Основателят на Божия църква в Русе, Иван Стефанов, е роден през 1922 г. в бедно семейство в с. Бърдоква. Приема Исус в сърцето си още като младеж и отива на фронта с Евангелието в джоба и Бог го запазва по време на войната , връщайки се жив и здрав у дома. През 1948г. Иван Стефанов се жени за Ганка Пенчева /моята майка/, една от дъщерите на пастор Пенчо Илиев, основател на Божия църква в гр. Завет, която е изпълнена с Божие помазание и дарби на Святия Дух. През 1950 г. младото семейство се премества да живее в гр.Русе с благословението на пастор Пенчо Илиев за създаване на нова църква. Тъй като е християнин отначало му е отказано назначаване на работа на Иван Стефанов, но само с Божията намеса започва като фелдшер в Транспортна болница. Всяка неделя родителите ми постят и се молят в своя дом от две стаи : едната изградена от кирпич, а другата от слънчогледови пръчки .Скоро едни съседи приемат благата вест , а след кратко време довеждат тяхно приятелско семейство. Бог продължава да прибавя нови хора и скоро достигат до 30 души. Но започват и преследвания от страна на властта. Много пъти викан в милицията да дава писмени показания за хората , които присъстват и натиск да подпише декларация, че няма да събира хора в своя дом. Въпреки системните преследвания богуслуженията продължават и през 1960г. той е ръкоположен за пастор на Божия църква в р. Русе. Тъй като МВР постоянно следи за сбирките, вярващите продължават да се събират у дома като са много внимателни влизат един по един, пеят и говорят тихо. Независимо от гоненията, преследванията и битките със силите на тъмнината Бог продължава да пази своите и до 1967 година богуслуженията стават само в дома на Иван Стефанов. След това църквата продължава да преминава през много духовни битки и преследвания , разделяйки се на малки групи, след това в сградата на Методистката църква и т.н. През 1983г. Иван Стефанов издейства от ТКЗС едно място от 500 кв.м. В продължение на една година със собствени средства, труда на сина му Петър Георгиев и много братя и сестри се построява сглобяема сграда в лозята, за да бъдат вярващите по-далеко от очите на властта. Там се провеждат много богуслужения с участието на гости от София, Плевен и други градове то страната. На 31 юли 1986 г. след няколкомесечно боледуване, с твърдост на Христов войник, Иван Стефанов отива при своя Създател. Наистина животът му бе борба както казва апостол Павел „отвън борби, отвътре страхове“ , но в края можеше да каже както апостола : „Пътят свърших, вярата упазих и отсега нататък Бог ми е приготвил венеца на живота“.
