Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София)

А) Автобиографични бележки Християнски сеят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142.

Ст. Томов

Роден съм в гр. Котел на 25 март 1850 г. Първоначалното си образование получих в родния си град. През 1862 г. д-р A. Л. Лонг, първият мисионер, който положи основите на евангелското дело в Северна България, издействува да бъда приет със стипендия в английското училище в остров Малта* //* Заб. Роберт Колеж не беше още отворен.// и в началото на м. октомврий същата година заминах през Цариград за остров Малта и постъпих в английската колегия. В училището заварих други двама българи: Никола Стойчев от Шумен и Петър Матеев от Котел.

През лятото на 1865 г. се разтури английската колегия в остров Малта и с другите българи ученици аз се завърнах в Цариград и от там в родния си град Котел. През м. септемврий, 1865 г. постъпих в Роберт Колеж и в 1869т. завърших курса на науките в тази колегия. След туй, в 1869-1870 учебни години учителствувах в гр. Ямбол и в 1870-1871 и 1871-1872 учебни години учителствувах в родния си град Котел.

От 1872 до 1874 г. бях секретар на английската болница в Галата, Цариград. През м. декемврий 1874 г. заминах за Америка, гдето пристигнах в началото на м. януарий 1875 г. и веднага постъпих в богословската семинария Дрю, щат Ню Джърси (DrewTeological Seminar, Madison, New Jersey). Завърших курса в 1877 г. със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир и проповедник в една селска методистка църква в Гилбертон, щат Пенсилвания.

През м. ноември 1878 г. бях назначен от Мисионерския Борд да работя в българската мисия и в началото на м. декемврий същата година тръгнах от Ню Йорк за България.

В Русе пристигнах в началото на м. януарий 1879 г. и бях назначен да почна проповедническа работа в гр. Търново, дето се установих в началото м. февруарий, същата година. Работил съм като проповедник, пастир, учител в Свищов и като проповедник и пастир в Русе, Шумен и Варна.

Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: „Съкратено Богословие“, „Животът на Джон Уесли“, „Християнско кръщение“, „Животът на Исуса Христа и на Ап. Павла“ от Сталери, „Огненият език или Силата на Християнството“ и „Хомилетика“ от Епископ Бърт. – Бил съм редактор на „Християнски Свят“ петнадесет години. Сътрудничил съм и още сътруднича на „Християнски Свят“ и „Зорница“.

Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг. В Самоков. Насилствено затваряне на Американското училище в Свищов. Лични спомени Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142.

Д-р Ст. Томов

Един от американските мисионери, който успя да научи добре български и работеше успешно около осемнадесет години в нашата мисия, беше Благ Д. Ч. Чалис. Той най-напред в 1881 г. отвори в Троян поддържаното от Женското мисионерско дружество Американско девическо училище, което на другата 1882 г. биде преместено в Ловеч.

Трябваше да се построи училищно здание, но Ловешкия градски съвет правел спънки и не давал разрешение за това. Г-н Чалис беше принуден да ходи в София да действува при Министерството на вътрешните работи за добиване разрешение. Той ме повика от Свищов да го придружа в София и му помогна в тази важна работа.

На 28 февруари, 1882 г. пристигнах в Ловеч; Г-н Чалис ми разправи за шиканиите, които му правел Ловешкия градски съвет и как кметът отлагал издаването писмено разрешение за постройване училищно здание. Два-три пъти ходихме при кмета и все един и същ отговор получихме: съветът не се е събирал да разгледа въпроса; окръжният управител бил по обиколка из окръга. След два дена управителят ни прочете четирите главни точки на представения от кмета доклад по постройката на училищното здание. Давам тук тези точки като куриоз:

1. Откак дошли протестантите в Ловеч православните църкви останали празни;

2. Понеже от Освободителната (руско-турската) война насам има много бедни деца в Ловеч, то всички тези деца щели да постъпят в Американското протестантско училище и щели да станат протестанти.

3. Че откак дошли протестантите в Ловеч, много жени парясали мъжете си;

4. Че в Американското училище учителите учели децата да се не покоряват на родителите си.

Управителят ни заяви, че това са много глупави причини и прибави, че ще изпрати доклада до Министерството и не се съмнява, че отговорът на министъра ще бъде благоприятен за нас.

В София ние ходихме няколко пъти при г-на Начевича, тогавашния минйстър на вътрешните работи и при г-на Стоилова, тогавашния началник на политическия кабинет на Негово Височество и след няколко дена Ловешки окръжен управител получил телеграма от министъра в смисъл да издаде разрешение за изграждане на училищното здание.

През краткото си пребиваване в София по този случай ние се запознахме и с г-на А. Кох, проповедника на тогавашния княз Батенберг Г-н Кох ни издействува аудиенция при Негово Височество.

На 10/22 март 1882 г. ние отидохме в двореца и чакахме около половин час в приемната стая. Часът беше около 10:30 пр. пладне. Г-н Стоилов дойде при нас и ни каза, че Негово Височество ни чака. Негово Височество любезно ни подаде ръка и ме попита на френски, учил ли съм с г. Стоилов. Отговорих утвърдително. След туй ме запита за училището, което сме отворили в Ловеч. Обясних, че то ще бъде като Американското девическо училище в Самоков. Негово Височество каза, че посетил американските училища в Самоков и останал много доволен от тях и пожела добри успехи и на нашето училище. „Уверен съм, прибави Негово Височество, че във вашето училище няма да се преподава политика, както училището във Враца и в други места в Княжеството“.

После Негово Височество се обърна към г-на Чалис и го попита на френски, колко години е в България, но като разбра, че г-н Чалис не говори свободно френски, каза му на английски: „You speak Englich of course“ – Вие, разбира се, говорите английски? – След като разпита г-на Чалис за работата му в Мисията, Негово Височество казал, че много съжалява, дето народът обръща извънредно голямо внимание на политиката и отдаде това на липса на всякаква индустрия. Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно подигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме поне материалната подкрепа на всички просветени българи. Аудиенцията трае около 15 минути.

Използувахме случая да отидем за няколко дена в Самоков. Бяхме на гости у американския мисионер г-на Пор. Г-н Кларк, тогавашния директор на Мъжкото училище, ни разведе из новото, наскоро построено училищно здание, което още тогава имаше добра библиотека от английски и български книги, и физически и геологически кабинет. Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни.

Посетихме и дядо Матинчев, който е баща в Израила на Самоковското евангелско общество. Той ни говори за гоненията, които много години е търпял от самоковските граждани, но Бог му е помагал и го е крепял да не отпадне.

Насилствено затваряне на Американското мъжко училище в Свищов

В началото на м. ноемврий 1882 г. се отвори в Свищов Американско мъжко училище, отначало с първоначално отделение, а после и с класно. Уреди се и пансион за ученици от други градове и села из България. По-после се отвори и богословски отдел едва класа. От този отдел излязоха седем души проповедници, от които двама са се поминали, а другите пет души още работят като пастири в Мисията.

На 1 декември 1882 г. тогавашният Свищовски окръжен управител, ме запита, кога сме отворили нашето училище. Казах му, че своевременно поднесох на училищния инспектор официално известие за отварянето на нашето училище. Инспекторът беше уволнен и управителят временно заемаше службата му. Немалко изненадан останах, обаче, когато управителят ми каза, че между предадените нему книжа от бившия инспектор нямало подобно известие. Бившият инспектор, обаче, ме увери, че предал въпросното известие на управителя.

На другия ден управителят Сребров дойде в училището преди пладне и ни показа заповед от министерството за затварянето на нашето училище, „тъй като съществуването му било незаконно“. Помолихме г-на управителя да бъде тъй добър и ни съобщи писмено тази заповед, и след един час получихме заповедта. На другия ден, на 9 часа пр. пладне аз лично занесох отговора на съобщената от управителя заповед. В отговора ние, учителите, молихме г-н управителя да ходатайствува пред г-н министъра да се отмени заповедта. Като прочете отговора, управителят каза, че понеже заповедта е ясна, то той ще затвори училището и ще арестува учителите. Отговорих, че за отговора на заповедта е отговорен г. Джонс, директор на училището, който е американец. „Не познавам американци“, отвърна гневно управителя. Казах, че ще съобщя веднага решението му на директора и учителите. Додето да отида до къщата на директора и с него да се върна в училището, управителят и околийският началник с двама стражари се отправили към училището. Ние ги сварихме там и чухме учителите Пад и Икономов да обясняват и на околийския началник, че няма право да влиза в американско здание без разрешение от английския консул. Тогаз управителят извика на руски на драгуните: „Берите его“ и последните поведоха г-н Икономов и мене към полицията, дето ни затвориха в една стая и ни освободиха вечерта.

В) След зората на Освобождението Зорница, Г. LI, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5.

д-р Ст. Томов

През историческата 1879 година – след Учредителното събрание и избирането на първия български княз от същото събрание във Велико Търново, когато княжество България почна да се организира, д-р Байнгтон, редактора, написа във в. „Зорница“ редица статии с много добри внушения по успешното организиране на новото управление в Княжество България. По онова време имаше много малко вестници и почти всички бяха политически и малко-много свързани с образувалите се още през сесията на Учредителното събрание две политически партии – Консервативна и Либерална.

„Зорница“ беше едничкият безпартиен самостоятелен вестник. Беше много разпространен тогава навсякъде из България, а особено в Македония, гдето рядко се получаваха други вестници. Не ще съмнение, че всичко това „Зорница“ дължеше на вещото перо на Д-р Т. Л. Байнгтон.

В 1880 г. пишещият тия редове работеше като пръв евангелски проповедник във В. Търново. В този град имаше тогава около 150 абонати на „Зорница“.

За голямо съжаление още в първите години на нашия политически живот партийните борби се развиха до крайна степен. Това изпъкна още в първия митинг, държан във В. Търново на 15 август 1879 г. На този митинг, който се откри от покойния Ст. Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза. Пишещият тия редове присъствува на митинга и крайно възмутен от последната част на резолюцията, поиска думата и предложи да се не изпраща копие от резолюцията до Княза, обяснявайки, че от уважение към нашия още млад и неопитен държавен глава, ние не трябва да го вмесваме в нашите партийни борби. Това предложение не се прие.

Партийните борби продължиха след това и достигнаха до крайна ожесточеност. Те докараха първия преврат в 1881 г.

Като български вестник „Зорница“ не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов. Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите.

Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример.

В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна „Зорница“ с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи. Вървящият, начело, държеше новият брой „Зорница“ в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз:

„Вие ли писахте уводната статия на „Зорница“? – сърдито ме запита той.

„Уводната статия е писана от редактора“, отговорих аз.

„Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на „Зорница“ възгледи, но виж какво става с твоята „Зорница“, продължи той. В това време един от младежите драсна кибрит и запали омразния тям брой „Зорница“.

„Вие можете да изгорите този и другите броеве на „Зорница“, но против идеите, които „Зорница“ прокарва, вие сте съвършено безсилни“. Тогаз някои от младежите почнаха заплашително да въртят своите бастуни. Тъкмо тогава, обаче, влезе в градината свищовският управител, Роберт-колежки възпитаник, който ме познаваше и буйните младежи се пръснаха.

От онова време и досега „Зорница“ не е престанала да ратува за въдворяването на ред, справедливост, правда, истина и любов в нашето отечество. „Зорница“ е силно наблягала и още набляга на необходимостта от християнско
възпитание за нашия народ, а особено за нашата младеж.

––––––––––––––––––––––
* Заб. 1. Гръцкото списание „Апотики офелимон гносеон“ (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.

 

Стефан Томов в очите на съвременниците си

А) 75-годишен рожден ден на Д-р Стефан Томов Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141.

75 годишен рожден ден ще празнува нашият многозаслужил пастир д-р Стефан Томов на 25 март идната 1-925 г. Същевременно ще чествува и 50 годишният си юбилей на непрекъсната пастирска дейност. По всяка вероятност по същото време ще празнува 50 годишен юблией и другият стар ветеран в делото пастир Ст. Гечев.

Нека се има това предвид, за да им отдадем заслужена почит, когато идната пролет се съберем на годишната конференция. Ако светът награждава юбилярите си, колко повече ще сторят това чадата божий! Един специален комитет трябва да подготви това чествуване.

Б) Заслужен юбилей Зорница, Г. XLV, бр. 11 (18.III.1925), с. 2.

М. Н. Попов

От няколко години насам юбилеите твърде много зачестиха: отпразнуват свои десет годишнини, петнадесетгодишни, двадесетгодишни и най-вече тридесетгодишни юбилеи откакто са постъпили на служба в избраното свое поприще. Превили са ги и правят готова разсилни, писари, началници, учители, съдии, свещеници и пр. Подобни юбилеи са станали вече банални. Много хора, а между тях и аз, им приписват тщеславие. Твърде нарядко сме имали петдесетгодишен юбилей. По такъв случай за един юбилей, който ми се струва, трябва да се устрои от нас, евангелистите, искам да напомня и кажа нещо за юбиляра.

На 25 т.м. Д-р Стефан Томов ще отпразнува в гр. Свищов в семеен кръг своя седемдесет и пет годишен рожден ден. Същевременно д-р Томов навършва и петдесетгодишна просветна дейност като учител, евангелски пастир и литератор.

Д-р Стефан Томов е роден на 12 (25) март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование той получил в родния си град. През лятото на 1861 г. първите методистки мисионери в Северна България, бележитите американци Д-р Лонг и Д-р Претиман посетили Котел и били на гости у вуйчото на д-р Томова, хаджи Стоил Бонев. Представен бил и младият Стефан на тях. Те го разпитвали какво учи в училището и го насърчили да учи прилежно и занапред. Резултат от това му първо свиждане с Д-р Лонг било издействуване от негова страна – младото котленче да бъде прието в английското училище на о. Малта, което било един вид гимназия. В 1862 г, през м октомврий Стефан Томов заминал за о. Малта, дето престоял в споменатото училище до юлий 1865 г. През септемврий същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса на науките в това учебно заведение в 1869 г.

След завършване курса в Роберт Колеж пълният с енергия Томов учителствувал през учебната 1869-1870 г. в гр. Ямбол, а през 1870-1872 г. в родния си град Котел. В1873 г. заел секретарската длъжност в английската болница в Галата, Цариград. Жаден за по-високо образование е с цел да се специализира през декемврий, 1874 г. той тръгнал за Съединените Щати и в началото на януари 1875 г. постъпил в богословската семинария (Drew Teological Seminar) дето завършил богословски курс в 1877 г. след като служил една година като пастир в с. Гилбертон, Пенсилвания, той бива назначен от Методисткия Мисионерски Борд за пастир в България, гдето пристигнал и заел проповедническа длъжност в Търново.

Д-р Ст. Томов е един от заслужилите евангелски пастири в България, който е работил в градовете Свищов, Русе, Шумен и Варна. Засега е пак в Свищов.

Освен пастирството, Д-р Томов е бил още и неуморим работник и в полето на религиозната литература. Той е редактирал за 15 години сп. „Християнски свят“ и, като член в редакционния комитет на в. „Зорница“, на всеки от читателите на този вестник са известни неговите религиозно-богословски и критични статии, с които той силно е застъпвал основните учения на християнството. При това, Д-р Томове превел:

1) „Съкратено богословие“ от Бини;

2) „Животът на Джон Веслей“ от М. Лелиевър;

3) „Животът на Христа“ от Стокър;

4) „Животът на апостол Павла“ от Стокър;

5) „Християнско кръщение“ от Мерил;

6) „Огненият език“ или „Силата на Християнството“ от Артур; и

7) „Ръководство по Хомилетика“ от Д-р Бърт.

Като проповедник и сказчик, като богослов и критик, като религиозен евангелски писател и като човек и приятел, Д-р Томов е известен на всички евангелисти в България и мнозина други измежду народа ни; и аз нямам съмнение, че множеството му приятели ще се радват с него заедно при навършването му на 75-годишна възраст на 25 т. м. По случай на Методистката конференция, която ще се държи в София през м. април, ще му се устрои един добре заслужил юбилей за 50 годишната му проповедническа и писателска дейност.

М. Н. Попов

В) Евангелските ветерани Зорница, Г. LI, бр. 10 (11.III.1931), с. 2.

Н. Ив. Цаков

Те се броят на пръсти. И един от тях е пастир Стефан Томов. Когато си спомня за тия евангелски пионери, в моя ум изпъква силуета на висок, здрав дъб, разперил клони край някой друм. Бури яростно са се развихряли над него, но той е оставал непоклатим. Нищо не е могло да го сломи. Така е и с нашите ветераните са евангелските дъбове: силни, твърди и успешни в живота.

Той е бил мой учител по френски. Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога. Нищо не бе в състояние да разколебае неговото упование и вяра в Създателя. И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога.

Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес.

Годините са се изнизали. Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята свежест, любвеобилност и чистота. Нито вярата му, нито пламенността му не са го напуснали. Той е един от непоклатимите и величествени дъбове в българският евангелизъм.

Сега живее в тихия Свищов. Как бих искал да стисна десницата му и да му кажа: „Благодаря ти, учителю, за урока, който ме научи. Благодаря за това, що си дал на нашето евангелско дело, за всичките ти трудове: да ни служиш, поучаваш, укрепяш и сочиш пътя към Бога. Ние, младите, дълбоко ценим това. И молбата ни е, щото Бог да ни направи достойни да ходим по Вашите стъпки. Да живеете още много, много години, за да ни вдъхновявате и крепите.“

Д-р Томов е роден в Котел на 25 март 1850 г. Първоначалното си образование е получил в родния си град. Следвал в английския колеж в о. Малта. Свършил е Роберт Колеж в 1869 г. През учебната 1869-1870 г. е учителствувал в Котел. През 1875 г. заминал за Америка, гдето успешно завършил богословската семинария в Медисън. Като пастир работил е в следните градове – В. Търново, Свищов, Русе, Шумен и Варна.

Превел е от английски много книги.

Редактирал е сп. „Християнски свят“.

Бил е дълги години редовен сътрудник и 4 години член на редакционния комитет на „Зорница“.

Запитахме го да ни каже мнението си за евангелското движение днес. И той казва:

– Българският евангелизъм е една духовна сила в нашето отечество. Има много още да се желае за българския евангелизъм. Необходимо е да се положат усилия и се намерят потребните сили и средства за редовно издаване на евангелски книги. През последните 30 години много малко евангелски книги са били издадени; трябва също да се развие по-усилена евангелизаторска работа.

Но п-р Томов следи живота и дейността на родната църква. За нея той мисли така:

– Православната църква е напреднала в някои отношения. Отворила е Богословска семинария и е открила богословски факултет, за който по-рано не можеше и да се мисли. В градовете сега има образовани свещеници; но свещеници с духовен живот и пламенно усърдие в православната църква са още по-голяма рядкост. Българската православна църква се нуждае от един духовен реформатор. Дано Бог скоро въздигне такъв.

Н. Ив. Цаков

Г) Пастир Д-р Стефан Томов Роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел, починал в София на 24 април 1939 г.

Български бранител, Г. X, бр. 103/4, 5 (V-VI. 1939), с. 2.

М. Ж. Марков

Епохата на Възраждането ни като че ли бе създадена от сонм светли духове, които небето – смилило се над Ill-о ни царство – низпосла в България. С тяхното отминаване осиротяват не само средите, в които те са работили, но и цялото Отечество.

Един от тези светли възрожденски духове е и д-р Томов! Не случайно сякаш той бе родом от българската Атина – Котел. Смирен до съвършенство, той остана настрани от громката земна слава, защото диреше небесната, но ония, които го помнят, пазят и ще пазят образа му на искрен християнин.

– Той беше един истински евангелист, каквито рядко имате – каза по смъртта му Н. В. Пр. Софийският Стефан. А свещеникът А. п. Маджаров се изрази така:

– Д-р Томов бе отличен във всяко отношение, като човек и Христов последовател.

Неговото християнство проф. Вл. Тод. Хиндалов очерта в качествата му на добър българин, защото, каза той, гражданственост и християнщина се преливат, както водата в сюнгера и сюнгерът във водата.

Християнството докато за мнозина е само външна дреха, за скъпият покойник то бе живот и дихание. Неговият отличен син г. проф. Тома Томов свидетелствува за патриархалната му осанка на свещенослужител и в дома, плод на което се явява силната вяра на чедата му и техният примерен живот по стъпките на мил баща. Дори, както знаем, при поканата му да вземе министерски пост още при княза Батенберг, той отказва, за да остане верен на Христа:

– Аз съм Негов министър (служител)!

Но с тоя отказ – аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма…

Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали. Той взема най-живо участие в 1-о ни Учредително събрание във В. Търново, като по онова време е бил един от най-образованите ни българи. Той бе отличен класик и владееше над 10 езика.

П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски.

Не бе сектант и за всички църкви даваше психологическо обяснение на съществувание. Обичаше и тачеше Православната църква като народна, а за г. Дънов, чийто учител той е бил, и учението му, д-р Томов даваше най-симпатични отзиви, както за петдесети и ците и пр. Той нямаше лични врагове и бе чист като дете.

Един от принципите в ежедневието му беше: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и . . . всичко друго ще ви се приложи“. И наистина, домът му – скромен пастирски дом – никога не е оставал в лишение, защото при д-р Томовата благост и вяра, Небето бе тъй близко до земята…

Една от последните му думи и пожелания предсмъртни са били – да види Евангелизмът единен, обединен.

Освен съкровищница от отлични преводи, като „Огненият език“, „Пътешественикът“ на Бънян и др., той ни оставя и своите спомени с исторически бележки и „История на българския методизъм в ръкопис“.

Д-р Тбмов бе от гигантската редица на дяда Симеона, достигнал 90 годишна възраст. Още един възрожденски дъб падна… Мястото им празно чака достойни заместници.

М. Ж. М.

Д) Един ратник от епохата преди и след Освобождението

Сборник в памет на проф. Петър Никое. София, 1940, с. 498-508.

Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов

Тома Стефанов Томов

Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби.

Израз на всички тези стремежи и борби, на всичките промени в дух и настроение след Освобождението намираме, между другото, и в литературата: образите, изваяни с такава вещина и стоплени с толкова любов във Базовите

„Под игото“ и „Нова земя“, ясно подчертават бурното и величава минало и неясното, пълно също така с борби и трудности настояще. Ако, за доизкарване на трудното дело на Освобождението са били нужни беззаветно предани души и здрави характери, не по-малко сила, любов и преданост се забелязват у първите строители на съвременна България. Това ни показва първото Велико народно събрание, изработването на Конституцията и новоустроения политически и социален живот в свободна България. Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост.

Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с. 1850 г. и склопил очи в София на 24 април 1939 г. Произлизащ от видно котленско семейство, той е следвал до 12 годишна възраст в родния си град (гдето е учил гръцки с даскал Христо Калудов) до септември 1862 г., когато заминава за о-в Малта и следва в английския колеж до юлий 1865 г., след което в септемврий същата година постъпва като студент в новооткрития Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие в 1869 г. Характерно е за младия Томов обстоятелството, че той е много прилежен, любознателен и че всичко му се отдава много лесно. (Той получава две награди в Малта и три награди в Цариград и е назначен за месеците септемврий и октомврий 1869 г. за помощник-учител в Роберт колеж.)

През м. ноемврий с. г. П. Р Славейков, тогавашен редактор на в. Македония, препоръчва Томова за главен учител на класното училище в Ямбол, гдето е преподавал български, френски и турски. В неделен ден и в празник той е държал често сказки.

В този град той е учителствувал само една година, след което отива в родния си град и остава за учител две години, 1870/71 и 1871/72. Тук той е имал случая през пролетта на 1871 г. да приветствува, като главен учител, първия български екзарх Антим, който на път за Цариград, е минал през Котел.

Годините 1874-1878 Томов прекарва в Америка (Madison, New Jersy) гдето свършва по богословие. Връща се в България в началото на 1879 г. и започва своята дейност като евангелски пастир в Търново /февруарий 1878/.

По това време в нашата стара столица е кипял трескав живот, предстояло е наскоро отварянето на Учредителното събрание с представители от новосъставеното, съгласно Берлинския договор, българско княжество. Той е имал възможността да участвува в посрещането на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков (идещ от София, за да открие Учредителното събрание на 10 май) и да се запознае, по този случай, с митрополит Климента.

За интересните събития по онова време предпочитам да заема следните редове от необнародваните още „Спомени“ на д-р Ст. Томова:

„На 10-и март се отвори тържествено Учредителното събрание с реч от императорския комисар, който имаше за свой представител учения руски юрист Лукиянов. Преди определения за отварянето на Учредителното събрание ден, събрали се бяха не само редовно избраните от пределите на българското княжество народни представители, но и избраните от Тракия (Източна Румелия) и Македония представители. На последните руския императорски комисар нареди да се каже, че не могат да бъдат признати за представители и че ще могат да присъствуват на събранието само като слушатели.

За председател на Учредителното събрание биде избран Видинският митрополит Антим. Всичките митрополити присъствуваха като представители ех officio на Учредителното събрание. По-видните представители на това събрание бяха Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Тодор Икономов, които бяха взели и живо участие в борбата и решението на черковния въпрос. С тях се познавах още от Цариград, когато бях студент в Роберт Колеж. По-младите, които заедно с гореспоменатите вземаха също живо участие в разискванията на Учредителното събрание, бяха д-р К. Стоилов, Петко Каравелов, Д. Греков и Стефан Стамболов; с последните трима се запознах тогава.

След конституирането на бюрото, по предложение, прие се единодушно да се изпрати от председателя на събранието благодарствена телеграма до редакцията на в. Daily News в Лондон за неговата заслуга с обнародването най- напред пълен отчет за ужасните кланета в Батак и Перущица. След една седмица се получиха в бюрото няколко екземпляра от броя на Daily News с уводна статия, в която редакцията изказваше своята благодарност за изпратената от председателя на събранието телеграма и пожелаваше благотворна дейност на събранието. Не зная защо – понеже имаше и други, които знаеха английски – владиците поканиха мене да им преведа уводната статия на Daily News и след туй всички се обърнаха любезно към мене, благодариха ми и ми заявиха, че те нямат нищо против такива образовани евангелски проповедници като мене…

Задачата на Учредителното събрание беше да изработи конституция за българското княжество. Императорският комисар остави на бюрото проект за конституция, екземпляр от който се даде на всеки представител. Събранието избра една 25 членна комисия, която да изучи този проект и да представи доклад на събранието. В комисията влизаха, освен владиците, Марко Балабанов, д-р К. Стоилов и Д. Греков. След няколко дена комисията раздаде отпечатания си доклад на представителите на Учредителното събрание“.

Интересно е да се отбележи тук борбата на Томова срещу едно стеснително и неправилно схващане и прилагане на така наречения „прозелитизъм“* //* Бележка на съставителя на „Изгревът“. Prosnlytos – от гръцки – пришелец, новопокръстен, новоприет; църковен термин – стремеж да привличат последователи към някое вероизповедание.// по онова време, мерки срещу който са били предвидени в доклада на комисията. Ето какво се чете по-нататък в спомените:

„В доклада, между друго, се добавяше от комисията и следната клауза: „Прозелитизмът е забранен в българското княжество“. Една вечер, продължава Томов, отидох в ресторанта, дето се хранеха Марко Балабанов и К. Стоилов и след като ги поздравих, обърнах се към г-на Стоилова и го запитах, как разбира той думата прозелитизъм. Той не отговори ясно, а само се постара да обясни, че уж тази клауза била назначена да се не допущат проповеди против православната църква. „Позволете ми тогава да Ви обясня, казах аз, как ще разбират и тълкуват тази клауза българските власти, щом се изправя да проповядвам евангелието в някой салон във В. Търново, например: ще влезе един полицай и ще се обърне към мене с думите: „Вие нарушавате Конституцията с вашата проповед, вие прозелитствувате, а прозелитизмът е забранен; веднага спрете, инак ще ви арестувам и ще ви заведа в участъка“. Марко Балабанов се постара и той да обясни значението на думата прозелитизъм, но и от неговото обяснение нищо не се разбра. Целият този доклад биде отхвърлен с голямо болшинство от Учредителното събрание, което избра друга комисия да изработи нов проект, който биде приет от същото събрание. Това е Търновската Конституция, която в последствие, претърпя малки изменения.

По това време се разделиха народните представители на Учредителното събрание на две партии – Консервативна и Либерална.

В първата влизаха владиците и следните по-видни и способни представители, които застанаха начело на тази партия, а именно: Марко Балабанов, Константин Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начевич и Димитър Греков.

Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов. Последните успяха да привлекат на своя страна болшинството представители от Учредителното събрание.

Като преводач на г-на Грант, кореспондент на в. „Таймс“, аз присъствувах всеки ден на заседанията на събранието и следях разискванията. Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали“.

Ето какво се казва за избирането на първия български княз:

„На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг. При влизането си в старата българска столица, той биде тържествено и славно посрещнат от голямо множество граждани и селяни. Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак.

При голяма тържественост, в големия салон, гдето заседаваше Великото народно събрание, първият български княз даде клетва, че ще пази приетата българска Конституция“.

Ето какво намираме и за Петко Каравелова: „През това време, с някои от кореспондентите, вечер, посещавах някои от по-видните народни представители. Една вечер посетихме на квартирата му Петко Каравелова. На масата в стаята му видях съчиненията на английския философ John Stuart Mill. Каравелов ни прие много любезно. Седнахме и завързахме разговор. Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти. След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: „Нищо не разбирам от английски“, каза той. – Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил?“ – „Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски“.

Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим.

„На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка – главната улица в Търново – г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: „Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата „Св. Никола“, заповядайте и Вие на този митинг“. Благодарих за поканата и казах, че ще отида. И действително, на определеното време отидох. На черковния двор бяха се събрали няколко граждани и селяни. Последните бяха заобиколили стария народен труженик П. Р. Славейков, който може би им обясняваше значението на митинга. Около поставената в средата на двора маса седеше Стамболов с няколко граждани и двама-трима руски офицери. На определеното време се изправи Стамболв и откри митинга, като обясни с няколко думи значението и целта му. Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П. Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст. Стамболов, реши: „Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела. Копие от резолюцията да се изпрати до всички вестници в София и на княза“. Нямах намерение да говоря на митинга, но неприятно впечатление ми направи препоръката да се изпрати копие от резолюцията и на княза. Поисках думата и държах следната кратка реч:

„Господин Председателю, всеки ден имам случая да чета английски вестници, в които често се дават отчети за политически митинги, държани в добре уредената английска държава и абсолютно никога копие от резолюциите на тези митинги не се изпраща на английския крал, или на сегашната английска кралица и много неприятно изненадан останах, когато чух да се препоръчва да се изпрати копие от резолюцията до княза. Нашият княз е още млад и неопитен и едва сега е почнал да изучава народа. Бива ли от самото начало на нашия политически живот да го смесваме и него в нашите политически препирни? Това, господа, не е разумно и затова предлагам да се не изпраща копие от резолюцията до княза“.

Трябваше да се подкрепи моето предложение и да се гласува. Малцината от присъствуващите, обаче, които разбраха това, изглежда, че бяха в полза на резолюцията, която биде приета.

„С тази резолюция, завършва Томов, се тикна първата либерална партия в големите крайности, които докараха първия държавен преврат в 1881 г.“

Прелиствам много страници от спомените и се спирам на обстоятелствата, при които е станало построяването на училищно здание в Ловеч през 1882 г. Ставало е нужда Томов, заедно с г. Чалис, да ходи в София, да се среща с г. Начевич, министър на Вътрешните работи, и Иречек, министър на Просвещението. Работата е била уредена. По този случай, Кох, пасторът на княза, е издействувал аудиенция за двамата при княз Батенберг. Ето какво четем за това:

„На 22 април 1881 г. ние отидохме в двореца и чакахме около половин час в приемната стая. Часът беше около 10:30. Тогаз дойде при нас г-н Стоилов и ни каза, че Негово Височество ни чака в кабинета си. Въведени бяхме там. Негово Височество дойде при нас, подаде мен ръка, а после на г. Чалис. Запита ме, на френски, учил ли съмсг. Стоилов. Отговорих утвърдително. След туй ме запита за училището, което възнамеряваме да отворим в Ловеч. Обясних, на Негово Височество, че училището ще бъде като Американското девическо училище в Самоков. Негово Височество каза, че посетил американските училища в Самоков и останал много доволен от тях.

Негово Височество пожела добри успехи и на нашето училище. „Уверен съм, добави Негово Височество, че във вашето училище няма да се преподава политика, както в училищата във Враца и в други места на Княжеството“.

„След туй, Негово Височество се обърна към г-на Чалис и го запита на френски, колко години е живял в България, но като разбра, че г-н Чалис не говори свободно френски, каза на английски: „You speak Englich, of course“. След като разпита и г. Чалис за работата му в Методистката мисия, Негово Височество каза, че много съжалява, дето народът обръща прекалено голямо внимание на политиката и отдаде това на липса на всякаква индустрия.

Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно повдигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме моралната подкрепа на всички просветени българи.“

По това наше посещение, ето какво казва и д-р Иречек в том II, с. 116 на своя дневник:

„16/28 март 1882 г., вторник сутринта. Стана дума за работата на протестантите в Ловеч. Rev. Mr. Challis и Rev. („преподобният“) Mr. Томов, българин от Котел, искат да съградят училище в Ловеч, ала общината не им позволява. Префектът изпратил нам, в Министерството на просветата, писмото на общината, с което уведомява за петицията на известни 100 жители, вследствие на която / петиция/ не е дадено разрешение, и аз го внесох в министерския съвет. И двамата реверенди вчера бяха у мене.

В Министерския съвет аз и Стоилов поддържахме тяхното искане на основание:

1) Берлинският договор, 2) прецедента в Самоков, 3) православната черква ще се постресне малко от тази конкуренция, ще се пробуди у нея потреба за богословска ученост, необходима за нея.

Теохаров опонира. Отложи се, докато се получат по-подробни сведения от Ловеч. Реверендите бяха у пастор Кох, дал им doner, вино не пили. Теохаров, който опонирал, беше министър на Правосъдието, дошел наскоро от Русия, надъхан с нетолерантни възгледи на руското духовенство спрямо мисионерското дело в България“.

Прелиствам още много страници и се спирам на мястото, гдето става въпрос за заминаването на княз Батенберг от България:

„На 10 август, все същата 1886 г., бях в крайдунавския град Оряхово. Рано сутринта, на другия ден, видях на скелята яхтата „Александър I“, дошла от Русе да отведе през нощта княз Александър Батенберг. По обяд със закрит файтон, пристигна в града князът, слезе с файтона долу на скелята, влезе в яхтата с придружаващите го лица и към 4 часа сл. пладне яхтата потегли към Бекет, на отсрещния румънски бряг, но отведнъж зави и тръгна нагоре по Дунава към Лом и Видин. Отпосле се узна, че яхтата се пак извила и потеглила надолу по Дунава за Рени, където бил изведен княз Александър и отправен към австрийската граница“.

По-нататък се дават подробности по замислянето и издигането на Свищовското евангелско училище. Намирам и следите редове за първото посещение през м. май 1888 г. в Свищов на княз Фердинанда, придружен от министър-председателя Стамболов и отседнал в дома на г. Ангелова.

„От страна на Научно-Богословското училище учителите Ст. Томов и М. Д. Вълчев бидохме приети от Негово Царско Височество. Отначало той говори на френски, но като обясних, че сме учители в американското училище, Негово Царско Височество каза: „You speak Englich then?“ и размени на английски няколко думи с нас. Поканихме Н. Ц. В. да посети и нашето училище, но той изказа съжаление, че не му е възможно да стори това, понеже не щял да има време да посети и градските училища“.

Много още страници от спомените се отронват през пръстите ми и описват събития и лица, които нямат пряка връзка с поставената тука цел, но от които се вижда участието на Томова в разни конгреси и конференции в Цариград, Цюрих, Лондон, Франкфурт на Майн и т.н., дейността му като пастир и като общественик, редактор на сп. „Християнски Свят“ (за 12 години) и т.н. Дохожда Първата, а после и Втората война; той е на своя пост. През юлий 1917 г. бива поканен да работи като преводач от английски и италиански в информационната цензурна секция при Главната квартира, гдето остава до октомврий 1918 г.

Аз спирам тука с живота и дейността на д-р Стефан Томова. Не искам да засягам периоди много близки до нас. Мога, обаче, да кажа, че той и до последния момент се е интересувал от всичко онова, което се е отнасяло до социалния, духовния и политически живот на България. Съдбата на нашата родина, в различните моменти на нейния живот, го е извънредно много интересувала и вълнувала. Той винаги е искал за България по-голямо благополучие и по-честити дни. Той е работил според силите си, за издигането на българския народ в просветно и духовно отношение. Жива история със своите 90 години, той представеше, наистина, образа на един от нашите скромни, но верни и предани ратници от епохата на близкото ни духовно и политическо възраждане, един от ония, които с любов в сърцето си, с усмивка на устата си, с крепки мишци, с дрълновено слово и с просветен ум работиха като верни и предни чада за издигането на България.

Книжовната и просветна дейност на д-р Стефан Томов е голяма. Освен беседите и проповедите, които е държал в качеството си на евангелски пастир, той е говорил много често в читалищни и други салони по разни въпроси. За 12 години, като редактор на сп. „Християнски Свят“ той е казал в уводните статии и в отдела „Критични бележки“ своята компетентна дума по всичко, що е засягало нашия социален, духовен и политически живот в България. Мнозина и днес още си спомнят за пламенните проповеди и бляскаво държаните сказки от него почти във всички градове на България. Той, също така, е писал в разни списания и вестници.

По-главните книги, които е превел от английски са следните: „Кратко Богословие“ от Бини; „Животът на Джон Уесли“ от М. Лелиевър; „Повестта за Рут“; „Успешен мъж“; ‘Животът на Исуса Христа“ от Джеймс Стакер; ‘Животът на апостола Павла“ от Джеймс Стакер; „Пътешественикът“ отДж. Бънян, ч. I; „Огненият език или силата на християнството“ от Уилям Артур; „Все, що лъщи, не е злато“ и др.

През време на войната, като цензор в Главата квартира, Томов е превел в защита на народната ни кауза, следните книги от български на английски:

„Истината за Македония“ (The truth about Macedonia) от Д. Мишев, 34 с.;

„Политическата съдба на Добруджа след Берлинския конгрес“ (The Political Destiny after the Berlin Congress), от Милан Д. Марков, 39 с.;

„Историческите права на България върху Добруджа“ (Bulgaria’s Rights to Dobrudja), от Милан Д. Марков, 106 с.;

„Мемоарът от представителите на Централния Добруджански Народен съвет да представителите на държавите, призвани да въдворят мир между народите“, 40 с.; („A Lecture on Bulgaria before the Sociological Socety of Paris, by George Bousquet, Marsh 14,1914,16 c. (преведена от френски).

От тези книги първите три са били отпечатани в Лозана и Берн, Швейцария, а последните две – в София. Д-р Ст. Томов остави в ръкопис следните съчинения: „Биография на д-р Лонг“; „История на евангелизма в Северна България“; „Спомени“.

Т. Cm. Томов