МОЛОКАНИ

Самуил Василев История на Методистката църква в България
Редактирана версия от п-р Б. Алтунян (2023)
(по записките на п-р Стефан Томов)

Град Тулча е разположен на Дунава и е главният град в Северна
Добруджа. По това време населението на града било 28 000 души, от
които 700 турци, 10 000 българи, 4 500 руснаци, 5 000 молдовци, 1 000
евреи, 3 000 гърци, 400 германци и 500 арменци, а останалите –
чужденци от разни народности.
В този град по това време имало една турска джамия, две еврейски
синагоги, една римокатолическа църква, една руска православна църква,
три липовански храма и един молокански молитвен дом. Повечето
руснаци в Тулча били руски сектанти – липовани, молокани и скопци. П-
р Флокен успял да спечели тяхното доверие.
Молокани
Казали му, че около 1770 г. един руски посланик в Англия имал слуга
на име Симеон Матфеевич с жена на име Ирина Тимофеевна. При
пребиваването си в Англия те посещавали религиозни събрания.
След завръщането си в Русия разказали на най-близките си приятели
за начина, по който се водило богослужението в Англия, не поставяли
икони, нито кръстове, нито свещи, те не постели като руснаците, нито
правели кръстния знак и все пак били много благородни и усърдни.
Това било прието с жив интерес от най-близките им приятели, които
решили да усвоят подобен начин на богослужение, като същевременно
запазят членството си в руската православна църква.
Те изхвърлили от домовете си всички икони и кръстове, престанали да
постят в сряда и петък, в които дни ядяли главно мляко, и затова ги
нарекли молокани (от руската дума „молоко“ – мляко).
Числото на тези молокани значително се увеличавало, докато започнало
гонение против тях при царуването на император Александър I.
Когато били повикани от императора да се явят пред него, те избрали
трима души да ги представляват, а другите останали по домовете си и се
молили за своите пратеници и за своята кауза.

Тези трима души помолили императора да им разреши да проведат
едно религиозно събрание пред него. Той разрешил и след като видял как
се молят и пеят в своите събрания, им позволил да се завърнат по
домовете си. След това те свободно си провеждали събранията.
През царуването на Александър I, няколкостотин евангелски
семейства били преселени в Таврическа губерния. Там се населили и
създали няколко села, защитени със специален указ от 1805 г. Така на
тази територия евангелистите станали около 10 000. Някои от тях били
баптисти, а останалите – презвитеряни. Но при царуването на последните
четирима императори били подложени на големи преследвания от страна
на Светия Синод.
С височайшия указ от 17 август 1805 г. се дала религиозна свобода на
всички вероизповедания. Организиран бил 100-годишен юбилей в
голямото село Астраханка от 4 до 8 септември 1905 г. Като чули за
толерантния дух на турския султан, мнозина от гонените молокани
избягали в Турция. Тия бежанци по онова време били около двеста
семейства, които живеели в Тулча и околността.
В деня на пристигането си в Тулча п-р Флокен бил поканен от
молоканите да присъства на тяхното събрание в дома на един от
съмишленици им, където били събрани около 50 души.
Събранието започнало с изпяването на една част от 14-та глава на
Евангелието от Йоана, след това била изпята част от 6-та глава на пророк
Осия и най-после водещият събранието, един простосърдечен на средна
възраст мъж, прочел 14-та глава от Евангелието на Йоан, като превеждал
славянския текст и правел кратки бележки върху прочетеното.
Тогава изпял част от второто послание до Солуняните, след което
всички коленичили и участвали в тайна молитва. Това се повторило три
пъти и после присъстващите се целунали три пъти, мъже и жени без
разлика. Събранието приключило с друга духовна песен.
Стопанинът на дома поканил всички на чай, това не било част от
религиозната им служба, но знак на почит от страна на домакина. Докато
пиели чай, п-р Флокен попитал какво е значението на целуването в техните
събрания. Те отворили, че се практикувало в края на всяко събрание, защото
поради гонението, на което били подложени, те не знаели дали след като се
разделят, тяхното събиране пак в този свят било сигурно. И му посочили
думите на апостол Павел в Рим 16:16 и I Кор. 16:20 в Новия завет.
Помолили го да им обясни тези пасажи: „Никой не е могъл да ни обясни
Библията на нашия език и сега започваме да разбираме, че нашето верую и
нашият начин на богослужение се различават от другите християни“.

Те изказали искрено желание да се запознаят по-добре с апостолската
църковна организация и да бъдат посветени в учението на
християнството и особено в тайнствата, които от отвращение към
формализма не считали за чисто духовни. Също така не употребявали
вода в кръщенията и нито хляб, нито вино на Господна вечеря.
Тогава п-р Флокен казал, че ако молоканите желаят, той с
разрешението на Мисионерския борд щял да се премести в Тулча да
живее между тях да ги наставлява. Те с радост приели това предложение.
По онова време пристигнал и п-р Притимън от Шумен и като се
запознал с молоканите и посетил някои българи, до които е имал
препоръчителни писма, в неделния ден сутринта той проповядвал на
английски в дома на британския консул, а следобед п-р Флокен
проповядвал първо на немски и после на руски в дома на американския
вицеконсул на едно събрание от германци, руснаци и евреи.
Докато бил в Тулча, п-р Флокен се молил Бог да го ръководи, за да
може да реши, че ще бъде добре да се премести в този град.
И действително той се убедил, че с търпение, благоразумие и с Божия
помощ живущите в Тулча простодушни руснаци биха могли да бъдат
приведени в една църковна организация, като се отворят училища за тях
и с времето да се пренесат евангелските истини и в Русия.
Училище в Тулча
През месец април 1860 г. п-р Флокен се преместил в Тулча. Схващайки
голямата нужда от просвета, на 15 май той отворил училище в една от
стаите на къщата, в която живеел. До края на същия месец се събрали 50
ученици. Освен че преподавал на тези ученици, п-р Флокен посещавал и
събранията им, отговарял на техните въпроси. Чрез тези молокани в
Тулча наставленията на п-р Флокен достигали и до молоканите в Русия.
Той провеждал събрания за германците и успял да разпространи
немски брошури и книги, издавани от германския отдел на методисткото
издателство в Америка.
Направено било и нещо за българите в Тулча. П-р Флокен ги
посещавал и раздавал книги и брошури между тях. Работата на мисията
се разширила дотолкова, че се е почувствала нужда от помощници на
мисионерите. В Тулча п-р Флокен намерил за помощник един млад
руснак Иван Иванов, усърден християнин, който имал влияние върху
своите братя молокани. В Шумен младият и даровит учител Миланович станал също
помощник на п-р Притимън.