Кратка историческа справка
(с помощта и по материали на Иван Бенчев)
- Поглед назад в историята : Матодистката Църква и как се стига до основаването на Американското девическо училище през 1881 в Ловеч.
- На 10 декември 1881 г. протестантският мисионер Rev. D.C. Challis основава Американското (основно) девическо училище в Ловеч. Занятията по прогимназиално образование започват с много малко ученички в частен дом
- 1882: Първото училищно здание е построено. Дават се първите дипломи за завършен 6 клас
- 1892: Една от първите мисионерки, американката Miss Kate B. Blackburn идва като директорка (principal) и остава чак до 1923 г. Училищтето се поддържа от американския клон на асоциацията YWCA (Young Women’s Christian Association, от 1990 отново активна в страната).
- 1900: Miss Dora Davis пристига в Ловеч, където остава до 1923 г. директорка
- след 1900: строи се най-старата училищната сграда (достроена с два етажа след 1928) – изглежда това е ”Картонното”, между ”плаца” и ”Бетонното”
- След 1900: училището издава вече свидетелсва за завършен 7 клас (= прогимназия)
- 1914-1918: Изглежда, че през Първата световна война всички американки са били принудени да напуснат България. Директорка през това време е Марийка Райчева
- След 1918: Miss Kate B. Blackburn се завръща след войната
- 1922: вече се учи до 11 клас
- 1923: Miss Dora Davis заминава за САЩ заедно с Miss Blackburn. Идват три нови учителки, сестрите Miss Edith Perry и Miss Fern Perry, заедно с Mrs. Florence Reeves (религия)
- 1924: идва преподавателката по религия Miss Mellony Turner
- 1926: строят се две нови здания (открити през октомври 1926 г.): пансионът „Blackburn Hall“ носи името на първата директорка. Административното здание получава името ”Davis Hall” (не съществуват вече, съборени някъде след 1982 г., когато се построяват нови сгради). 1926 идва преподавателката по домакинство Miss Mаrgaret Gonwer.
- 3 юни 1927 е обявен за първия празник на Гимназията. На този ден нейните дипломи се признават вече официално за следване в Софийския университет и висшите учебни заведения на България.
- 1928: Miss Turner и Miss Perry заминават за USA.
- 1929-1935: директорка е Mrs. Viette Count, дългогодишна мисионерка в България. Трети етаж се достроява на Davis Hall. Докупува се за разширяване участък земя
- 1935: Miss Turner напуска, идва Mrs. Reevs от Италия
- 1936: пристига Miss Esther Carhart
- 1938: Miss Turner се завръща отново и става директорка. Заедно с Miss се грижи за строежа на ново здание (прогимназия с пансион). Това е ”Новия пансион” – ”Бетонното”, наречен на създателя на училището Challis Hall
- 1938 – до началото на 1942?: директорка е Miss Mellony Turner. Екскурзии до Будапеща, Виена, Гърция и Турция. Miss Milles, секретарката на World YWCA, посещава 1940 или 1941 колежа. През декември 1941 България обявява война на САЩ и Великобритания.
- 1948: Американският колеж е затворен
Американското девическо училище в Ловеч датира от 1880 г. В тази година то се отваря в града Троян с девет ученички и един учител – американецът г-н Чалис. След свършването на първата учебна година г-н Чалис намира за добре да премести училището в Ловеч. Отначало за училище е служила една малка къща с една стая и едно коридорче. Малката стая с коридорчето са служили за всичко – занимателна стая и кухня. Числото на ученичките през втората година е било 12, а това на учителите – три. На следната пролет – през 1882 г. се започва строежа на училището върху собствено място.
През месец септември същата година учебните занятия се водят в новото здание. Сега са вече 12 ученички и трима учители. С пристигането на добрата и способна директорка г-ца Блякбърн активността на училището се значително засилва. Построяват се още две здания за нуждите на пансиона. Числото на ученичките се увеличава ежегодно. Голямата, обаче, и силна работа на Ловчанския пансион започва след войните, когато пристигат новите мисионерки-учителки: г-ца Пери, г-жа Райвс и г-ца Търнър. Военните години, които спъваха хубавата и плодовита дейност на г-ца Блякбърн и нейната помощница г-ца Дейвис, се бяха вече изминали и новите мирновременни условия искаха нови идеи и старания. Новата и енергична директорка г-ца Пери, сполучи със своето умение и трудолюбие да отговори на нуждите на времето.
Засилиха се учебните занятия. Назначиха се нови и отварящи на нужния ценз учители. Постараха се да приравнят програмата с тази на нашите държавни гимназии. Направиха се постъпки и за признаването на пансиона от съответното министерство за средно учебно заведение. Направените от Министерството на просветата ревизии изнесоха големия прогрес на училището и скоро след това биде признато за полукласическа девическа гимназия.
Училището в Ловеч не е само един образователен институт. Ако то стане един ден такова, тогава не ще оправдава вече своето съществувание, защото и другите гимназии в България дават образование на младите. Ловчанския пансион, обаче, не дава само образование, но и възпитание. Той не се стреми само да пълни ума със сухи познания, но се грижи за оформяване на характера, за разхубавяване на душата, за заякчаване на волята. Той има за цел да подготви младите българки за живота. В това отношение Ловчанския пансион държи рекорд. Надали има друго училище в България, което при пълно зачитане църковната принадлежност на учащите се, и държейки сметка за свободата на съвестта на човека, върши такава великолепна възпитателна работа, каквато върши Ловчанският пансион. Там не се върши никакъв прозелетизъм. Всяка неделя ученичките се водят на евангелска църква, но когато някои пожелаят да отидат на православна, те са свободни да сторят това под надзора на една учителка. Молитвеният час, който се държи всяка заран, не е задължителен за никоя ученичка. Всички занятия, с изключение на български език, се водят на английски. За начинающите се уреждат специални часове за изучаването на езика. Ученичките от по-горните класове са организирани в разни клубове: спортен клуб „Млада чучулига“, „Стенографски клуб“, клуб „Утрен молитвен час“, „Готварски клуб“ и др.
Всички тези клубове имат за цел всестранното развитие на девойката, като при това по-големите ученички помагат на по-малките. Българското общество цени високо благодарната работа на Американското училище в Ловеч. Това се констатира както от много благодарствени писма, които директорката получава, така и от големия наплив на кандидатки. Всяка година повече от сто заявления остават да чакат ред за другата година, понеже местата се скоро запълват. Има случай, когато родителите ангажирват места за дъщерите си една година преди тяхното постъпване в пансиона. Таксите са много евтини за един пансион. До миналата година бяха 8000 лева на година, като в тази цифра се включва всичко. Тази година таксата, поради общото поскъпване на хранителните продукти се повиши на 10,500 лева. Затова и Американското училище в Ловеч не е само за най-богатите български дъщери, но и за средната ръка родители. Големият наплив от ученички застави Женското мисионерско дружество в Америка, под чийто грижи е Ловчанския пансион, да помисли за едно увеличение на числото на училищните сгради. В 1926 г. се построиха две нови и големи здания „Блякбърн Билдинг“ и „Дейвис Хол“. В тези широки и удобни здания се помещават сега класните стаи, кабинетите, дирекцията, театралната зала, гимнастическия салон, трапезарията, кухнята за практически упражнения и спалните. Ловеч има полза от пансиона във всяко отношение, но най-много в икономическо и благоустройствено: Общината в своите отношения към пансиона многократно е потвърдявала това. Днес, когато нравите са разпуснати зад линията на благоприличието, когато моралът е толкова много понижен, когато сляпото копиране на Запада влива отровни струи в душата на подрастващото поколение, когато нуждата от здрави духовно и умствено българки е въпиюща, училища като това в Ловеч са благословение за бъдещия български дом и народ. Сега Ловчанския пансион има 206 ученички и около 22 души учителски персонал, от които само 4 са американки.
С указ №1145 от 02.08.1948 г. на Президиума на Великото народно събрание, публикуван в „Държавен вестник”, бр. 180, са закрити всички частни училища в България – включително и Американския девически колеж в гр. Ловеч. Само 15 дена по-късно (на 16.08.1948 г.) в Доклад на министъра на просветата до министър-председателя е предложено „…сградите и имуществото […] на закритите чужди училища […] да се предоставят за ползване на Министерството на народната просвета за задоволяване нуждите на народните училища”.
За учебната 1949/1950 година някои от сградите на бившия Американски девически колеж в Ловеч („Дейвис хол” и „Чалис хол”) са предадени (на 28-31 октомври) за ползване от Девическата гимназия в града („Тодор Кирков”) – в присъствието на главния инспектор на Министерството. Още тогава в своя доклад министерският пратеник говори за бъдеща езикова гимназия в Ловеч.
На 14.12.1949 г. Министерството на народната просвета излиза със съобщение, че от 01.02.1950 г. ще бъде открита гимназия за чужди езици в Ловеч. Упоменати са условията и нужните документи – желаещите да учат в новото училище могат бъдат от всички селища на България. Кандидатите трябва да представят характеристика от училището, в което учат; заявление от родителите, заверено в съда, че са съгласни детето им да учи в това училище; молба за постъпване; свидетелство за съдимост и автобиография. Резултатите от подбора са обявени през месец януари 1950 г.
Училището отваря врати 15 дни по-късно от обявеното (вместо на 01.02. – на 15.02.1950 година). Така хълмът „точно над главната улица в Ловеч”, както още през 1880 година го описва Давит (Джеймс) Чаллис, остава завинаги пространство на младостта!
В студения февруарски ден (14.02.1950 г.) приетите ученици пристигат в Ловеч от различни градове и села на България – с влак, с каруци или с файтони.
В осем часа на 15.02.1950 г. в двора на Гимназията са събрани 250 ученици (165 момичета и 85 момчета), осем учители и първият директор на училището – Георги Колимечков. За тържественото откриване тук са родители, граждани и заместник-министъра на народната просвета Петко Иванов. Завинаги се запомнят думите от приветствието му: „Няма програма за учебната работа, няма учебници. Всичко вие ще създавате!”
Така и се случва! В края на всеки ден преподавателите разработват следващите уроци на ръка (тъй като няма дори пишеща машина на латиница) и го циклостират за учениците за следващия учебен ден. Водещ е ентусиазмът и въпреки че учебната година за училището е значително по-кратка, материалът е усвоен и учениците успешно вземат годишния изпит по езика.
Децата са разпределени в осем паралелки, живеят задължително в пансионите към училището (включително и тези ученици, които са от Ловеч). Учителите и възпитателите от сутрин до вечер са сред възпитаниците си – живеят също като тях в района на гимназията.
Така през първата 1950/1951 учебна година в училището се изучават 13 учебни дисциплини. Съществуват три отдела: английски, френски и немски. С разработената първа програма за подготвителната година е открит моделът на чуждоезиковото обучение, доказал се успешно през следващите десетилетия. А учениците са в състояние през следващата учебна година да изучават отделните предмети на съответния чужд език. Наред с усвояването на трудния и обемист учебен материал се развива и богата възпитателна дейност. Младежите са изключително активни и извън учебната работа – в областта на театъра, творческото писане, музиката, спорта, изобразителното изкуство (учениците не само са открили в някои от сградите на гимназията декори и театрални костюми от времето на Американския девически колеж, а сякаш във въздуха се носи творческият дух от дейността на множеството клубове от това предишно време).
Първият випуск на Средно училище за чужди езици (СУЧЕ) завършва през 1953 година, а от учебната 1954/1955 вече се изучават 16 дисциплини – включително и втори западен език в 8-ми и 9-ти клас, а руският език е задължителен в учебната програма до 1991-ва година.
През 1954 година английският отдел е преместен в София и поставя началото на Първа гимназия с изучаване на английски език, а през 1958-ма година френският отдел е преместен във Варна, като поставя началото на Гимназия с преподаване на френски език. Заедно с учениците са преместени учители и възпитатели, за да предадат опита на училището по организацията на работата за усвояване на езика, извънкласните форми и пансионния ред.
В Ловеч остава немският отдел (с четири паралелки) и поставя основите на Смесена гимназия по немски език (СГНЕ), която приема за свой патрон Ернст Телман – деец на немското и международното антифашистко движение. През април 1959-та година Роза Телман (съпругата на Ернст Телман) присъства на официалното именуване на училището.
През 1960-та година е въведен приемен изпит по български език и литература за кандидатите, желаещи да учат в гимназията, а през 1964-та се въвежда и приеман изпит по математика. Организацията и провеждането на изпитите се извършва в училището до 1999-та година, когато преминава към Министерството на образованието и се превръща в единен модел за прием за всички езикова гимназии в страната. Системата предвижда едногодишно интензивно обучение по западен език в подготвителен клас със задължително целодневно занимание. За една година учениците трябва да научат 5-6 хиляди думи, да усвоят задълбочено граматиката и да овладеят до такава степен съответния западен език, че да са в състояние от следващата учебна година да изучават на него отделните предмети. До ден-днешен в училището се работи по тази целодневна система в първата година от обучението.
В началото на 70-те години се откриват езикови училища и в други градове на страната, където – във въвеждането на вече утвърдената система на чуждоезиковото обучение в Ловеч – участват възпитаници на Първото езиково училище в България, разбира се, след като са получили и висше образование по съответния език. Езиковата гимназия в Ловеч се утвърждава като елитно училище, към него се стремят все повече кандидати и това налага през учебната 1982/1983 година да се открие още една паралелка.
В резултат на проведената реформа в образованието от 1983/1984 г. училището е преименувано в ЕСПУ „Ернст Телман” (Единно средно политехническо училище) с УПК и в последната година на обучението се изучават три вида технически специалности. От 1984/1985 г. са обособени групи по СИП за ІХ-Х клас, а през 1992/1993 г. е въведена и задължителноизбираема подготовка в ХІ клас.
Поради нарасналия интерес към изучаването на западни езици през 1984-та година в училището е възстановено изучаването на английски език с откриването на две паралелки, а през 1986-та е възстановен френският отдел също с две паралелки. През 1994-та година се сформира испански отдел.
През всичките години в училището винаги са работили и преподаватели, които са носители на съответните изучавани чужди езици, което благоприятства по-лесното усвояване на фонетичните особености.
След демократичните промени в България през 1989-та година наименованието на учебната институция става Езикова гимназия – гр. Ловеч (ЕГ – Ловеч) и е с това наименование до 1997-ма година.
По случай 120-годишнината от избирането на ловчанския митрополит Йосиф за български екзарх нашето училище го приема за свой патрон и оттогава (28.10.1997 г.) до днес се нарича Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф І” (ГЧЕ „Екзарх Йосиф І”). Основания за приемане на патрона е титаничният български дух на екзарх Йосиф І, който 38 години носи тежкия кръст на църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело в България. На тържеството присъстват представители на Светия синод, водени от тогавашния патриарх на българската православна църква – Максим – който освещава училището с неговия нов патрон.
Последни коментари