Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

Д-р Теол. Доний К. Донев

За пълен тезис, въведение към темата и дискусия вж. „Българската протестантска Библия днес” Годишник на ВЕБИ (2011-2012). За Цариградски превод (1871) и ревизии виж „Историята на Цариградския превод на Библията” в Евангелски Вестник от 30 април 2004 и Evangelical Theological Society (58th annual symposium, Washington, D.C., 2007)

Българско библейско дружество като организация, е създадено много след превеждането на Цариградската Библия (по инициатива на Руското и под надзора на Британското библейски дружества). Неговата дейност е по-скоро представителна (книгопродавна), отколкото преводаческа. Както се вижда от историческите архиви, дори при ревизирането на библейския текст 1924-1940 г., основното участие на ББД е в разпространението на вече отпечатаните от Придворна печатница издания и връзки с дружества от други страни. Дейността му е минимизирана след 1944 и възстановена отново едва през 1993, вече с участието и на православни богослови и клир, което го предефинира като организация и обуславя по-нататъшната му дейност.

В първото десетилетие след възстановяване в съвременен формат, ББД има отново само представителна функция, до 2000-2002 когато от печат излизат паралелно (1) преработка на Ревизираното издание от 1940г. и (2) превод на преподаватели в Богословския факултет. Ревизията е непълна и подлежи на многократни поправки, преиздаване и препечатване през 2002, 2005 и 2010. ББД обаче не може да избяга от грешката в самия фундамент на изданието, а именно използваният за база дигиталния прототип (не пълна ревизирана версия) представен от екипа Bibliata.com през 1996г. – вариант, заимстван, използван, подобряван и предаван от ръка на ръка от уеб страници, библ. програми и др. организации като Библейска лига (респ. мисия Възможност и прект „Живо слово”).

Малко по-различна е ситуацията с втората публикация на ББД „Свето Евангелие от Йоан – Българско библейско дружество, превод от оригинал на преподаватели в Богословския факултет на СУ” (изд. Нов Човек, 2000-2002). Този нов текст и последствията от него за протестантските църкви създават моментум за публичен дебат, който за съжаление не успява да достига нивото на задълбочен богословски дискурс. Дилемата „новоговор или нова доктрина” напълно характеризира представения превод, наред с чисто стилистично осъвременяване чрез произволни и необосновани богословски заменки като „любя/обичам,” „чеда/деца,” „раздор/разногласие,” „почерпало/съд за гребане,” „бяс/с богословското понятие „зъл дух,” „Утешител/с юридическия термин „Застъпник,” и т.н. [32] Но докато тези промени са забележими от пръв поглед и не толкова значителни за обикновения читател, изданието от 2002г. дава и още няколко крайно показателни примера за целите на този т.нар. „нов превод.” Следните концептуално константни текстови маркера показват недвусмислено философията на преводаческия екип.

На първо място, родословието на Исус Христос в самото начало на Новия завет следва руски църковнославянски текст, като включва неприсъстващия в оригинала Йоаким (Мт. 1:11). Непосредствено след това, в Мт. 2:28 названието „Назорей” е запазено отново по православната традиция, въпреки че в бележка под линия е обяснено че не означава „Назарей” (в назарейски обет), а „Назарянин” (родом от Назарет). [33] Напрежението между последователно издадените „превод” и „ревизия” на ББД е видно и от това, че ревизията в няколко поредни издания (ББД 2000, 2005) предпочита „Назарянин,” разграничавайки се от православното звучене, дори с риск да е различна и от протестантските РИ 1940 и Цариградска Библия.

Подобно е положението с Тит 3:5, където всички протестантски текстове без изключение четата „окъпването т.е./сиреч/на новорождението,” докато Синодалното издание (СИ) замества с „банята на възраждането,” критично премахвайки протестантския термин „новорождение.” Новият превод на ББД (2000) отива дори една стъпка по-напред в стремежа си да звучи догматично православен и поставяйки синодалната „баня на възраждане” под линия, използва нов текст – критичен термин със завидна богословска тенденция: „възраждащото кръщение.” Който не само че отхвърля протестантското звучене, но без да се намира в никой от признатите гръцки оригинали, налага сакраменталната православна терминология „кръщение.” За преводачите от СУ и техните колеги от ББД е било нужно да изпуснат само една буква за да достигнат до термина „кръщене” и опровoсловяването, а защо не и въвеждането на едно светско звучене на текста, би било абсолютно пълно.

Същите доктринални и догматични богословски тенденции могат да бъдат открити и в превода на книгата Откровение. Там фразата от оригинала „Господния ден” (Откр. 1:10) е безпрецедентно и безцеремонно заместена с православното тълкувание „в неделен ден” (ББД 2000). Подобно тенденциозно заместване става постоянна характеристика в работата на ББД, като например подзаглавието на Откр. 13:11 „Втори звяр от земята. Печатът на антихриста,” въпреки, че нито тази глава, нито дори в цялата книга Откровение не е използван термина „антихрист.”

Немаловажен е и изборът на ББД да следва на Текстус Рецептус. И то не кой да е общоприет ТР, а неговите църковнославянски и про-руски производни, славещи се със своите обогатени от традицията варианти и съвсем правилно отхвърлени от повечето научни изследователи като един цялостно компрометиран текст. Дори само този избор е достатъчен за неприемането на т.нар. „нов превод” на ББД като несъстоятелен заради богословските си тенденции и текстови неточности, а от там и неупотребяем от протестантските църкви като цяло. Което диктува и официалното напускане на протестантските представители от преводаческия екипа и бива доказано от самата богослужебна практиката през последното десетилетие в България, в която този текст не успя да се наложи. За огромно съжаление, след толкова вложени ресурси и време, уверението на редакторите за „една внимателна стилистична и езикова редакция на текста,” както при превода така и при паралелна ревизия на ББД, просто не отговаря на крайния резултат.

––––––––––
[32] Велчев Т., „Новият превод на Евангелието от Йоан: новоговор или нови доктрини. „Зорница” (София, бр.4, 2000)
[33] Определено, Исус Христос не е бил под назарайски обет след като е пил вино и докосвал мъртви за да ги възкреси (синът на вдовицата от Наин и дъщерята на Яир).

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?