Методистките епископални църкви в България

Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 362-363

Пастор Васил Г. Зяпков

Роден в 1900 г. в с. Дуран-Кулак, Балчишко. Родителите му са били скромни, трудолюбиви българи от Котел. Завършил гимназия във Варна. Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона „Д-р Лонг“ изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. „Зорница“.

Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба. За някои по-забележителни техни членове, читателят ще намери другаде по-подробни бележки. Работата, която тези църкви са вършили в България е била главно три вида: религиозно- съживителна, културно-просветна и филантропична. Пастирите им и проповедниците са имали само една цел – да издигнат живия Христос пред своите сънародници.

Подбудите, които са ги тласкали към тази дейност са били само две: любов към Спасителят Христа и любов към народа им. Това, дето те ожидат и работят, за да видят Христа, царуващ в душата на човека, е нещо много естествено за едни ревностни и живи християни, които обичат своя Бог и своя народ. Христос заяви: „Аз съм виделината на света“. Почти двадесет века оттогава са се изминали. И те всички прогласяват истинността на Христовите думи. Културно-просветната дейност върви редом с религиозно-съживителната. Където намерите жива, усърдна християнска църква, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност. Методистките църкви в България се чувствуват задължени да сторят каквото могат за възпитанието и образованието на бъдните поколения. За това те основават неделни училища, детски забавачници, летни библейски училища, младежки християнски дружества, църковни библиотеки и средни учебни заведения.

В неделните училища се застъпва главно Библията с оглед на практичното приложение на нейните истини във всекидневния ни живот. Специална комисия, наречена „Комисия по християнското възпитание“ се грижи за подреждането и издаването на необходимите ръководства, пояснения, приказки за детските класове и илюстрации. Детските забавачници вече са доста добре познати на българското общество, затова за тях няма да говоря.

Летните ваканционни библейски училища са голямо благословение за малките скитници по улиците. Те се отварят, за да помогнат на бедните деца, които през летните месеци, като не могат да отидат с родителите си на курорт, рискуват да се провалят още в детинство от прашната и отровна улична атмосфера. Вместо улицата с нейните съмнителни влияния, методистките църкви поднасят на бедните деца добре уредено и вещо ръководено лятно ваканционно училище, където хубавите поучителни приказки, ръчните занимания, общите игри, песните и разказите за библейски герои или добри български царе и народни будители ги увличат до забрава. Резултатите от тези летни ваканционни училища са извънредно много насърчителни.

Младежките християнски дружества при методистките епископални църкви имат задача да възпитат църковната младеж в духа на Христовото учение. В редовните седмични събрания се четат от младите реферати, религиозни беседи, устройват се литературни кръжоци и дебати, уреждат се литературно-музикални вечери, социални срещи, екскурзии, спортни клубове и разни други предприятия, които биха спомогнали за всестранното хармонично развитие на младежта. Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин.

Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч.

Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. „Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили“. Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо „благотворителни“, от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование. Освен това методистките епископални църкви поради широките си връзки с американските сестри-църкви, спомагат за опознаването и сближаването на двата народа. Всички мисионери, надзиратели и епископи, които са идвали в България са бивали спечелвани за нейната правдива кауза. Епископ Блейк, Д-р Каунт, Д-р Лонг са били големи приятели на България, които са доказали своите добри чувства във време на големи народни нужди и катастрофи.

Методистките църкви работят само в Северна България. В Южна България работят евангелските съборни църкви. Тази териториална разпределба е станала по взаимно съгласие на двете изправителни тела на църквите с цел да си разпределят труда. Методистките братя понастоящем притежават 20 църкви и 24 общества, 20 ръкоположени пастири, 14 проповедници и местни работници и 17 неделни училища с 69 учители.