Българската Библия (въведение)

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Да се пише история е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация.  То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях.  Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат История.  Историята на българската Библия е един от тези разкази защото тя поставя началото на протестанството в България.

През XIX век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език.  Паралелно с това звуковото произношение се променя драстично. По това време използването на славянската Библия е вече ограничено в духовен и литературен контекст и тя загубва възможността да служи на българския народ.

Докато България навлиза в период на всенародно Възраждане, българската Православна църква продължава да си служи със славянския или гръцки преводи на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чийто език е преминал през продължителна промяна по времето на Турско робство.  Въпреки че през 863 г. Християнството става официална религия за страната, до XIX век Библия на български език няма – факт, който ще промени мирогледа на Българското Възраждане.

Две други събития извън България спомагат за превеждането на Библията на български.  Първото е сформирането на Британското и Чуждестранно библейско общество (BFBS), в следствие на евангелското съживление през XVIII век.  Регистрацията е направена на 7 март 1804 г. в Лондон.  Девет години по-късно, на 12 януари 1813 г., в Санкт-Петербург е регистрирано дъщерното сдружение Руско библейско общество (RBS) с личното одобрение на цар Александър и принц Голицин за негов председател.  Инициатори на проекта били мисионерите Патерсон и Пинкертон. Първоначално организацията била наречена “Санкт-Петербургско библейско общество” и по-късно, на 28 септември 1814 г., преименувана на “Руско библейско общество”.  В управата на сдружението участвали сановниците от най-висок ранг на Руската православна църква.   Тази организация се счита за първата такава, която търси начин да преведе Библията на Български език.

Паралелно, през 1810 г. в Бостън, щата Масачузетс, се сформира Американският Борд (American Board of Commissioners for Foreign Missions – ABCFM) от група студенти в новооткритата Конгрешанска богословска семинария “Андовер”, водени от Самуел Дж. Милс. Американският Борд е първата чуждестранна мисионерска организация в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.

През 1806 г. в България бившият епископ от Враца, Софроний, публикува книга с заглавие “Кириакодромион” (Неделнично поучение) съдържаща неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга.  В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803г.) от епископ Никифор Теотокос Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на “прост български” език.   Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва.  Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това  време и ясно показва съществени различия между Църковно-Славянския, използван в църковните служби, и говоримия Български език.  Това доказва неспособността на българския народ да разбере превода на църковно-славянската Библия и нуждата от български превод. Подобен опит прави Вук Караджич през 1822 г. като издава “Приложение към санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към българския език”(Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика). Публикацията включва молитвата на Исус от  Евангелието от Лука на  български език.