Тертулиан живее през II век (около 160 – 220) в древния град Картаген, Северна Африка, днес на територията на Тунис. Изключително ценен сайт за Тертулиан еThe Tertullian Home Page, където могат да се четат и всичките му запазени произведения. След като получава отлично образование, той работи като адвокат. Тертулиан често посещава гладиаторските зрелища, където гладиаторите се бият до смъртта на единия от тях, а престъпниците са изяждани живи от зверовете за забавление на зрителите. Решаващо за по-нататъшния му живот е изумителното впечатление, което остава у него, когато вижда на арената християни. Той е поразен от смелостта, с която християните посрещат смъртта, и започва да се интересува от тяхното учение. Така самият той става християнин и до края на живота си посвещава целия си талант в защита на Христовото учение. През 208 г., около 48 годишен, Тертулиан се присъединява към монтанистите.

Тертулиан е ревностен радетел за духовните дарби като плод на кръщението със Святия Дух, както се вижда от неговото съчинение “Против Маркион” – напълно запазено до сега. Четвърта и пета книга от произведението са написани между около 215 г., след присъединяването му към монтанистите. В книга 5, глава 12, той пламенно защитава апостолското учение за духовните дарби и се противопоставя на твърденията на Маркион, че дарбите не се дават от Христа, а от друг “бог”:

“И така, относно духовните дарби трябва да отбележа, че те са обещани от Създателя чрез Христа; и мисля, че от това можем да направим правилния извод, че даването на дарба не е дело на друг бог различен от Този, Който е дал обещанието.” Tertullian, Against Marcion, Book 5, Chapter 12

Като неразделна част от деветте дарби авторът утвърждава дара на езиците, който Маркион също приписва на друга сила. Във връзка с думите на апостол Павел към коринтяните “В закона е писано: Наистина, с гъгниви устни и с друг език ще говори на тия люде” (1 Коринтяни 14:21 – Исая 28:11), Тертулиан отбелязва:

“Като споменава “в закона е писано”, че Създателят ще говори с други езици и други устни, той наистина утвърждава дара на езиците; немислимо е с това той да казва, че този дар се дава от друг бог.” Пак там

Тертулиан свидетелства за разпространението на духовните дарби, включително и езиците, сред християните от неговото време (през 200 г. той е избран за презвитер в картагенската църква):

“Нека Маркион да покаже дали неговия бог дава дарби на пророци, които говорят не по човешки ум, а чрез Божия Дух, които не само предсказват идещи събития, но и изявяват тайните на сърцето; нека тълкувайки езици да изяви псалом, видение или молитва чрез Духа, в екстаз или в изстъпление. Всички тези знаци, без някакъв проблем, съществуват от моя страна и са съгласни с правилата, реда и заповедите, установени от Създателя.” Пак там

Тертулиан дълбоко се възмущава от римските католически водачи, които проповядват, че римският епископ бил имал право да прощава почти всички грехове, включително на блудници и прелюбодейци, и да ги освобождава от вината им. Реформаторът защитава библейската истина по тези въпроси в своето съчинение “За скромността” (Tertullian, “On Modesty”), в което се противопоставя на зараждащото се папство. В глава 21-ва Тертулиан посочва, че църквата не е сбор от епископи, и че правото за прощаване на грехове е само на Бога. Затова мнозина го наричат “първият протестант”.

През 494 г. папа Геласий I осъжда неговите произведения в Decretum Gelasianum. Въпреки това папизмът широко използва негови съчинения от преди обръщането му към монтанистите, за да обосновава католическите доктрини.