На заседание на Американския Борд на Методистката Църква на 20.05.1857 г. е съобщено, че на Уесли Притиман и д-р Алберт Лонг е поверена задачата да установят българска мисия. Притиман си избира за седалище гр. Варна, а д-р Лонг се установява в Шумен, където по-късно пристига и Притиман, последван от пастор Ф. Флокен.

На 17.09.1859 г. д-р Лонг заминава за Търново, а Притиман и Флокен остават в Шумен, където продължават да учат български и да проповядват на английски и немски. Не е известно точно кога, но в периода 1860-1861 г. Притиман приспособява една зала в Шумен за проповядване. Простотата на провежданите богослужения привличат много хора.

През 1865 г. епископ Томас обхожда България заедно с д-р Лонг и решава да изпрати допълнително трима мисионери за Шумен, Търново и Видин. През 1873 г. в Шумен избухва холера, а през май 1874 г. и отново по време на войната в 1876 г. в България идва и епископ Харис. Едно от най-големите постижения през 1861 г. е издигането на местни български помощници в работата на мисията. Във всяко населено място, където мисията е действала, е имало поне един местен съработник. В Шумен работи Миланович, талантлив и ентусиазиран млад учител.

През 1890 г. в Шумен за първи път е отслужена Господна трапеза. Сградата на Шуменската методистка църква е построена през 1895 г. по време на пастируването на п-р Захари Димитров. Един новопокръстен кръчмар на име Дьокмеджиев подарява парцела, върху който се е издигала неговата кръчма, за построяването на църква. Кръчмата на Дьокмеджиев била разположена почти в центъра на града и много посещавана. Когато след обръщението си известният кръчмар затворил кръчмата и излял всичкия алкохол в течащата наблизо р. Поройна в града плъзнал слух, че се е побъркал. Мнозина се струпали да видят какво става. На въпросите им дали се е побъркал Дьокмеджиев отговорил: ,,Аз сега проумях. От днес Дьокмеджиев става нов човек. Аз, който вземах вашите пари и оставях семействата ви гладни, затварям кръчмата и подарявам мястото за строеж на църква на евангелистите.“

В Шумен са работили много видни български методисти, между които библейският книжар Димитър Попов и неговата съпруга Анна Попова, п-р Никола Пулев и съпругата му Софка Пулева, п-р Симеон Попов и п-р Гаро Алтунян. Шуменската църква винаги се е ползвала с голям авторитет в града. Когато по време на управлението на Стефан Стамболов някои шуменци изпратили оплакване до премиера от „протестантите“ и настоявали за тяхното изгонване, получили в отговор следната телеграма: „Протестантите остават. На когото не му харесва, може да напусне.“ А когато след построяването на хотел Шумен в средата на 80-те години на миналия век е застрашена църковната сграда от отчуждаване и събаряне, много видни шуменци, в това число и много висши дейци на БКП, се застъпват за запазването на този ценен исторически паметник.

По време на комунистическия режим Шуменската църква беше една от три методистки църкви, която не беше конфискувана от правителството. По това време и специално по време на служението на п-р Симеон Попов, църквата стана център на разпространяване на християнска литература и Библии из цялата страна.

През последните години Църквата продължава да се събира и се развива усилена социална дейност в града. На 06.05.2001 г. официално бе открит единствения по рода си Социален център ,,Милостивият самарянин“, построен със съдействието на партньорската църква от гр. Вайблинген, Германия. Там се осъществи първия хоспис в България за палиативни грижи, заедно с рехабилитационен център. В продължение на десет години този проект служи на обществото. През 2011 г. хосписът беше закрит, но църквата продължава да използва базата в две нови посоки: хранене на социално слаби през зимата и дневна грижа за деца от 1-и до 4-и клас през лятото.

Написано от п-р Маргарита Тодорова по времето на нейното служение в гр. Шумен, като първата жена – пастор в България, с добавка от п-р Джесика Иванова за съвременната ситуация.