България в 39-ия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1858 г.)

Българска мисия (с. 24)

„И пак по-ясно, ако е възможно, осъзнаваме гласа на Бога, викащ ни в България, в Европейска Турция. Тези приятни и смислени хора от азиатски корен принадлежат към Гръцката църква, въпреки че са славяни по произход. Гръцкото свещенство дълго ги е потискало, правейки всичко възможно да забрани техния български език и да им наложи не само ритуалите и литургиите на Гръцката църква, но и това, техните ритуали и литургии, както и уроците в училищата им, да не са на говоримия български език, но на гръцки, който е чужд за слуха им и отвратителен за сърцата им. С тези оплаквания мнозина от тях са в недоволство, искайки от Американския борд да разшири мисията си от Константинопол през Балканските планини до тях.

Американският борд не можа да отдели хора и пари за това разширение, разбирайки, че Бог стои зад тази молба на българите. По тази причина Американският борд неофициално, чрез своя главен секретар, апелира към Мисионерското общество на Методистката епископална църква да навлезе в това поле и да извърши това велико дело.

Ето защо ние питаме: „Можем ли да се бавим в създадените обстоятелства? Не е ли Божията ръка във всичко това?”