След края на Първата световна война суперинтендант Елмар Каунт се завръща в България. Той е единственият мисионер, изпратен от Борда на чуждестранните мисии, и остава в страната до 1925 г. В своя доклад за 1920 г. Каунт отбелязва, че войната е имала два вида последици: 1) вярата на хората в самите тях е сериозно разклатена и по тази причина те са „по-отзивчиви към убедителното влияние на Евангелието“; 2) хората започват да поставят под съмнение съществуването на справедливостта и на Бога, и това ги довежда до отказ от религия. За методистите тази ситуация предлага добра възможност да играят благоприятна роля в българското общество чрез своето присъствие, образователни и социални начинания.
След Първата световна война методистките църкви са „пълни с хора, както никога преди“[1]. Епископ Едгар Блейк застава в подкрепа на българските методисти и пише следното:
“България беше сирак измежду методистките мисии в продължение на половин век. Нашата църква пое отговорности и не можа да ги понесе. Ние не разбрахме българските нужди… Ако България беше хранена, вместо да гладува, това би я сравнило с най-проспериращите мисии на Църквата. За щастие политиката от миналото беше променена. Молим се да се отнасяме към България по един по-щедър начин. Времето ще покаже мъдростта на този нов начин. Освен ако не сме в голямо заблуждение, българският методизъм скоро ще стъпи на краката си.”
Този критична и честна равносметка на непоследователната политика на Борда за чуждестранните мисии разкрива и едно прибързано предположение за напълно различно отношение към България. През 1925 г. Бордът намалява финансовата си подкрепа за българската мисия с петдесет процента. В средата на тридесетте години подкрепата е почти напълно прекратена. Шестима млади проповедници са освободени, богословското училище е затворено, а издателската дейност е силно ограничена. Само дейността на училището за момичета в Ловеч не е засегната от подобни ограничения. Държавата официално признава училището за гимназия през 1927 г.
Освещаването на Методистката Епископална Църква
в гр. Ловеч Християнски сеят, Г. IV, бр. 11 (XI.1895), с. 165.
В гр. Ловеч Мисията на Методистката Епископална Църква от дванадесет години насам има Девическо училище, от което са вече излезли няколко благовъзпитани девици. Отдавна се е чувствувала нужда и от едно църковно здание, дето да се събират на богослужение всички, които желаят да слушат живото Евангелско слово. Тази нужда се е вече удовлетворила и църковното здание, което се почна миналата година се свърши тази година. Църквата е твърде добре разположена на ъгъла срещу Американското Девическо училище. Положението е едно от най-красивите на гр. Ловеч и е първото здание, което привлича окото на пътника, от която страна и да иде той.
Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене.
Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий. Ловчанските граждани, които бяха поканени да присъствуват на този тържествен акт, изпълниха църквата на определеното време, и мнозина бяха принудени да стоят на крака, а други не можеха да влязат в зданието поради навалицата.
Службата се почна в 10 часа преди пладне.
Словото се държа от Благ. Т. Константин, председателствующий Презвитер на Ловчанския църковен окръг. Той говори за трите главни клона на християнската църква, разправи в какво се различават те и обясни целта на Протестантизма изобщо, и оная на освещаваната църква в особеност. Той каза, че от амвона на тази църква ще се проповядва чистото Евангелско слово за поучение и назидание на всички слушатели.
След словото се извърши службата за освещавание на църквата, в която участвуваха Благ. Г С. Дейвис, надзирател на Мисията, председателствующий Презвитер Т. Константин и трима други ръкоположени проповедници. Църковният хор, състоящ се от ученичките на Американското Девическо училище под ръководството на г-ца Дийм, която свири на органа, изпя твърде хубаво определените за случая духовни песни..
След пладне, в 3 часа, се отслужи Господнята вечеря. В този случай Благ М. Д. Делчев, държа кратко слово върху значението на това тайнство. Вечерта, часа на осем Благ. Иван Тодоров, Свищовский пастир, проповядва, а в понеделник вечер – Благ. Стефан Г9чев, Плевенския пастир. С това св свършиха службите по посвещението на Ловчанската епископална църква.
Последни коментари