На старите български вестникари от Америка – с признателност!
Сякаш не е случайно, че в Чикаго от 2001 и малко след това започнаха и излизат по пет-шест и дори осем вестника на български език. Това е повече отколкото всички други български вестници, взети заедно по Американския континент – от Аляска до опашката на Аржентина в Огнена земя… И не е само това, че в Чикаго попаднаха опитни вестникари – журналисти, полиграфисти, художници, дизайнери, че в медийния занаят се увлякоха добре изучени хора, дори с философско образование, стари и по-нови фигури от емиграцията ни с опит в бизнеса.. Не е само и това, че в Чикаго има над 100 хиляди българи, а според нечии преброявания и повече… Значение има и този дух на интерес към света и събитията, тази невероятна динамика в този град на трудови хора, пандемията на отчаяно решителни личности да направят нещо повече в живота си, да сполучат! Значение имат и вековните вече български духовни корени, слели се със земята на това ветровито място край Мичиган. Сред тях са първите български печатари и журналисти създали първите български вестници.
Началото е “БОРБА”
През януари 1902 година, българите в Чикаго, всички заедно, създават кооперация, събират пари и купуват печатарска машина, седем каси букви излети от олово, антимон и калай, щеги, осем компаса за набор и шифтове, където да се поставят вързаните с обущарски канап форми от набраните в компасите букви.
Една средна статия била от около 5 000 оловни букви, препинателни знаци и шпации и при едно невнимателно движение целият труд на словослагателя изчезвал – набраното се превръщало в куп метални частички.
Вестникът се нарекъл “Борба”. Станал орган на дружество “Левски”, печатал се през два месеца. Редактори са Спас Шумков и Марко Калудов.
Не е направен за печелене пари. Той е в полза роду и пише за тежките условия, при които работят българските имигранти.
“Ние защитаваме правата и интересите на българите в Америка. Искаме “Борба” да бъде съвременен, паралелен със стъпките на прогреса и разума вестник.”
Но с гола чест и ентусиазъм и тогава не се стигало далеч. Вестникът излиза до юли, 1903 година.
Редакторът Спас Шумков, обаче, не се отказва от призванието си. Той запазва печатницата и стила на “Борба” и през 1904 започва да издава “Български новини”. Когато пак закъсва – преселва се в близкото до Чикаго, по-евтино градче Хопкинс. Помага му старият съратник Марко Калудов. Преименуват вестника в “Работнически новини”. Така издържат чак до октомври 1908. Това е истински рекорд – отпечатват се 125 броя!
Гранит Сити – българско място в Америка
Малкото градче Гранит Сити, което се намира също в щата Илинойс, близко до Чикаго, има голямо място в историята на българската имиграция в САЩ. Там се появява един уникален вестник.
“Народен глас” просъществува от 1907 до 1950 г. – цели 47 години! Това е истинско явление в нашата културна история в САЩ.
Вестникът създава и книжарница към редакцията си. Нещо, което ние, днешните вестникари в Чикаго, не сме направили.
Вестник “Народен глас” прави и два каталога на българската книжнина в Америка. Първи обръща сериозно внимание на рекламата.
Следват издания, които дори и само с имената си разкриват колко близки са били тогавашните вестникари до съдбата на своите сънародници.
“Нов свят” на Станислав Шумков се издава от 1908 до 1909 г.
“Имигрант” излиза само през 1909 година.
“Работническа просвета” се появява на 1 януари 1911 г. Вестникът се опитва да стане защитник на българските работници и да ги учи на солидарност. Но скоро попада в ръцете на привърженици на социалистическата работническа партия на Америка и българите започват да виждат в него вредно издание, което ги откъсва от родните корени. Все пък се печати до 1936 г. – четвърт век.
Чикаго винаги чете и на български
В първата четвърт на 20 век в Чикаго се издават и следните вестници:
“Работническа защита” – през 1909 година.
“Българан” – първият хумористичен вестник на имигрантите. Излиза през 1909 г.
“Борба”. Стартира през 1912 г. Излиза всяка седмица, макар и само на 4 страници. Опитва се да налага българския език, помества новели от добри български писатели, включва хумор и сатира. Създава кореспондентска мрежа. Редактор му е опитният Тодор Калев. Независимо от това едва издържа 9 месеца.
“Свобода”. Първият брой на изданието излиза през януари 1914 г. Седмичникът отразява проблемите на хората, обединени в Македоно-българския народен съюз. С подкрепата на този съюз от 1916 г. става …ежедневник! Разбира се, това е самоубийствен акт, защото така “Свобода” губи напълно свободата си и трябва да се бие в партийните крамоли. През есента на 1917 г. вестникът спира.
“Чесало” е още един опит да се стигне до читателите-емигранти чрез хумора. Съществува само през 1915 година.
“Жило” е още едно доказателство за огромното желание и енергия на нашите предшественици. Но и този хумористичен вестник, замислен като седмичник, списван от ветерана в имигрантския печат Тодор Калев, свива знамената след 4 месеца – от юни до септември 1915.
“Работническа мисъл”, по-късно “Индустриален работник”. Представя се като “Орган на индустриалните работници на света”. Месечно издание. Прекратява съществуването си не от липса на средства, а поради спорове и непоносимост в ръководството. Излиза през 1923 и 1924 г.
С тези не много и недостатъчно прецизни думи за неоценимото наследство, оставено ни от първите български печатари и редактори, ние, редакторите на съвременните чикагски издания “България 21 век” и “Старт БГ Чикаго” искаме да представим на колегите си от Четвъртата световна среща на българските медии по света “Мадрид 2008” един достоен пример. Примерът на старите български вестникари от Америка.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Последни коментари