Христо Д. Бояджиевъ, пастир на Пловдивската Божия Църква

Духовно периодично списание под редакцията на Христо Бояджиев, излизало в Пловдив е „Фара на живота”[26]. Първоначално Димитър Бояджиев и сина му Христо членуват в Петдесятната църква и в края на 20-те години на ХХ век се отделят от нея.[27] Това става през второто десетилетия на ХХ век. Отцепниците, които се идентифицират като „тинчевисти“, по името на Стоян Тинчев (1880-1965)[28] поставят основите на „Божията църква“ в България[29]. Според най-добрия изследовател на Божията църква у нас Павел Игнатов „разделението на петдесятните общества в България, случило се през 1928 г., е плод на сблъсъка на двете школи, които от самото начало носят белезите на различия в духовните практики, както и в организацията и администрирането на църковната дейност“.[30] Именно отцепниците около Д. Бояджиев започват да издават списание „Фара на живота“. Началото е поставено през април 1924 г. , а последната книжка излиза през декември 1936 г. За периода 1931 – декември 1935 г. липсват сведения за изданието. Тиражът е висок – между 2000 и 3000 броя. На страниците му се публикуват предимно религиозни поучения и проповеди.

ЕВАНГЕЛСКА ТРЪБА, Брой № 6-7, 07.1936

Печатница / печатар: п-ца Братя Йонови
Предметна рубрика: Религия
Географска рубрика: Пловдив
Език: Български език
Анотация: Евангелско религиозно списание. Съдържа религиозни поучения и проповеди. Орган на Божията църква в България.
Христо Д. Бояджиевъ, пастир на Пловдивската (единобожна) Божия Църква (Anderson, Indiana) и надзирател на останалитѣ Църкви Божии
Българска евангелска църква божия (БЕЦБ) Образуването на БЕЦБ е тясно свързано с името на Димитър Бояджиев. Семейството му е живяло в гр. Кукуш, където успешна дейност са развивали евангелски мисионери от солунската мисионерска станция. Малкото евангелско общество състоящо се от няколко семейства, между които и семейство Бояджиеви, положило началото на БЕЦБ в града.
По време на Балканската и Междусъюзническата войни, през 1912 г., гр. Кукуш бил опожарен от турците и жителите му били принудени да напуснат града. Семейство Бояджиеви се преселват в гр. Гюмюрджина, където то се свързва с вярващи от местната евангелска църква, между които са – Мъгърдич Мелконян, Иван Изев и др.
Притиснато от събитията на Първата световна война, семейство Бояджиеви отново е принудено да се мести, за кратко в гр. Самоков, а от там окончателно в гр. Пловдив. Там през 1919 г. успяват да поставят началото на БЕЦБ в града. През същата година е приет и устава на църквата, който регламентира вътрешната организация и цялостната дейност на същата…
http://becb.incilbg.com/history.html