През 1949 г. Симеон Попов е арестуван заедно с други пастири в България. Обвинени са в шпионаж. Осъден на седем години и шест месеца, от които излежава пет години и четири месеца в затворите на София, Варна и Белене. Там той благовества за Христос. С желание мете коридорите и свири с уста духовни песни. Така разпознава и контактува с други вярващи затворници, и взаимно се насърчават. С желязната си воля и силен дух Симеон Попов винаги е помагал на тези, които са в нужда.
Щом излиза от затвора, започва апостолски период, като обикаля евангелските църкви в България и проповядва. Една година е пастир на Евангелска методистка църква в София. Пламенните му проповеди привличат нови вярващи, църквата се препълва и властите му забраняват дори да влиза в София. През 1960 г. Евангелска методистка църква в Шумен го поканват за проповедник в църквата, където служи всеотдайно до края на своя живот.
В тежките години на преследване от тоталитарния режим Симеон Попов не само проповядва, но пише и изпраща писма-послания на вярващи хора и на такива с отворени сърца за великата истина – готови да приемат спасителна вяра в Бога. Посланията изпраща за Великден, за 24 май, за Деня на благодарността и за Рождество Христово. Започва с 20 писма, но скоро те достигат 1200. В началото пише с пишеща машина, след това на циклостил. Агентите на МВР постоянно го преследват, отнемат му циклостила, но Бог по чуден начин разрешава проблема – работниците в партийната книжарница на БКП в град Своге нощно време тайно отпечатват посланията. Те не само укрепяват вярата, но дават и нови духовни сили.
През годините на жестоко преследване на вярващите, Симеон Попов, заедно със съпругата си Елзи, приемат духовна литература, внесена нелегално в страната: Нови Завети, Библии, коментари на Библията и други. Същите са раздавани тайно на хора от цялата страна.
Симеон Попов е написал на няколко книги. Най-известната е ,,Защо вярвам в Бога“, която започва да пише през 1940 г. За първи път е отпечатана в Холандия през 1982 г., а през 1992 г. книгата получава разрешение и препоръка на Министерството на образованието и култура като пособие за факултативно изучаване на вероучение в гимназиалните курсове на общообразователните и професионални училища в България.
Написано от сина му, Божидар Попов, който го следва като пастор на Евангелска методистка църква в гр. Шумен, докато не се пенсионира.
Последни коментари