Първите протестантски мисии в България

Институт за българска протестантска история

За начална дата на протестантска активност по българските земи се приема началото на 19 в., когато първите протестантски мисионери започват да работят по превеждането на Библията на съвременен български език. В половинвековната история на този процес влиза и установяването на протестантски образователни заведения и, разбира се, на постоянни мисии в България. Първите мисионерските станции, установени в средата на 19в. в България, стават причина и за организирането на първите евангелски общества, а в последствие и за построяването на първите църковни сгради.

Първоначално британски и американски мисионери използват за база съществуващите мисии в Цариград и Смирна. Още по време на ранното мисионерско присъствие на Балканите, България е разпределена на две част – северна и южна. В южната половина и Македония започват работа конгрешански мисионери (от конгрегационната презвитерианска църква), а в северна България и Добруджа представители на методистката църква. Установени са мисионерски станции.

Шумен (1857)
1857 в Шумен е основана методистка мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън. Те правят проучвателна обиколка заедно с Едуин М. Блис из Североизточна България и избират Шумен за център на бъдещата си дейност. Две години по-късно в града пристигат още двама мисионери Фредерик Флокън и Е. Уелнис. Скоро Лонг заминава за Търново, Флокън и Уелнис за Тулча, а Притимън остава да ръководи работата на методистката мисия в Шумен.

Oдрин (1858)
На 28 март 1858 Чарлз Морз се установява в Oдрин (Адрианопол) заедно със съпругата си. Решението му е следствие от обиколка на България, която прави със секретаря на конгрешанската мисионерска станция в Цариград, англичанина Хенри Джонс през 1857. Двамата пътуват заедно с Гавраил Илиев от Берковица, за който се смята, че е първият българин приел протестантизма от тях.

Според Кларк, официално Одринската мисия е основана на 16 юли 1858. В Одрин Морз работи с българския учител Константин Василев. Заедно издават „Начална книга за деца” и „Българска граматика” на английски език. След две годишна работа в Одрин Морз се премества в София.

Пловдив (1859)
Като по-голям град Пловдив бил избран за център на конгрешанската мисионерска дейност в южна България. През пролетта на 1859 в града се установяват Уилиям Мериам и Джеймс Кларк. На следващата година там било открито и първото протестантско училище на територията на България. Мисията в Пловдив служела и за разпространителен център на протестантските печатни издания. Били достигнати и околните градове: Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Карлово, Калофер и Чирпан. В Пазарджик протеснтантството приели Петър Мусевич и Стоян Ангелов, а в Панагюрище Никола Бояджиев и Тома Юруков.

През 1862 Мириам бил нападнат и убит от разбойници край Харманли. На негово място били изпратен мисионерът Х. Хаскел, който продължил да работи с Джеймс Кларк. Мисията в Пловдив имала изключителен успех след идванто на Джордж Марш през 1879, а в училището към нея обучили и въвели в служение: Иван Тонджаров, Иван Матинчев, Н. Бояджиев. А. Цанов, Пано и Вълко Шопови, Аргир Казджиев, Васил Караиванов и Трайко Константинов.

Стара Загора (1859)
През есента на 1859 в Стара Загора започва работа Теодор Баингтън. Основано било и девическо училище през 1863. Старозагорската мисия работила от Бургас до Чирпан. Скоро били спечелени обръщенци в Казанлък, Нова Загора и Миричлери. В Миричлери била основана и втората протестантска църква в България, а църквата в Казанлък преминала към баптистите през 1875. В Стара Загора работили още мисионерите Морз, Бонд, Хаскел, Марш, Берд и Хаус.

София (1867)
През 1862 Морз се премества от Одрин в София. Скоро към работата му се присъединява Георги Поптодоров. Морз урежда редовни домашни събрания, на които проповядва от Библяита. Когато през 1867 решава да се премества от София в Стара Загора, евангелското дело в града продължава Г. Поптодоров.

Някои коментатори твърдят, че ранните мисионерски станции не дават очакваните резултати и вследствие на това мисионерите започват да работят в сферата на образованието, с цел основаване на локални църковни общества. Такова мнение е тенденциозно и непълно. От самото начало стратегията на протестантските мисии в България е да изпратят именно високо образовани мисионери, които да повлияят позитивно на процесите на българското възраждане. Образователното дело е методологията, в която тези мисионери са обучени и която те прилагат най-успешно. Работата на мисионерите в областите на публицистиката, борбата за църковна независимост и политическа свобода са също просветителски. Така че – образованието в никакъв случай не може да бъде считано като второстепенен план за действие. Това личи и от хронологията на събитията, в която създадените мисионерски станции утвърждават работата на протестантските училища, вследствие на което са основани и първите евангелски общности, водени както от чуждестранни мисионери, така и от образовани български протестантски вярващи.