„Lightened to enlighten” или първата страница от историята на Езиковата в ЛОВЕЧ

Иво Райнов

10.12.1881 година – Джеймс Чалис основава американското девическо училище в Ловеч. Както и да гледаме фактите, това е рождената дата на Ловешката езикова гимназия. Не само, защото днес учим на същото място, купено от Чалис преди близо 130 години. Не само, защото част от сградите, които посещаваме ежедневно, пазят спомена за американското протестантско училище. А най-вече, защото в Ловеч никога нямаше да има елитно езиково училище без историческия избор на мистър Чалис. В продължение на шест десетилетия плеяда американски мисионери работят всеотдайно и с вяра в Бога, за създаване на елит от образовани и възпитани млади жени. Редом с безспорния стремеж за разширяване на американското влияние в България, тези истински просветители учат стотици български девойки на общочовешки ценности, класическа и модерна култура . При това в дълбоката провинция, където досегът с тази презокеанска култура е истински шокиращ.

Колежът издига и превръща в своя кауза забележителното мото „Просветени, за да просвещават”. След Чалис, за духовното, интелектуално, културно развитие на младите ловешки момичета работят Кейт Блекбърн, Дора Дейвис, Едит Пери, Мелъни Търнър, Флоренс Рийвз, Естер Кархарт. Край тях се формира силна школа от подготвени и всеотдайни български учители и възпитатели. „ Не е нищо да си учител, но колко велико е да си възпитател с думи, на дело, с пример”, възкликва Богдана Дочева, председател на ловешкото дружество „Благодетел по повод дейността на американските мисионерки. Благодарение на постоянните усилия и усърдна работа, на ръководство и преподаватели, Колежът е приет от ловешкото гражданство, независимо от протестантския дух, възпитаван от образователната институция. В средата на 20-те години Колежът получава официален статут и признание за редовно българско училище.

С установяването на Американския девически колеж Ловеч се превръща в един от градовете-пионери на чуждоезиковото обучение в България. Редом с високите образователни и възпитателни стандарти, мисионерите налагат нови, непознати традиции и самобитен дух, който ще бележи развитието на училището за десетилетия напред. Обучението в колежа дава знания по английски, старогръцки, латински, немски, френски език. Училището приобщава младите момичета към различни изкуства чрез курсове по пиано, певчески клуб, училищен хор, един от първите в България дамски ученически оркестри. Драматичният състав поставя всяка година пиеси, а не рядко и оперети. Десетки клубове запълват свободното време и развиват интересите на ученичките.

Американският девически колеж е закрит през лятото на 1948 година. Само две години по-късно новата власт осъзнава нуждата от езиково образование в България. И разкрива първото „социалистическо” езиково училище… в Ловеч. Разкрива го в сградите на Американския колеж, като взаимства почти изцяло американската методика за езиково обучение. С годините училището приема много промени и имена, но остава уникално в своите традиции Сменят се поколения, обществени условия, но неповторимия дух на гимназия остава константа. Вероятно, защото протестантските мисионери и първите колежанки успяват да го вградят във всяка частица от училището.

Не знам дали задокеанските просветители, с тяхното чувство за мисия, са съзнавали историческата си роля. Не знам дали и ние, днешните техни наследници, разбираме сътвореното от американските протестантски мисионери. Вероятно не, защото двадесет години се лутаме в търсене на корените, историята и истината, разкъсвани между многобройните празници – 10-ти декември (рождена дата на Американския колеж), 16-ти април (рождена дата на Ернст Телман – патрон от социалистическия период), 5-ти май (рождена дата на настоящия патрон Екзарх Йосиф I). Официално празнуваме през април – втренчени в миналото, при това не най-старото, основополагащато.

Много ми се иска днес, 129 години по-късно, да си спомним за Американския колеж и с благодарност към първооснователите да си кажем ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЕЗИКОВА!