Търсят съкровище или тайно послание под камък в Евангелската църква

Паолина Грозева

82-годишен старец бие камбаната и свири на хармоника във великолепната неоготическа катедрала. Възпитаници на Музикалната академия се дивят край уникалния орган в най-големия протестантски храм на Балканите

Нетипична. Това е най-семплата дума, която можем да използваме за великолепната сграда на евангелската църква в полите на Сахат тепе от северната му страна. Подобният на малък замък каменен храм на улица „Лейди Странгфорд” привлича погледа на всеки. Неоготическата катедрала е център на протестантския квартала в подножието на тепето, а подобен архитектурен стил другаде не може да се види. Най-голямата протестантска църква на Балканите е с остър връх, като в предната си част е по-висока. Дори при силните земетресения в Пловдив, тя оставанепокътната. С нея се свързват имената на първите мисионери д-р Кларк, д-р Хаскел и д-р Мериам, които идват в Пловдив през 1858г. Джордж Марш прави фондация, събира пари, организира и ръководи строежа на катедралата от дялан гранит, която официално се освещава през 1901г.

Респект. Това чувства човек, когато за първи път прекрачва прага на вградената в скалите църква. В двора най-често посетителите посреща 82-годишен жилав старец, който свири на хармоника. Често музикантства дори докато бие камбаната, за която дейност отговаря. Докато свири насочва с поглед и леко движение към каменните стъпала, които водят към голямата зала за служби.

Ей там отпред застава пасторът и води службата, която продължава около час, разказват членове на църквата.Дървесината за пейките е донесена специално от Америка. Това,което привлича погледа обаче е големият орган, ситуиран в единия край на залата. Този инструмент е нулева серия,направен е в Германия и няма друг такъв никъде в света, гордо заявява възрастен мъж. При нас специално идват студенти от Музикалната академия,за да свирят на органа, допълва той.

Евангелисти,католици,православни,всичко е едно също. Просто Ванчо се е хванал за един стих, Петко за друг и затова така се е получило, смята дядо Митьо,който се грижи за храма. Даже и мюсюлманите също. Просто наричат Бог по друг начин, продължава той. Сега, ако ме чуят сигурно ще ми теглят ножа и съм до там. И точно там е разликата – те са по-фанатизирани, размишлява белокосият мъж. При нас най-важното е да се зачита достойнството на другия. Ние сме затворено общество и тия проблеми,които ги имаме навън-къде ЕВН, къде нещо друго, като сме тука и се разтоварваме от тях, разкрива блюдо от кухнята на евангелската църква дядо Митьо.

Докато разговарям с първия си събеседник около нас се събират се много хора,които един през друг започват да обясняват как всеки е свободен да дойде и да посети църквата, да слуша служба, дори и да не е член.  Казват,че в храма се събират както български, така и арменски протестанти. Срещаме се с двама братя, близнаци от арменските протестанти, които ни показват малкaта библиотека на църквата, която служи и за кафе-зала. Което ще рече, че се събират там, за да изучават библията, на специален курс. Братята разказват, че преди години, в църквата са се състояли дебати между тогавашния пастор Мишков и бащата на Соломон Паси- Исак Паси, на тема има ли Бог или няма.Като подчертават, че всичко е било на едно високо културно ниво и е било много интересно.

Отпред на фасадата впечатление прави голям сив камък, различен от другите. Той е трябвало да бъде изкъртен навръх стогодишнината на храма. Тъй като евангелистите вярват, че под него е оставено нещо като наследство, без да знаят какво. Някои смятат, че може да е богатство, други пък – някакво послание, тайна мъдрост. Но така и не са успели да разберат, тъй като гранитът не се дал въпреки усилените опити- днес ясно се виждат следите от това. Което доказва твърденията за здравата постройка. Недокоснат обаче е тайнственият камък в двора с издълбан потир, който символизира Светия Граал. До него никой не смее да се докосне, тъй като не е ясно каква тайна крие.