Мисионерски училища в България по време на Възраждането

Весела Илиева, Момчил Петров и Доний К. Донев

Българското Възраждане дължи своя успех на един продължителен процес на обществено образование, който пробужда личното и национално самосъзнание. През 1806г. е издадена първата българска книга, а през 1824 Рибния буквар. Около 1835г. настъпва образователна реформа, а две години по-късно първата българска печатница започва да функционира. През 1844г. започва издаването на първото българско списание, а през 1846 излиза от печат и първия български вестник. Всяко едно от изброените събития се случва не без намесата на чужди консултанти, които в повечето случаи са мисионери и духовници.

В резултат на дългогодишни изследователски труд вече е общоприет факт, че първите американски мисионери идват в България в началото на 19-ти век. Първоначалната им мисия включва превеждането на Библията на говорим български език. Направата на пълния превод на Библията започва около 1820 и завършва през 1871, като става причина за обобщаването на систематизирана и унифицирана новобългарска граматика, съответстваща на говоримия език. По време на този процес мисионерите забелязват множество социално важни проблеми, които те приемат като възможност за по-нататъшна работа сред българите. В резултат на това специализирани образователни публикации и помагала, вестници, списания и книги намират своя път към българското възрожденско общество с информация и идеология, която ултимативно го трансформира.

Този будителен преоцес намира своя израз в многобройни учебни заведения, основоположени от действащи мисионери по българските земи. В началото на 19 в. в България вече съществуват множество килийни училища. В страната, постепенно нализа и светското образование по модела на елино-българското училище в Свищов, открито през 1815. Тяхната роля за съхраняване на българския дух и култура, и за образоването на видни български възрожденци е безспорна. Предлаганото от мисионерите образование по системата Ланкастър, приложена първо в Габрово от Неофит Рилски, обаче, бързо показва надмощието си като методология и е широко предпочитано от любознателните българи.

Пловдив (1860)
Първото протестантско училище е открито в Пловдив през 1860г. от конгрешанските мисионерите Джеймс Кларк и Уилиям Мериам под името Пловдивската мъжка гимназия. Забележителното е, че тази образователна институция се появява три години преди едно от най-престижните училища на онова време – цариградският Робърт Колеж.

През 1877, след седем годишна преподавателска работа в Самоковското училище, А. В. Мъмфорд се премества в Пловдив, където започнала независимо частно девическо училище. През 1900г. в Пловдив бил построен и нов молитвен дом под вещото ръководство на мисионера Г. Марш. Всяка неделя от 15:30 ч. там се провежда неделно училище, а около 40 деца посещават дневното училище през седмицата.

Шумен (1862)
В Шумен, където вече има общински училища, работи методиският мисионер Уесли Притимън,. Той преподава уроци по английски език в мъжките училища, а съпругата му преподава английски и френски на 12 момичета. На 2 март 1862 Притиман открива вечерно училище за деца на бедни семейства в което се записват 40 младежи.

В отговор на това шуменската община открива неделно училище, в което се записват 120 ученици, но то функционира по-малко от два месеца. За да предодврати изгубването на учениците, Притиман прави постъпки да организира девическо училище с преподавателки от чужбина. На 17  младежи от областта той помага, като ги изпраща на обучение в протестантското училище в Малта.

Стара Загора (1863)
През 1863, мисионерът Байингтън открива девическа гимназия в Стара Загора. През 1866г. ученичките са вече 35. Година по-късно училището се поема от мисионера Морс. След като училището е нападнато от местни граждани, започва подготовка по преместването му в Самоков.

Банско (1867)
Мисионерът Морс за първи път посещава Банско през 1867. След него там пристигат мисионерите Лок и Пейдж. През 1871г. в Банско е основана първата евангелска протестантска църква в България. Скоро след това към църквата е прибавено и училище, което през 1875 вече има над 90 ученика.

Самоков (1869)
През 1869-1870, двете училища от Пловдив и Стара Загора са преместени като училище в Самоков, разделено на мъжка и женска част. През 1881г. след разширяване на учебните програми, училищата претърпяват реформи и са преименувани съответно в «Американски колегиум и богословски институт» и «Девическо бордово училище.» Последователни реформи приравняват и двете училища с нивото на държавни гимназии, съответно през 1889 и 1894.

През 1926г. проф. Флойд Х. Блек пристига в България, за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища в американски колеж в софийското село Симеоново. Собсвеността в Самоков е закупена от мисията Байбъл Ландс, която продължава да развива образователна дейност в региона до средата на 20в. Днес Американският колеж в София, наследник на Самоковското училище, е най-старото американско училище извън границите на Съединените американски щати.

Историята на протестантското присъствие в малкия планински град Самоков е повече от феноменална. В неговата протестантска богословска школа е документирано и първото евангелско съживление в България от 1883г, последвало поредица от сутрешни молитвени събрания. В Самоков учи първият българин завършил Харвард, Стоян Кръстов Ватралски, а по-късно в печатницата към училището работи Георги Димитров.

Русе (1873)
През 1873, мисионерът Флокен пристига в Русе, където започва образователна програма за проповедници. В едногодишния богословски курс се записват около десетина човека. През 1876 в Русе се свиква и национална конференция на методистките мисионери работещи в България. През 1883 е открито евангелско училище по инициатива на автономната немско-евангелска община там, със 110 момичета и момчета. Училището просъществувало до 1892. През 1895 е основано ново немско училище, което конкурира католическата школа в града. През 1900г. в Русе е открит Немският евангелски институт.

Троян (1880)
През 1880 А. Р. Джонс донася определена сума с която Д. С. Чилис и съпругата му започват девическо училище в Троян. На следващата година училището е  преместено в Ловеч.

Велико Търново (1881)
През 1881 А. Р. Джонс и Юрдан Икономов наемат бивша кръчма във Велико Търново и я превръща в училище за момчета. В последствие, училището е преместено в Свищов.

Свищов (1881)
На 1 ноември 1881 започва първият учебен клас в една от стаите на новия протестантски молитвен дом в града. Започва и строежът на нова училища сграда, която е открита за новата учебна година на 1 септември 1882 като евангелско училище с две отделения. След демонстрация на православни вярващи от града, училището е закрито със заповед от министъра на просветата Теохаров, но след като на власт идва Драган Цанков е отворено отново.

Ловеч (1881)
Съдбата на Девическото училище в Ловеч е близка до тази на училището в Свищов, закрито от министър Теохарев през 1882. След отварянето си при идването на Цанков на власт, Американското девическо училище в Ловеч се превръща в едно от най-реномираните училища в България. Към него се отваря и протестантска печатница.

Заключение
Краткият обзор на протестантските  училища в България показва изключителния акцент, който мисионерите поставят както върху богословското образование, така и върху общообразователните дисциплини. Един от най-ярките феномени на Българското Възраждане е изграждането на мрежа от училища, покриваща всички земи, на които живее българската нация. Протестантите енергично се включват в този процес и издигат нивото на образование, давайки образец на българските училища, към който да се стремят и от който да черпят опит.

За съжаление, процесът на изграждане на прицърковни общообразователни училища е спрян от българското правителство със закон от началото на 20-ти век. Ролята на протестантското религиозно образование като модел за формирането на българското светско образование по западен тип е забравена.  Парадигмата за формиране на национала образователна система на базата на религиозно образование и библейска ценностна система е отхвърлена от социалистическа България. Днес, обаче, тази образователна система отново набира сили. Съвременното българско протестатнство трябва да вземат предвид стремежа на своите предшественици от 19-ти  век за изграждане на общообразователни училища. Безспорно днас възможностите в това отношение са много по-големи.