СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/news/95

сп. Благовестител 2008, бр. 1
по случай 80г. СЕПЦ в България

д-р Теол. Доний К. Донев

Следващото писмо писано от Иван Воронаев и съхранено в архивите на Асамблеи на Бога, за съжаление не е цяло. Не е ясно дали то не е запазено в цялостен вид умишлено или по-друга причина, но в интерес на истината това е единственото писмо в кореспонденцията на Воронаев, достигнала до наши дни, което не е запазено в цялостен вид.

Явно е, че писмото е писано след първоначалния контакт с Асамблеи на Бога, който Воронаев осъществява в края на 1919 и след публикуването на първата статия на Воронаев в Петдесятния Евенджъл (бел. ред. сп. Благовестител издавано от Асамблеи на Бога през 1920). Резултатът от този контакт е уговорката за финансова подкрепа на пътуването на Воронаев, както и основаване на специален фонд с цел спонсориране на петдесятни мисионери в Русия. Ето и самият текст:

„Русия за Исус. Йоан 3:16; 10:16
ПЪРВА РУСКА ПЕТДЕСЯТНА АСАМБЛЕЯ в Ню Йорк
Преп. Й. Е. Воронаев
14та улица (изток) No 335
Ню Йорк

…. статия за фонда „Евангелизацията на Русия” в Петдесятния Евенджъл

От време на време, ще изпращаме дарения за този фонд. Ние също имаме няколко долара за този фонд.

Моля ви, молете се за Русия, която много се нуждае от спасение. Надяваме се, че всички Американски Петдесятни вярващи ще се молят за руските люде тук и в Русия и ще подпомогнат на фонда „Евангелизацията на Русия” да расте.

Ваш в Исус Христос,

И. Е. Воронаев

П.С. Ако можете, моля дайте ми адреса на г-н  Уршан.”

Краткият и не цялостен текст е уникален и от изключително значение за едно цялостно разглеждане на служението на Воронаев в България. Първо, писмото потвърждава, че мисията на Воронаев е спонсорирана главно от Асамблеи на Бога. По думите на самия Воронаев, подкрепата на руските общества е по-скоро минимална. В последствие ще стане ясно, че подобна е и подкрепата на Руската източно европейската мисия в Чикаго, с която Воронаев има по-стар връзки. Може да се предположи, че търсейки помощ от Руската източно европейската мисия, Воронаев е насочен към Асамблеи на Бога. Така или иначе, самият той подчертава водещата финансова роля на деноминацията в мисионерското му служение. Този факт е посочен отново, когато през 1922 от Полша, мисионерът Шмид пише за работата на Воронаев.

Второ, в момента на написването на писмото, Воронаев е вече назначен официално за служител от Асамблеи на Бога и разпознат като такъв за пасторската си позиция в Ню Йорк. Подобно назначаване ще получи и през 1922 за църквата в Одеса. Неговото ръкополагане ще дойде по-късно, но тук е важно да отбележим че разпознаването му от Асамблеи на Бога води и до доктриналното уеднаквяване между веруюто на деноминацията от регистрацията й през 1914 и учението, което  Воронаев носи в България.

Трето, мисията на Воронаев, в никакъв случай не може да бъде характеризирана като чисто руска или дори източно европейска по произход. Въпреки, че е осъществена от руско говорящи имигранти, тя е цялостно спонсорирана от Асамблеи на Бога. Документите показват, че причината, поради която Воронаев търси партньорство с Асамблеи на Бога е именно финансовата им подкрепа. Такива са мотивите му и за работата с Руската източно европейската мисия в Чикаго, с която по време на престоя си в Одеса, Воронаев няма никакви други връзки освен финансови. Това става ясно от писмата на Воронаев и от доклада, който мисионерът Густав Шмид изпраща в централата на деноминацията през май, 1922.

Наличността на горните три фактора показват готовността на Воронаев да замине за Русия, скоро след като е осъществил доктринално и финансово партньорство с Асамблеи на Бога. До момента на написване на настоящето писмо (вероятно пролетта на 1920), обаче, Воронаев все още не е оповестил заминаването си. Той ще направи това в следващото си писмо до мисионерския отдел на Асамблеи на Бога на 22 юни, 1920 г.

Важно е да се отбележат и две други подробности от настоящето писмо. Първата от тях е свързана със семейството на Олга и Дионисий Заплишни, които до момента Воронаев не споменава в кореспонденцията си с Асамблеи на Бога, въпреки че и двете семейства заедно планират мисионерското пътуване. За съжаление, Воронаев ще запази тази тенденция и по време на престоя си в България от където ще предава само оскъдна информация за иначе обширната работа на Олга и Дионисий Заплишни. Истината е, именно на тяхната намеса и връзки в България, Воронаев и семейството му ще дължат престоя си в България.

Вторият важен и дори изненадващ детайл е послеписът на писмото, в който намираме името на г-н Уршан. В периода 1910-1920 г., американската фамилия Уршан е свързана с учението за еднобожието на Христос, което твърди, че Исус е единствен Бог и отрича съществуването на Троицата. Писмото не дава първото име на човека с когото Воронаев иска да осъществи контакт, но най-вероятно се има предвид А. Д. Уршан, имигрант в Америка, който приема петдесятното учение заедно с учението за еднобожието. Фамилията Уршан е сред основателите на Обеднената Петдесятна църква (UPC), която и до днес подържа същото доктринално учение. Около 1911-1913 А. Д. Уршан се прибира в Хелзинки (тогава на територията на Руската империя), където основава петдесятна общност проповядвайки еднобожие, а през 1915 се премества в Петроград (Сент Петербург). Вероятно е, Воронаев да е насочен да контактува с него, като единствения наличен петдесятен мисионер в Русия. Остава отворен въпроса за доктриналните различия между двамата.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол