Историята на Самуил Василев е единственият систематизиран материал, който цялостно осветлява началото на Методистката църква в България.
Методистката мисия в България 1857 – 1892 г. (по записките на п-р Стефан Томов)
Начало на мисионерската дейност
Евангелското дело в Северна България е започнало през 1857 г. Още
през ноември 1852 г. са получени няколко писма, отнасящи се за една
бъдеща мисия в България. По време на заседанието на Генералния
комитет, в който участват всички епископи на Методистката епископална
църква, двама секретари и двама съкровищници на Мисионерското
дружество, представители на 12-те Управителни съвети на дружеството
за издържане на чуждестранните мисии на Методистката църква по целия
свят, се взело решение да се създаде един фонд от 5 000 долара и да се
постави на разположение на Управителния съвет на чуждестранните
мисии за започване на мисия в България.
Д-р Лонг и д-р Притимън, епископ Симсън, д-р Блис, Фр. Флокен
Най-после през 1857 г. от епископите за България са назначени като
мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Уесли Притимън със задача да започнат
мисията в тази страна, докато се назначи надзирател.
Мисионерите пристигнали в Цариград през месец септември същата
година и били любезно приети там от мисионерите на Американския
борд. За щастие, епископ Симсън тогава бил в Цариград и те могли да
използват неговите съвети.
Д-р Блис, един от опитните мисионери на Американския борд,
благосклонно приел да ги придружи до България. С параход те пътували
до Варна и оттам посетили Шумен и Русе. Решили да се установят в
Шумен. По време на османското владичество градът имал население от
около 40 000 души, от които само 8 000 били българи. Градът е бил силна
военна крепост с преобладаващо турско население.
Настанили се в този град. Първата грижа на мисионерите била да
научат български език, за да могат да обяснят на гражданите кои са и с
каква цел са дошли в България. По това време това не е било лесно,
понеже не се намирали способни учители, но с труд те най-после успели
да научат говоримия език.
Мисионерите представили своите възгледи на Мисионерския борд и
на 12 ноември 1858 г. епископ Джейнс наредил към българската мисия да
се присъедини и п-р Фредерик Флокен, който след един месец тръгнал за
България.
Тулча
Мисионерите се научили, че в гр. Тулча в Северна Добруджа се
заселили голям брой германци, изгонени от Русия поради техните
религиозни убеждения.
Те желаели да имат евангелски събрания. П-р Флокен, който владеел
немски и руски, бил помолен да посети този град. Като оставил
семейството си в Одеса, той заминал за Тулча и оттам за Шумен, където
решил да остане временно.
Мисионерите получили писмо от видни българи от Търново, с което
ги канели да посетят града им. Краткото посещение, което Лонг и
Притимън направили в този град, ги убедило, че Търново във всяко
отношение е подходящо място за мисионерска работа и че е желателно да
се установи един мисионер в този град.
Като най-добре подготвен д-р Лонг заедно със семейството си на 17
септември 1859 г. се преселил от Шумен в Търново.
Това станало тъкмо навреме, за да се попречи на римокатолическите
лазаристи от Цариград да установят своя мисия в този град.
Търново
На 24 декември 1859 г. д-р Лонг
започнал да провежда редовни
събрания на български в къщата,
която взел под наем.
Около 15 души присъствали на
първото събрание. На следващата
неделя присъствали 22 души. Скоро
започнали да се чуват заплашвания и
било опасно да не би да се уплашат
редовните посетители, и да престанат
да посещават събранията на д-р Лонг.
Един фанатизиран монах, който бил
кандидат за владика, в един неделен
ден от амвона на търновската църква
„Св. Богородица“ държал реч против
протестантския мисионер.
Предупредил всички да се пазят от него: „Този човек е много любезен
и приятелски разположен. Против неговото поведение не може нищо да
се каже. Мнозина го хвалят и са склонни да дружат с него. Неговите думи
са сладки, но и вълци се явяват в овчи кожи“
Строго забранил на всички да посещават протестантските събрания,
като ги заплашил, че ще бъдат отстранени от църквата. Обаче въпреки
всичко това числото на посетителите на евангелските събрания
постоянно се увеличавало и се налагало се търси по-широко място.
И действително д-р Лонг бил немалко насърчен в своята работа. Един
ден го посетили двама свещеници, единият бил идвал по-преди и още
при това си посещение със сълзи на очи оплакал окаяното състояние на
християнството всред българския народ. Той казал, че неговите енориаши
се наричат „християни“, но за християнство нищо не знаят.
Добавил още: „Аз съм слаб и прост човек. Какво мога да сторя? Моите
енориаши не са просветени, а когато ги увещавам, те не искат да слушат.
Когато им казвам, че трябва да се молят, те отвръщат: „Ние не сме
свещеници, твоята работа е да се молиш“. Наричат се християни, но не
обичат Спасителя и не пазят неговите заповеди“.
По този повод свещеникът дошъл при д-р Лонг да го моли да му даде в
заем една Библия и казал: „Ходих при иконома на владиката и го молих
да ми даде назаем една Библия, но той ме запита каква работа имам аз с
Библията, и заяви, че тя не е книга, която трябва аз да чета. Аз съм
свещеник и не разбирам защо не трябва да я чета. Ще ми дадете ли вие
назаем една Библия?“
Последни коментари