Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015
За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/news/95

Извадки от Живот и служение на Иван Е. Воронаев: Разширено юбилейно издание, включващо ИСТОРИЯТА на ДЕЦАТА на ВОРОНАEВИ, КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА на ИВАН ВОРОНАЕВ и ПЪРВИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ в БЪЛГАРИЯ (ИК „Игъл-2001“)

Доний К. Донев

В своя разказ за историята на СЕПЦ, п-р Йончо Дрянов си спомня, че за краткото си време в България Иван Воронаев не цели основаването на нови църковни общества, а проповядване на Петдесятница във вече съществуващи такива.[1] Дрянов описва служението на Заплишни в същите тези църкви по липса на други работници в началото на движението.[2] Подобен анализ, прави и дългогодишният председател на СЕПЦ, п-р Иван Зарев. Дори самият Воронаев, в ранните си доклади до Асамблеи на Бога (1920-1921г.), не споменава като цел създаването на църкви или каквато и да е било дейност на Заплишни в тази насока. Информация за организирана петдесятна църква в България не откриваме до Юбилейния протокол на Воронаев записан от Колтович в Одеса през 1927г.[3]

За да има създадени църкви са нужни вярващи, а за да има Петдесятни църкви, са нужни вярващи кръстени в Св. Дух. А те съвсем не са много дори след служение на Воронаев и Колтович в България, което продължава около десет месеца. В средата на 1921г., (м. юни или осем месеца след пристигането им в Бургас), Воронаев докладва, че има „петдесятни в пет различни града: Бургас, Сливен, Стара Загора, Казанлък и Варна,” а през юли с.г. в седем български града.[4] Всички кръстените със Святия Дух наброяват едва 30 души, цифра твърде малка за сформиране на петдесятни общества.[5] Дори в Бургас, където мисионерите започват работа най-рано, организирането на петдесятна църква съвсем не е бързо и лесно.

Пристигайки от Цариград през м. ноември 1920 г., Воронаев и спътниците му заварват определено взаимодействие между пребиваващите в града от август с.г. сем. Заплишни и конгрешанската църква в града. Новогодишните празници и тежката зима ги задържа в Бургас без възможност за дълги пътувания до пролетта на 1921 г. Но престоят им там заедно с работата в конгрешанската църква не са безпроблемни. Още с първите си проповеди за кръщение в Святия Дух., Воронаев обявява конгрешаните в Бургас за „детекръщенци” заради кръщаването на невръстни деца. Онези които приемат петдесятното кръщение са кръстени повторно във вода от Воронаев по тяхно лично решение.[6] Тази богословска позиция по-късно ще осигури прием в някои баптистки църкви,[7] но към момента създава напрежение в Бургас и скоро кръстените там са принудени да напуснат конгрешанската църква и да създадат нова петдесятна общност. Воронаев я нарича Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел,”[8] както по-късно се нарича и новата му организация в Одеса.[9] В новата бургаска общност влизат „отлъчените петдесятници”[10] от съборната бургаска църква. Те са кръстени в Черно море от Воронаев на 26 април 1921 г., което Воронаев и Колтович считат за началото на петдесятната църква в Бургас.[11]

Воронаев посещава общо шест града при първото си пътуване в страната. Освен Сливен (12 събрания в конгр. църква), са споменати Ямбол, Варна (в методистка църква) и София (10 дни в конгр. църква).[12] Документирани са 7 кръщения в Бургас (6 българи и един руснак) през м. март 1921 г.[13] Проповядването на Петдесятница продължават в Ст. Загора (11 дни в баптистката църква), където със Святия Дух са кръстени съпругата на пастира и дъщерята на баптисткия пастир от Казанлък.[14] При второ посещение във Варна в края на април 1921, Клибок остава в града със съпругата си българка.[15] Преди да проповядва за първи път в конгрешанската църква в Пловдив на Великден, 1 май 1921 г., а след това в Казанлък,[16] Воронаев пише, че към м. април 1921 г., кръстени със Св. Дух им само в „три български града: Бургас, Сливен и Стара Загора.”[17] Още трима приемат Св. Дух в Пловдив и петима в Казанлък.[18] Според доклада от м. юни 1921, има „петдесятни в пет различни града: Бургас, Сливен, Стара Загора, Казанлък и Варна,”[19] а през юли с.г. петдесятни вярващи има в седем български града.[20] До този момент, не е споменато официално организиране на нито една петдесятна църква в България, а и радушният прием в конгрешнаските църкви в Сливен, Ямбол, София и Пловдив през пролетта и лятото на 1921 г. е възможен индикатор, че дори излизането от бургаската църква все още не се е случило.

Може би затова, съвременникът на Петдесятното начало в България, проф. Д. Дюлгеров датира зараждането на цялото движение,[21] а с това и основаването на бургаската Петдесятна църква едва към 1921 г.[22] А най-достоверната хронология идва от самия Воронаев, който преди да замине за Одеса на 12 август 1921 г., докладва единствено петдесятната общност в Бургас като официално организирана.[23] Следователно, по информацията на Юбилейния протокол на първите петдесятни мисионери в България и техните изследователи-съвременници в лицето на проф. Д. Дюлгеров, и поради липса на първични източници на документация за създаването на първите Петдесятни църкви в България, може да бъде заключено, че първите петдесятни църкви в България датират едва от или след пролетта на 1921 г. Което прави предполагаемото им до момента по-ранно начало през 1920 г. хронологически, организационно и документално невъзможно.

[1] Дрянов, 15, 23

[2] Дрянов, 27

[3] Колтович, 8. Така и в Adele F. Dalton, “Love, Truth & Freem” Monatain Movers (Sept., 1993), 12

[4] The Later Rain Evangel, юли 1921

[5] The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921

[6] Колтович, 8

[7] Дрянов, 25

[8] англ. Петдесятен. Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 8

[9] „Пентекостел” (англ. петдесятен) се запазва като наименование на първите църкви дори след основаването на СЕПЦ през 1928. Организацията на Воронаев в Одеса се нарича „Одесской общиньi Християн Евангельской верьi” (Колтович, 11) а след като става национална „Християн Евангельской верьi” (ХЕВ). Интересно е защо бургаската петдесятна църква, която исторички се приписва към служението на сем. Заплишни, е включена от Воронаев като подразделение на ХЕВ при организирането й през 1921 г.

[10] Зарев, 38

[11] Колтович, 8

[12] The Pentecostal Evangel, 5 март 1921 г.

[13] Ibid.

[14] The Pentecostal Evangel, 16 април 1921

[15] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 8

[16] The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921

[17] The Pentecostal Evangel, 16 април 1921

[18] The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921

[19] Ibid.

[20] The Later Rain Evangel, юли 1921

[21] Дюлгеров, Д. Петдесетници в България в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски” (Том 8, 1958-1959. София, 1959), 8. Цитиран от Сн. Марзанова. Петдесятничеството в България. (София, 1971), 19

[22] Дюлгеров, Приложение № 1. Таблицата посочва за създадени през същата година петдесятните църкви Перник, Стара Загора и селата Бряст (Чирпанско), Картожабене и Търнене (Плевенско) и Разделна (Старозагорско). Данните са от 1931г., а най-малката църква е от двама члена в с. Мар. Тръстеник започната през 1925г.

[23] Колтович, 8