Георги Николов Чернев – 45-годишен, завършил в Данциг и семинарията Картър в Лондон, член на ВС на ОЕЦ и предс. на СЕПЦ. Арестуван на път за църквата в Елхово Както всички други задържани попълва Декларация-образец №10Г в която посочва: „роден в началото на 20в. в Ямбол, занятие „пастир на СЕПЦ,“ графа др. професии „журналист“. Член в Дружеството на периодичния печат, безпартиен, без привързаност към ОФ“. За съдействие на антифашистката съпротива преди 1944г, има документ „издаден от Бойците против фашизма“, който не е взет под внимание. В собственоръчно написан анализ Чернев отбелязва, че: „Всичко е било вършено и ставало по предварителен план, по нареждане и настояване от Москва. От сигурен източник по-късно се разбрало, че комунистите решили около 600 души евангелисти да бъдат задържани от милицията и съдени, едни на смърт, други на затвор, трети на лагер и едни заточени. Така и станало!” Съпругата му е интернирана в Свищов, арестуван е и 24 годишния им син Вениамин. В неиздадените си спомени, разказва по неуписуем начин мъченията и страданията на пастирите „зад завеста“. В „Една пречупена съдба“ Кирил Тонев разказва: „В Плевенския затвор бяха баща и син Черневи. Бащата, пастор, от „пасторския процес“, синът, завършил в Кембридж, осъден на смърт. Очакваше се присъдата да бъде отхвърлена или потвърдена. За това имаше законен срок, но той мина. През това време арестуват бащата – пастор Чернев и за да могат да го превият, да натопи и други свои съпроцесници му казват: – Ако не кажеш истината, ще изпълним веднага присъдата на сина ти“. След освобождаването си от затвора през 1967г. пастор Чернев се обръща лично към Тодор Живков с искане за реабилитация. Въпреки това, Секретариатът на Комитета за държавна сигурност изпраща телеграма до Централния комитет на Българската комунистическа партия, която гласи: „Молбата на пастор Георги Николов Чернев – да бъде реабилитиран като неоснователно осъден на процеса срещу евангелските пастори да не се уважава”.
Емануил Стоянов Манолов – 49-годишен, завършил в Данциг и Лондон. Единственият от тримата пастори, които до последно отказват и не правят признания. Пастир на ЕПЦ-Ст.Загора, в редколегия на СЕПЦ с Протокол № 8 (11 февруари 1930 г.), глав. ред. на Петдесятни вести. Владее чужди езици, има връзки с западни мисии заради което ДС го определя като „политически неблагонадежден.“ Като опозиционно настроени петдесятни пастири, включително п-р Емануил Манолов и Георги Тодоров, са подложени на сериозни репресии заради своето „непокорство“. Доносите срещу Манолов го обвиняват в опозиционни възгледи, включително критика към властта, която той определя като „антихристка“. На заседание на петдесятното ръководство, заявява, че „Окръжните писма“ са масово критикувани дори в църквите, които формално подкрепят правителствената политика. В отговор, лоялното към властта ръководство взема решение да отстрани п-р Манолов от ръководни позиции в Съюза. Обвинен и за участие на богослужения извън СЕПЦ. Единствено подкрепя Дрянов, който се противопоставя на валутните обмени „на черно“ в СЕПЦ.
Борис Иванов Кузманов – завършил е бакалавърска степен по богословие ве „Сент Кришона” в Австрия (а не Швейцария както погрешно твърдят документите на ДС). Първите стъпки в служение прави в Сливен. От 1937 до 1939 г. е пастор на ЕПЦ-Ямбол. На дванадесетият редовен годишен събор (1946г.) в Крумово Градище, Кузманов е в комисията на СЕПЦ. След процесите ръководи църквата в Пловдив (1955-1962г). Поемайки значителен риск за себе си и своето семейство, превежда и компилира християнски песни през 50-те и 60-те год. В условията на сурова цензура и открито преследване, те запълват глада за песенна литература отпечатани ръчно на хелиографска хартия, което е забранено. Кузманов, опитен лингвист и музикант, извършва преводи и аранжировки, черпейки вдъхновение от различни източници. Освен традиционните български сборници, той използва и чуждестранни, сред които например: немския “Dielgerlieder” (1922 г.), американските “Tabernacle Hymns” (1926 г.), “Melodies of Praise” (1957 г.), както и две руски издания – „Песни странника“ (1927 г.) и „Песни песней“ (1936).
Йончо Николов Дрянов приема петдесятното учение по време на престоя на Воронаев във Варна през 1921 г. След завършване на гимназията продължава завършва Висшия търговски институт в гр. Варна. Учи богословие в Самоков и чужбина – в Данциг (1936) и Берн (1938). Говори френски, немски и английски. В мемоарите си записва: „Трябва да признаем, че нашите финанси преди процеса не бяха добре организирани.“ Въпреки че се противопоставя на валутните обмени „на черно“, предложени от Чернев, Л. Попов и Кинарева, е осъден. От 1950 г. е затворен във Варненския затвор заедно с Митко Матеев, а по-късно и двамата са преместени на остров Персин. Там тъмничарите ги затварят с Харалан Попов в обора за цяла седмица, за да „накарат поне една крава или вол да приеме християнството“. Сляп с едното око, Дрянов твърдо устоява на разпитите в „зад завесата“ и „дяволската килия“ в затвора.
Харалан Иванов Попов – 47-годишен, завършил в Данциг и Лондон. Арестуван в 4ч. на 24.06.1948 и прекарва 35 дни на пълен мрак в карцер. Започва да халюцинира и „признава“ подписаните „самопризнания.“ „Нацистите бяха жестоки, а комунистите бяха и жестоки, и сатанински лукави“ казва по-късно Попов. Прекарва 13 години като „враг на народа“. в сливенския, шуменския затвор и в Белене. Никога не забравя цитата от Данте написан над вратата на „дяволската килия“: „О, вий, що прекрачите тоз праг, надежда тук всяка оставете!” След унгарската революция е преместен в затвора в Стара Загора. След като е пуснат на свобода, ръководи нелегална църкви в София. На 31.12.1962 г. е допуснат при семейството си в Швеция, а през 1970 се премества в САЩ. Той пише следното наблюдение от времето Режима, което се явява пророческо и за нас днес: „Постепенно пасторите на църквите бяха отстранени и на тяхно място дойдоха хора, готови да станат оръдия в ръцете на комунистите, които съсредоточиха усилията си да поставят свои марионетки на амвона. След като настаниха марионетки в много църкви, набелязаха и следващата мишена: това бяха висшите български църковни водачи на евангелските деноминации!“
Грую Илиев Кузманов – 54-годишен, завършил в Данциг. Още един пример за това как комунистическият режим преследва пастирите, които са опонирали на фашистката диктатура в България. Забранява на пастир Кузманов да извършва проповедническа и пастирска дейност в Плевен. Кузманов се обръща към инспектора Чучолайн, но въпреки това е преместен от съюзното ръководство в Пловдив. Църквата, която построява в с. Априлци, е закрита. С телеграма до МВР на 23 февруари 1943 г. п-р Градинаров от Пазарджик докладва, че въпреки забраната Кузманов продължава да пастирува и да венчава. Следва отстраняване от служение и наказателен акт. Реабилитиран е от ВС и Ангел Динов едва през 1956 г. заедно с Ив. Зарев.
Иван Зерев Ангелинов – 37-годишен. Роден е през 1909 г. в Горна Секирна. Завършва образованието си в Данциг (1935–1938). В продължение на две години служи като пастир в Перник, след което поема ръководството на Евангелската петдесятна църква (ЕПЦ) в София, която оглавява до 1948 г. Пастирските процеси прекъсват обучението му в Богословския факултет на Софийския университет. В своята еднотомна история на Съюза на евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) той описва „пастирските процеси“ със следните думи: „Сто дни в ледена килия, имащ за верни приятели – една кофа и една стомна. Косите ми настръхват, когато си спомня този ужас… Като минавам край проклетото здание при Лъвовия мост.“ След края на съдебните процеси, в официалните доклади за дейността на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София, той е посочен като съслужител на ЕПЦ-София заедно с Ангел Динов и Динко Желев. Преподава догматика и омилетика в библейските курсове за пастирите към СЕПЦ. Във връзка с кампанията на Държавна сигурност и процесите от 1979, насочена срещу петдесятното движение в Народна република България и неговите задгранични връзки, офицерът от ДС подполковник Ангел Желев заявява: „Нанесен е удар по петдесятната секта в НРБ и задграничните религиозни централи.“ В интервю за „Антени“ Зарев се съгласява с обвиниението: „Шестимата обвиняеми са нарушили законите на страната.“
Дико Димитров Маврудаев – 42-годишен, завършил в Данциг. Пастир на ЕПЦ-Троян, Димитровград, Пазарджик и Пловдив (1937-1947) след което е заместен от Ж. Врачев. Крали Кралев, който оповестява за евангелизатор на градовете и селата на юг от Бургас където го заварват „пастирските процеси“. След изтърпяване на присъдата, се сблъсква с ограничения от властите. Държи склад тип лавка на пловдивската гара, която често се ползва като явка от старите му съработници.
Йосиф Георгиев Кокончев – 38-годишен, завършил в Данциг (1936-1938). Веднага след това пастирува ЕПЦ-Сливен (1938-1947). Фамилията му е сред известните Ениджевардарци от където си служи с гръцки език. Пастирските процеси го заварват ЕПЦ-Ст. Загора. Назначен в ЕПЦ-Варна (1950) след Дрянов. Споменат в Годишника на дух. Академия (1958-1971). Избран във финансовия комитет на СЕПЦ с Зарев и Врачев и зам. председател на Ангел Динов. За него Ст. Банков пише: „Кокончев устояваше стоически позицията, на която, (както вече се уверихме) е бил поставен….“
Еньо (Еню) Илиев Цонев – 40-годишен, в първата група завършили в Данциг. Приема вярата на 17г. при едно от посещенията на Костадин Томов в Ямбол. Първите богослужения в Ямбол се провеждат в дома на майка му Щиляна, ревностна вярваща кръстена със Св. Дух. Вписан като дякон и касиер в Протокол 1 при основаването на ЕПЦ-Ямбол. Великолепен библейски учител и евангелизатор по места, където никой друг не желае да иде. До последно проповядва от Диспенсационната истина и Откровението на Ларкин. Точно преди пастирските процеси, през 1944-45 г. с него по селата започва да проповядва племенникът му и бъдещ пастир на ЕПЦ-Ямбол, Георги Арнаудов.
Никола Стефанов Стоянов – 40-годишен. Учил в Данциг около 6 месеца. Работи с п-р Иван Стойчев. Пастирува в ЕПЦ-Русе след Харалан Попов, както и в Шумен. Пастир в Ямбол (1955-1961), където през 1958 г. извършва ремонт на сградата. През 1958 г. се извършва ремонт на сградата на ул. „Славянска“ 10, зад читалище „Съгласие“, където църквата се помещава от 1947 г. През 1960 г. СЕПЦ го предупреждава с Окръжно №51 да спазва чл. 20 и да не работи с подрастващи. Скоро след това е отстранен под предлог, че разпрострява книгата на Уилиям Бранхам.
Едуард Агоп Куриян – 34-годишен, завършил в Самоков, Данциг и Лондон. Роден през 1913 г. в Сливен, България, в семейството на Агоп Куриян, основател на ЕПЦ-Сливен. Пастирува в Порник, Пазарджик, Чирпан и Кюстендил. В Бургас служи за първи път през 1941 г. като помощник на п-р Харалан Попов, а по време на пастирските процеси е преместен в Бургас за постоянно през 1948 г., където остава до 1960г. Интерниран е заедно с цялото си семейство в Попово. Реабилитиран през 1963 пастирува в Несебър, а през 1970 поема ЕПЦ-Ахелой.
Тодор Стойков Годжоров – 41-годишен, завършил в Данциг. Дълбоко посветен служител, плод на ЕПЦ-Бургас през 1926г. Пастирува в Русе, Троян, Димитровград и Пазарджик, където и умира. До последно остава твърд защитник за правилното използване на духовните дарби.
Иван Стойчев Иванов – 40-годишен, завършил в Данциг (1931). Покайва се през 1927 г. През 1932 г. започва служение в Бургаския район, а след това е изпратен в Сливен. Един от първите, който проповядва в Мокрен, Зимница, Стралджа, Гълъбинци и Бояджик. Ръкоположен за пастир в Пловдив (1933), поема ЕПЦ-Ямбол през 1935 г. Формира първия църковен хор, който за първи път поздравява вярващите по домовете им на Рождество. След служението си в Ямбол е преместен като пастир в Ст.Загора, а от 1947 г. служи отново в Сливен където основава МХЛ-Карандила, като първите лагерници изкачват върха на магарешки самар. Преследван от властта, е принуден да напусне Сливен и се премества в Асеновград. Където овното получава отказ за пастирско назначение, поради което се мести обратно в Бургас.
Ладин Иванов Попов – 34-годишен, завършил Данциг и Лондон. Произхожда от заможно селско семейство. Завършва гимназия в Свищов. Брат на Харалан Попов, пастирува ЕПЦ-Русе през 1939 и Троян. В 8-томния архив ГДОР „Клеветници” има две отделни папки с доноси и разработки и доноси за него. Поема ЕПЦ-Бургас през 1948 където го заварват пастирските процси. Осъден на 5 год. лишаване от свобода. Обвинението гласи: „Че в средите на евангелските пастори се намират и хора, стояли на служба у Хитлер, вербовали работници за Германия …. [и] хомосексуалисти – какъвто е Ладин Попов (по показания на Г. Васов, Димитър Матеев, Ладин Попов)“. Той е единственият сред обвиняемите, който отказва да приеме отправените срещу тях обвинения в „шпионаж“. В знак на протест срещу съдебния фарс не се явява с вратовръзка, въпреки че това е било официално изискване. Присъдата си изтърпява в Бургаския затвор, откъдето е освободен през 1952 г.
Иван Митев Ялъмов – 36-годишен, завършил в Данциг (1936-1938). Веднага след това, започва да пастирува в Мокрен. Служи в Ямбол и Елхово. Назначен е в Нова Загора от където е преместен в Русе, Айтос и Стара Загора. Най-дългогодишния секретар на СЕПЦ. „Подсъдимият пастор Иван М. Ялъмов потвърждава, че подсъдимият Георги Чернев искал от него подробни сведения за „Броя, вида и въоръжението на съветските войски в Новозагорско“.
Стойчо Димитров Купенов – 38-годишен, завършил в Данциг (1936-1938). Започва като пастир на ЕПЦ-Ахелой (1939). Служи в Чирпан, Айтос, Русе и Пазарджик. Укрепва ЕПЦ-Русе, която е силно разклатена след затварянето на п-р Харалан Попов и връзките със Славянската религиозна мисия. Един от неколцината, които силно се противопоставят на рестрикциите наложени от новата политика на СЕПЦ след пастирските процеси.
Никола Харламбиев Ценков – 41-годишен, завършил в Данциг. Делегат в Учредителния събор на СЕПЦ в Бургас (1928). Пастирува ЕПЦ-Костенец, Хасково и Перник. С Протокол № 27 (7 юли 1932) „е изпратен в ЕПЦ-Ст. Загора с цел „утвърждаването и умиротворяването” на църквата“ там, която изпитва духовни трудности след скорошното си приемане в съюза. Секретар-касиер на СЕПЦ (1944)
Последни коментари