна Балканска Федерация на дело осъществима ли е? Или е само блян на идеалисти, от крилото на утопистите?

Ний не трябва да се залъгваме илюзии. Трябва да признаем: пречките и мъчнотиите в случая са тъй сериозни и големи, та мнозина ги считат поне за сега, непреодолими. Главни пречки или някои от тях за реализиране такваз Федерация са следните:

1 . Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие.

2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна. Което накратко значи: стига да имаме воля, намери ще се и начин.

3. Пречка от държавници, по-право от дребните хора, политиканствующи – тая напаст от партизани, които под булото на патриотизъм днес разядат всички балкански страни. Те са наистина сериозна и прилепчива напаст, с която нелесно ще се справим. Но ако не можем да ги отстраним, можем заради идеята, да използваме тяхната слабост. Ето какво имам на ум. Поради своята дребнавост, те са опортюнисти. Тогаз не можем ли ги убеди, че тогава в Балканската Федерация, те ще имат не само също благовремие, което имат сега, но и по-голям простор за своите амбиции? А това е, без съмнение, вярно.

4. Пречка от несъзнателната маса, т.е. от самите балкански народи, надъхани от дребнави националисти, безсъвестни демагози и безкруполни шовинисти. Като вземем предвид общата низка култура и слабохарактерност, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност – за граждански добродетели и дух на справедливост – ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация.

Ето ви, тогаз, четирите най-главни пречки: династична, езикова, политиканствующи и невежество. Мъчни за надмогване, ала не невъзможни. „Стига да има Воля, намери ще се Начин“. Главното условие да добием тая популярна воля.

Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите. Тая груба и недорасла демокрация, нейната липса на обществен дух и гражданско съзнание, внушаваща на вярващите во федерацията – нашата двояка длъжност: Организация и Агитация: просвета чрез агитация (запример: образуване кръжоци от федералисти, не само във всеки български град, но и във всеки балкански град, които да държат годишни конгреси по ред из 7-те държави); просвета чрез агитация, докато се оценят великите за всички Балканци преимущества на федерацията. И докато се разбере, че пречките, колкото и да са сериозни, били ти династични, езикови, народности и дипломатични, от вътре и от вън, не са непреодолими – стига да има Воля.

Вкратце, нашата – на съзнателната интелигенция – длъжност, – и патриотична и хуманна длъжност е, организация и агитация. Организация и всеместна, всебалканска агитация.

Докато невежеството се просвети и прокуди;

Отровата се обезвреди и предразсъдъка изчезне;

Липсата на гражданственост и обществен дух се създаде и развие; и

Докато нуждата от солидарност, а най-вече от Балканска солидарност, се разбере от всички.

От всички: от Карпатите до Архипелага и от Черно море до Адриатика.

Организация, просвета и агитация, устно и печатно, докато у нас и навсякъде по Балканите всички разберат, видят, почувствуват и съзнаят

„Че техний траен мир и щастие;
Напредък, помин, родовластие,
Просвета, сила и Спасение
са в Сговор и Обединение;
А в пътя към Б. Ф. лежи предимно
В зачитане правата си взаимно.“

Красно село, при София.