П-р Костадин Томов твърди, че приема кръщението със Св. Дух след като слуша „мисионери, руснаци от Америка” в София и Пловдив през 1919г. Ала според наличните към моменти документи, Заплишни и Воронаев не са имали физическата възможност да пътуват и основават църкви в България до пролетта на 1921г. Единственото посещение на Воронаев в Пловдив е на Великден 1 май, 1921г. Няма данни Заплишни да го е придружил в това пътуване, да е пътувал самостоятелно до Пловдив или да е основал църква там при първото си мисионерско пътуване до България. Самото посещение на Воронаев в Пловдив е интересно, защото четирима са кръстени във вода, в река Марица. Воронаев свидетелства, че: „Господ спаси няколко души в град Пловдив, където имахме събрания. Там кръстих четирима души в реката в името на Отец, Син и Святия Дух. Това бе моята първа служба с водно кръщение в България.” Писмото на Воронаев потвърждава, че тайнството е извършено по стриктно тринитарна формула, официално възприета от Асамблеи на Бога през 1914г. за да се разграничи от т.нар. движения на единобожие (Jesus Only), които отричат доктрината на Троицата. Датата през страстната седмица не е избрана случайно. Водното кръщение е продължение на извършеното тайнство на 26 април 1921 (Велики вторник) в Бургас с което Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел.” Липсва каквато и да е информация за петдесятна църква в Пловдив към тази ранна дата.
ИЗТОЧНИК: сп. Петдесятен благовестител (11 юни 1921)
БОЖИЯТ ЧОВЕК КОСТАДИН ТОМОВ
КРАЯТ НА ЧУТОТО ОТ УСТАТА НА ДЯДО КОСТАДИН
Дотук записах онова, което чух от устата на стареца дядо Костадин. Все нови и чудни случки ми разказваше той.
И не знаех, че когато на следната сутрин почукам на вратата на техния апартамент, това щеше да е последното ми посещение в този дом. Сестра Калудка, неговата другарка, ми отвори вратата и каза:
– Той почина. Отиде си от нас брат Костадин. Господ си го взе. Ела да го видиш.
Датата беше 21 януари 1967 година.
ПОСЛЕСЛОВ
Написаното в тая книжка е част от чист извор – от делата на един честен мъж, който през целия свой живот вървя по Божия път с открито лице. Силата, решителността и безстрашното му бяха дадени от небето. И знаейки, че служи на Бога, той не се побоя от смъртта, когато тя беше на крачка от него. Чудните случки в неговия живот бяха истина. Ангел стоеше до него, ръководеше го, нашепваше му, закриляше го. Това не бяха „халюцинации“ -дума, с която невярващите отричат изявените Божии дела, защото казаното от избрания Божий служител се сбъдваше с математическа точност – на определеното време и при строго посочените обстоятелства.
Във всички свои дела човек търси наградата. Всеки копнее за щастие, почивка, мир. Не всеки обаче си задава въпроса: „Защо живея? Къде отивам? Какво ме чака след смъртта?“ Пред тази висока до небето желязна ограда спира увяхналата в живота човешка върволица. И тогава идва парадоксът – някои, които са притежавали препълнени със злато каси, океански кораби и безбрежни земи, да се чувстват като последни, жалки бедняци. Дядо Костадин Томов беше между рядко щастливите хора до края на своя живот. Смъртта му беше тихо заспиване, едно преминаване от тленността във вечната слава на Агнеца, Комуто той служи вярно и всеотдайно.
Тодор Димитров
Последни коментари