Един българин в Американския литературен свят

Родина, Г. II, кн. 12 (XII.1900), с. 402-403.

И от България нещо добро може да излезе. Недавно се е завърнал в отечеството ни българина Стоян Кръстов Ватралски. Г-н Ватралски е прекарал в Новия свят 16 години, дето е свършил науките си в Харвардския университет, най- прочутия в Америка. Подир се е предал, според наклонността си, на литературна работа. Сътрудничил в някои от меродавните американски вестници и списания, като Boston Transcript, New York Tribune, Chicago Tribune, The Forum и др. Той е едничкия българин, който е писал проза и поезия на английски език, когото владее тъй съвършено, щото много от американските видни люде са го хвалили, а някои от вестниците и списанията високо ценили. Запример, Бостънския ДейлиЖурнал, в една дълга статия, озаглавена: „Ватралски, един даровит син на България“ говори много ласкателни думи по адреса на този наш съотечественик; а главния редактор на Бостънския Транскрипт пише: Т. Стоян Ватралски е българин, свършил Харвард и който пише английски по-добре от повечето от нас (редакторите). Той се движи в най-високите кръгове на обществото тук (Бостън) и Кеймбридж“. А Чикагския Хроникъл го описва със следните думи: „Личността на Ватралски прави особено впечатление. Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм“.

Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската публика, когато в един анонимен конкурс през 1894 година неговата химна“ Baccalaureate Hymn“ се избрала от назначената комисия за най-превъзходна. Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ. По този случай са писали всички Бостънски вестници, а някои печатали химна заедно с портрета и биографически бележки на автора й. Самата химна е била печатана от комисията и пята няколко пъти от хор, състоящ се около 400 души студенти.

Ето тази химна в английски:

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Stoyan Krstoff Vatralsky.
Harvard University
June 17,1894.

Ho успеха на този наш съотечественик в Америка, страната дето талантите се добре награждават, не заглушил в душата му чувството на любов към родината, и ето, сред лаврите и материалните успехи в Америка, що той пише:

Отечество, люлка на моите отци,
На моите херои, народни светци,
За тебе сърцето ми само пламти,
За мен не земя, а рай земен си.

Скитал съм не малко, познавам
Видял съм и чудни,и славни
Развити, свободни, честити земи,
Но не тъй магнитни за сърце.

Звездите над тебе по-мили трептят.
Цветята в полето по-сладки цъфтят,
И птичето някак по-нежно цвърчи,
За мен не земя, а рай земен си.

За тебе аз волно изгнаник станах,
Аз този път научен и труден,
Син да съм достоен за твойта любов,
Кога ме повикаш да кажаТотов“.

Готов да отплащам синовна сила,
Да водя, да следвам народний керван
С перо или сабя, с кантар ил’ остен.
Каквото отредиш, че длъжност е мен.

Отечество, люлка на моите отци
На моите херои, царе и светци
За тебе сърцето ми само тупти,
За мен не земя, а рай земен си.

Стоян Кръстов Ватралски.
Бостън, Америка.

„С перо или сабя, с кантар ил’ остен“, ето идеал достоен за добре възпитан българин, който не се връща в отечеството си с български чиновнически кариери и охолен живот, а с решение да работи все що може и всичко, което е потребно за благото на своя народ.

Като поздравяваме нашия сънародник с „Добре дошъл“, пожелаваме му щастлив живот в родината и полезна работа и за него, и за народния керван“.