Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95
И така, има една празнота в познанието на вярата, която трябва да се запълни.
Важно е след кого вървим – след угаснали вече деноминации или в пътя по който вървяха пионерите на нашето дело.
Трябва да помислим какво ще завещаем на бъдните поколения…П-р Йончо Дрянов
Варна, 9.IX.1976 г.
д-р теол. Доний К. Донев
На 2 май се навършиха 145г. от раждането на един от основателите на световното петдесятно движение, Уилям Сеймур (1870-1922). Сеймур води съживлението на улица Азуза в Лос Анжелис, което започва в една изоставена методистка църква превърната в обор и прерасва в три богослужения на ден, всеки ден от седмицата в продължение на три години, а след това и до 1915. Сеймур е запомнен от летописеца на съживлението, Франк Бартълмън, молещ се на колене с глава скрита в дървената щайга, която използват за амвон.
Но съживлението на ул. Азуса е не само короната, но и кръста на съвременното петдесятно движение. То започва с търсенето на библейска святост и динамичното формиране на доктрината на освещението в съживителните събрания на Джон Уесли и Едуард Ървинг. Докато за англиканският свещеник и основател на методизма Уесли се знае доста, за отлъченият от Шотландската църква Ървинг се говори твърде рядко.
Още докато е ръкоположен в служение, Ървинг започва да поучава върху Деяния апостолски с акцент върху действието на дарбите на Св. Дух и по-специално говоренето на езици. В резултат на това, през март 1830, Мери Кемпбъл е кръстена в Духа и говори непознати езици. Месец по-късно Маргарет Макдоналд пророкува за едно ново „мощно изливане на Святия дух в тези последни дни”. Няколко дни по-късно, брат й получава кръщението със Св. Дух придружено с белега на говорене на езици, моли се за нея и тя е изцелена след продължително боледуване.
За незапознатите, това е същата Маргарет Макдоналд за която се твърди, че предала специално откровение за грабването на проповедника Джон Дарби. Един обективен прочит на нейното пророчество обаче показва, че то съдържа думите на ап. Павел от 1 Сол. 4 и притчата за разумните и неразумни девици. Съживителните събраният, които следват описаните събития са безпрецедентни и това кара Ървинг да обърне специално внимание на действието на Св. Дух в последните дни. В ревността си за Царството, той пророкува че Христос ще се върне през 1864г. – доказателство че дарът пророчество е не само привилегия, а и една огромна отговорност за църквата.
Едуард Ървинг преминава в слава през 1834г. само на 42г. възраст. Служението на Духа поема друг шотландец роден през 1847г., Джон Александър Дауи. През 1860 семейството на Дауи се преселва в Австралия, но самият Джон Александър се връща в Шотландия за да учи в единбургския университет, където се запознава с учението на Ървинг.
Следващите 10г., Дауи е пастир на малка конгрешанската църква в Алма, Австралия. През 1876 се премества в Сидни, където няколко члена на църквата са изцелени след молитва и това дава началото на неговото евангелизаторско служение. Скоро след това, Дауи организира изцелителна мисия в Мелбърн. Многобройните свидетелства и писма от изцелените са публикувани в периодичното издание „Йехова Рафа.”
През 1888г., Дауи започва евангелизаторско пътуване през Нова Зеландия до Америка. Там проповядва първо в Сан Диего, Сан Франциско и щата Орегон, докато стигне до Чикаго. През 1893г. започва изцелителни събрания на входа на Чикагското световно изложение (б.а. Алеко Константинов пътува до същото изложение в Чикаго на следващата 1894г.).
Първите месеци в Чикаго са изключително неуспешни до момента в който в една от молитвите е изцелена племенницата на американската легенда Бъфало Бил. Историците на служението записват, че след това изцеление, събранията на Дауи експлодират. Всеки следобед хиляди се стичат да чуят проповедта в палатката около която са струпани планини от бастуни, патерици и др. медицински помагала изоставени от изцелените.
Скоро богослуженията се преместват в най-голямата зала в Чикаго – аудиториума на Чикагския театър с 4,300 седящи места. Но дори тази зала не е достатъчна за мащаба на събранията и Дауи решава да построи град в който вярващите да живеят заедно. Градът е наречен Сион и е разположен на 25дк. земна площ на 60км северно от Чикаго, на границата на Илинойс и Уисконсин. Земята на града се дава под наем на заселниците за период 1100г., защото Дауи вярва че Христос ще се върне в следващите 100г. за да установи милениално царство.
Но градът никога не достига такова развитие. Самият Дауи се провъзгласява за третия Илия (пророкувания Илия Възстановител, като Йоан Кръстител) и умира през 1907г. Покъртителният край на Сион дава начало на термина „Месиански комплекс,” който характеризира процеса на самопрогласяване на даден религиозен водач във върховен авторитет на вярата – титла, която може да принадлежи единствено на Бога. А от там и урокът на историята, че когато дарбите и служенията на църквата се ползват за лично облагодетелстване, следва съд.
Но Божият план не се влияе от човешките успехи или неуспехи. Към края на века, изцелителните служби на Дауи са посетени от един методистки проповедник на име Чарлз Фокс Парам. Парам е проповедник на изцеление и святост от 15 годишен и моделът на Дауи му допада. В следващите няколко години, той ще стаен редовен посетител на града Сион, а към края дори един от кандидатите за поста на Дауи.
През 1898г. в Топека, Канзас, Парам основава изцелителното училище „Ветил” подобен на т.нар. „изцелителни домове,” които Дауи популяризира. Имено там на 31 декември 1900г., Агнес Озман приема кръщението със Св. Дух с белега непознати езици. Движението на светостта моментално разпознава в това дългоочакваното обещание за късния дъжд и учението на съвременната Петдесятница се разпространява мигновено.
В следващото десетилетие Парам проповядва с голям успех в много югоизточни щати. Един от учениците на Парам в Тексас е чернокож, едноок проповедник от Луизиана на име Уилиям Сеймоур. Той занася посланието за Петдесятница в църквата на улица Санта Фе в Лос Анжелис, която е поканен да пастирува. Сеймур проповядва за кръщението на първото си богослужение там на 22 февруари 1906. Когато отива на служба следващата неделя, намира църквата заключена.
Възмутен от отношението към Сеймур, един от членовете на църквата, Едуард Лий, го кани в дома си, където започват молитвени събрания. Поради многобройните посетители, събранията се преместват в дома на Ричард Азбери на улица Бони Брай 214. Пет седмици по-късно, Едуард Лий приема кръщението със Святия Дух, а мнозина други също са кръстени и говорят чужди езици. Скоро идват стотици, за да чуят посланието и да преживеят кръщението. Тълпата става толкова голяма, че не може да бъде събрано в тясната улица и Сеймур е принуден да търси нова сграда. Самият той все още не е кръстен и не говори езици.
На 14 април, 1906 събранията са преместени в сградата на ул. Азуза номер 312. Там черни и бели, латино-американци и имигранти от стария континент в продължение на три години се събират три пъти на ден за богослужения. Ефектът от съжалението на ул. Азуза е глобален. От амвона направена от дървени щайги, новата мултирасова, мултиетническа и мултикултурна общност разчупва религиозни и класови стереотипи на времето с уводните думи на своя вестник Апостолска вяра: „Петдесятница дойде!”
Първият историк на Петдесятно движение е Франк Бартълмън. Неговата съпруга Анна Лад е българка осиновена от американски мисионери. Но това съвсем не е единствената славянска връзка със съвременната Петдесятница. По време на съживлението на ул. Азуза, в Лос Анжелис живеят големи групи руски преселници, наричани заради религиозните си възгледи „молокани.” Изключително консервативни и стриктни във вярата си, техните богослужения са придружавани с танцуване, трансове, падане в Духа, а в някои нередки случаи дори говорене на непознати езици. Живеят главно в Бойл Хайтс и Оукс Лот (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) само на около половин километър от ул. Азуза. Там, на площадката Пийкен плейграунд се провеждат палаткови богослужения в разгара на съживлението (1906-1909). Предполага се, че когато Иван Воронаев се премества от Сан Франциско в Лос Анжелис около 1914г., той работи имено с руски имигранти, които са участвали в съживлението на ул. Азуза. Но това вече е тема за друга статия…
тема за друга статия…
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
- 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
- Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
- Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
- Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
- Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
- Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
- 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
- Първите петдесятни в България:Мисионери и вярващи
Последни коментари