Публикувано със съкращения от: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949) Бел. Ред. Вероятно маркировката на Р. Ангелова „18-ти събор на СЕПЦ – Бургас, 19-22 април 1945г.” да не е чисто църковна или дори погрешна. За посочения събор през 1945г., п-р Йончо Дрянов изрично уточнява, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81], а п-р И. Зарев пише че между 1938 и 1946 г. въобще не е имало събори [Зарев 1993: 136–37]. Текстът на Р. Ангелова допълнително посочва следващия събор на СЕПЦ в с. Крумово Градище от 29 август до 1 септември 1946 като 12-ти и като 13-ти свикания от 4 до 6 септември 1947 г. в гр. Пловдив. По това време, според п-р Й. Дрянов, под натиска на п-р Г. Чернев масово са ръкополагани всички желаещи без да се държи сметка за индивидуалните им качества, интелект и духовно състояние. /Виж на снимката таблица със редовните събори на СЕПЦ в периода 1928-1950г./
проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“
След смяната на властта и външнополитическата ориен-тация на България на 9 септември 1944 г. …. Съюзът на Евангелските Петдесятни църкви (СЕПЦ) приветства новото правителство, начело на което застава Кимон Ге-оргиев [Калканджиева 1997: 30]. Още на 1 октомври 1944 г. Изпълнителната комисия изпраща Окръжно, в което изяснява извършената промяна и се подчертава, че новата власт – Отечественофронтовската, гарантира пълна религиозна свобода. Дават се разяснения и подробности от проведеното заседание от 25 до 29 септември с. г. в Сливен на управителните тела на Съюза. Призовава се всяка църква в лицето на своя ръководител да се старае да запази единството, мира и любовта помежду си и да организира поне две съживителни събрания. Проведени са избори в СЕПЦ на следните комисии:
- Изпълнителна комисия: председател Г. Чернев, подпред-седател Х. Попов, секретар А. Динов, касиер Ем. Манолов, съветник К. Томов;
- Литературна комисия: Д. Кинарева, Й. Дрянов, Х. Попов;
- Пастирска колегия – председател Й. Дрянов, подпредседател Ж. Врачев и секретар-касиер Н. Ценков105.
Според Христо Куличев от 1944 до 1948 г. евангелските църкви в България имат относителна свобода, „като спрените по време на войната събори от 1941 до 1944 г. можеха вече свободно да се провеждат ежегодно, както от всяка деноминация, така и от Евангелското дружество” [Куличев 1994: 354]. В рамките на тази свобода върви и подготовката за поредния редовен събор на Петдесятната църква в България. /следва/
18 събор на СЕПЦ се провежда от 19 до 22 април 1945 г. в Бургас, определен като „Ерусалимът на петдесятното движение в България”. На събора е отчетено, че ако на учредителния конгрес са представени пет църкви с десет делегата, на 18 събор те са вече 70 църкви със 160 делегати, а заедно с гостите и пастирите общо около 400 души106.
Съборът взема важни организационни и доктринални решения. Сред тях са тези за изясняване и уеднаквяване на различията и схващанията на съюзните работници за основните истини на вярата и живота и за организиране на периодични библейски курсове. Делегатите единодушно се обявяват против идеята за сливане на евангелските църкви в България. По отношение на литературната дейност в Съюза предвид нуждите на отделните църкви се решава да се издадат неделни уроци за децата, които ще подпомогнат ръководителите на неделните училища. Делегатите настояват да се направят настоятелни постъпки, за да започне отново издаването на сп. „Благовестител”. Определен е и размерът на годишното дарение на всеки член – 100 лв. Гласувано е изменение и на чл. 18 от Устава на СЕПЦ, който се допълва по следния начин: „Изпитването, приемането и ръкополагането на пастири да става в съвместно заседание на Изпълнителната комисия и Бюрото на пастирската колегия”. Промяна настъпва и по отношение организацията на съборите. Редовните и извънредните събори следва да се ръководят от специално избрано бюро, а не както е разписано в устава, членовете на Изпълнителната комисия да имат функция на бюро на събора107.
На съборът е избран новият състав на Изпълнителната комисия, а именно:
- председател Г. Чернев, подпредседател Х. Попов,
- секретар А. Динов, касиер
- и завеждащ съюзната канцелария Ем. Манолов,
- съветник К. Томов.
В Литературната комисия влизат: Ем. Манолов, Д. Кинарева, Х. Попов, Й. Дрянов и Б. Кузманов108.
При обсъждане на финансовото състояние на СЕПЦ е отчетено, че има църкви, които се самоиздържат. Това са църквите в Бургас, Варна, София, Пазарджик, Сливен и Ямбол. Нещо по-вече, църквите в Ямбол, Бургас и Варна са в състояние да издържат по още един работник мисионер, който да разпространява словото Божие. Въз основа на това църквите са разделени на четири категории:
1 категория – самоиздържащи се;
2 категория – които осигуряват над ¾ от издръжката си;
3 категория – които осигуряват над 1/2 от издръжката си;
4 категория – които осигуряват под 1/2 от издръжката си.
Свободни пастири и проповедници имат първите три категории църкви, а четвърта категория имат местни проповедници или дякони, които доброволно ръководят службите109.
Приет е и девиз, който да води членовете на СЕПЦ в променените условия – „Пълно петдесятно посвещение и благословение, както и ново, мощно съживление”110.
В духа на девиза на СЕПЦ в началото на 1945 г. започва да излиза месечно списание „Нашата надежда”, орган на Евангелската петдесятна църква (ЕПЦ) в Бургас. Редактор на изданието е Харалан Попов, помощник редактор Н. Михайлов и администратор Кралю П. Кралев. Първата годишнина на списанието приключва с издадени 10 книжки в обем от 304 страници111.
106 Макар и Дрянов да пише, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81]; и И. Зарев да сочи, че между 1938 и 1946 г. не е имало редовни събори [Зарев 1993: 136–137], архивните източници дават сведения за проведен събор.
107 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.
108 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.
109 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 67.
110 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.
111 Нашата надежда, 1945, кн. 3-4.
За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
- 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
Последни коментари