Създаване на българска протестантска мисионерска организация

Институт за българска протестантска история

Създаването на първите конгрешански и методистки църкви предопределя преспективата, в която ще се развива българският протестантизъм. Макар първите плодове да са следствие на жертвоготовността на американските и английските християни, на посвещението и таланта на мисионерите, за всички служители на евангелското движение е ясно, че протестантската църква в България би достигнала плодотворна зрялост, едва когато е в състояние без външна помощ да посреща своите организационни, образователни и не на последно място материални нужди.

Още преди създаването на самостоятелна българска държава през 19 век, българските протестанти правят решителна и далновидна стъпка за създаването на самостоятелно Българско евангелско благотворително дружество. Събитията, свързани със създаването на тази организация, се развиват след преместването на Американското мисионерско училище от Пловдив в Самоков през 1872 , където то продължило своята дейност при по-добра материална база и с амбициозна програма под името Американска богословска семинария. В основата на проекта за създаването на организацията стои визията за тази институция, която има българският евангелски служител Андрей Цанов. Самият той бил възпитаник на Мисионерското училище в Пловдив, а през 1871 завършил колежа Хамилтон в САЩ. След кратко учителстване в Разград, А. Цанов се установил в Самоков. Идеята му е била да се създаде организация, която да работи за разпространението на евангелската вяра и етика сред българския народ, като същата организация да подпомага финансово църквите, евангелските издания и мисионери за все още недостигнатите населени места. Тази идея намерила гореща подкрепа в Никола Бояджиев, Иван Тонджоров, Никола Матинчев, Никола и Иван Чакалови, Михаил Поптодоров, Васил Караиванов. Съмишлениците започнали събрания, на които избистрили своите идеи и набелязали конкретните стъпки за започване на проекта. След изготвянето на Проекто-устав на дружеството били разпратени покани до вече функциониращите български евангелски църкви.

Така се състоял първият събор на Българското евангелско дружество между 16 и 19 юли 1875 в Самоков. Първите проекти, които дружеството стартирало, били подпомагането на вестниците “Зорница “и “Домашен приятел” и субсидиране изданията на чуждестранните библейски общества, с цел постигането на достъпни за българите цени.

Основаното през 1875 Българско евангелско дружество просъществува около осемдесет години до налагането на сталинистката диктатура в България. В определени години броят на членуващите в него български евангелски християни надвишава 1000 активни дарители. В годините на своята дейност дружеството придобива вестник “Зарница”, построява своя сграда в центъра на София и молитвени домове в редица български градове, които се ползват от различни евангелски деноминации, построява и поддържа евангелски книжарници и пътуващи книжари, субсидира редица издания на духовна литература. Сред значимите проекти на дружеството е и поддържането на свои евангелизатори.

През 1917 е създаден и Пенсионен фонд за българските евангелски пастири, който обезпечавал достойни старини на служителите на българския протестантизъм. Фондът е заграбен от тоталитарната комунистическа власт при национализацията .

Създаването и дейността на Българското евангелско дружество показва ангажимента и жертвоготовността на българските протестанти за евангелското дело в България. Дружеството е създадено в момент, когато изцяло се е разчитало на финансирането от американските мисии и свидетелства за етиката на българските протестанти, негови създатели и членове, развита от основния волунтаристичен библейски принцип “по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Дружеството било високо ценено от американските и английски мисионери, които виждали в него бъдещ заместник на Бостънския Борд и Методистката мисия. Това чисто българско дело прекрасно демонстрирало единството на българската протестантска църква и способността на българските евангелски християни от всички протестантски общества да работят за обща кауза отвъд деноминационните прегради, същевременно запазвайки своята верска идентичност. През годините в дружеството членуват стотици конгрешани, методисти, баптисти и петдесятници, като организацията подкрепя проекти на различни църкви.

Българското евангелско дружество носи ценно идейно и практическо послание към днешното поколение български протестанти. Създадено е във време, когато българската евангелска общност била десетки пъти по-малобройна от днешната, българският народ е бил в многократно по-тежка ситуация, без да има дори своя държавност и с неясна перспектива тя да се създаде изобщо. Неговите създатели обаче безстрашно декларират своята вяра в бъдещето на българския народ и в необходимостта българските християни самостоятелно да изграждат своите институции и да се грижат за спасението на своя народ с възможностите, които Бог им е отредил. Очевидно неговите създатели са предпочели по-трудния път на жертвата, усилието и риска, пред уютната възможност да уповават за всяко развитие на даренията от чуждестранните християни. Българското евангелско дружество се явява и пример за това, как въпреки различната деноминационна принадлежност, българските протестанти са способни да развиват безкористно общи проекти и да жертват за тях, въпреки че конкретната облага в много от случаите остава за “чужда” деноминация. Същевременно тези съвместни проекти са лишени от нездрав и безпринципен екуменизъм и не заличават идентичността на църквите. По един зрял начин дейците на това уникално дружество си дават сметка, че многообразието създава условия за по-големи успехи на евангелското дело, когато не е движено от тесногръди сепаратистки мотиви. В умението да се постига този баланс се състои всъщност силата на българската протестантска църква.