На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.
Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.
Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.
Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.
Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България. Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.
Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.
За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).
Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.
92г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
- 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
- Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
- Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
- Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
- Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
- Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
- 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
- Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
- Първите петдесятни в България: Общества и църкви
- Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
- Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
- Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
- Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
- 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
- „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
- 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
- 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
- Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
- Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
- Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
красимир колев liked this on Facebook.
Rachele Demireva liked this on Facebook.
Янка Петкова liked this on Facebook.
Stoqn Raikov liked this on Facebook.
Стефан Кънчев liked this on Facebook.