Харалан Попов: Когато Човек Се Изправи Пред Смъртта

П-р Харалан Попов е роден на 07.03.1907 г. в село Червено градище. Приема вярата в Христос като юноша и преди Втората световна война завършва библейско училище в Лондон. Сключва брак с Рут Перневи (Швеция). През 1937 г. е назначен за пастир на Евангелската петдесятна църква – Бургас.

Името на Харалан И. Попов се произнася с голямо почитание по цял свят. Той е символ на християнска смелост за милиони вярващи, които поради вярата си са преследвани от своите правителства и религиозните екстремисти.

Роден в България, наречена „малката Русия”, Харалан Попов служи като пастор в най-голямата протестантска църква в страната и същевременно е един от най-изтъкнатите духовни водачи. След като комунистите окупират България, тъкмо тази негова известност като предан християнин му донася ужасни физически и нравствени мъчения в ръцете на съветското КГБ и техните български марионетки.

Въпреки че е бил затворник в 16 различни затвори и трудови лагери, пастор Попов продължава работата си на Божията нива, макар да съзнава, че това ще означава понасянето на множество страдания. Той оцелява като по чудо след 13-те години и два месеца затворничество в комунистическите затвори, той накрая е освободен. Независимо от заплахата за нов арест, той продължава тайно да организира църковни служби и библейски курсове, тъй като властта е проникнала в официалната църква и тя се намира под пълен контрол на комунистите.

По-късно с помощта на семейството си, което живее в Швеция, и по молитвите на много християни той като по чудо получава разрешение да се присъедини към своето семейство след 15 годишна раздяла. В Швеция той съсредоточава всичките си сили върху задачата да покаже на обществото тежкото положение и нуждите на изпратените в затвори християни, пострадали поради вярата си.

През 1972 година д-р Харалан И. Попов официално регистрира ECL – Evangelism to Communist Lands (евангелско благовестие в комунистическите страни) в САЩ, което днес е известно като „Врата на Надеждата”. Можете да поръчате изключителната му автобиография, книгата „Изтезаван заради вярата си” (ИЗВ), която е преведена и издадена на повече от двадесет и пет езика и в продължение на много години е бестселър номер едно в списъка на книгите джобен формат.

Източници: Евангелски Вестник, Информация за основателя на „Врата на надеждата“

Откъси от книгата му „Изтезаван заради вярата си“

В участъка ме претърсиха и заключиха в килия. В ъгъла стоеше старо спукано гърне, което служеше за тоалетна. То преливаше и вонеше ужасно. В 8 часа вечерта ме заведоха в един мебелиран кабинет, където ме представиха на един млад човек. Той ме попита: „Знаеш ли разликата между полиция и милиция?“ Казах му, че не се занимавам с милиционерски работи и той се ядоса и закрещя. До полунощ стоях с лице към стената и той повтаряше през 5-10 мин същия въпрос. „Знаеш ли разликата между милиция и полиция?“ Около полунощ вече той ми каза: „Работата на полицията е да пази интересите на богатите капиталисти, а работата на милицията е да пази интересите на честните работници.“

<><

Дойде времето когато ДС трябваше да ни категоризира. Първа група бяхме политически затворници, свещеници, пастори. Втора група бяха убийците и изнасилвачите. След това бяха другите. Най-големите и опасни бяхме ние първа група. Изглеждаше странно,че бях квалифициран като по-опасен и от рецидивистите убийци. Но на мен ми беше ясна гледната точка на комунистите. Моята вяра и свидетелстването ми бяха наистина по-опасни за тях. Те разбират че вярата в Бога е най-злият им враг. 13 години трябваше да слушам лекции по марксизъм и комунизъм. Никога не преминах, оставах си в същата група. Изглежда че бях неспособен да се науча как се строи комунистическо общество.

Имаше една голяма група хора, които направо се предаваха и се съгласяваха с всичко. Тях не само ги местеха в по-добра група, но и ги освобождаваха много по-рано. Те се бяха „поправили“ и ги смятаха за „обучени“.

<><

В нашия случай те имаха специални цели. Искаха да унищожат евангелските църкви. Второ с един удар искаха да премахнат преданите на вярата пастори и на тяхно място да дойдат марионетки. Но когато ни изправиха пред съда,те всъщност съдеха Христос и Неговото учение. За пореден път дяволът беше лъжесвидетелствал и беше намерил фалшиви обвинения, за да се отърве от Христа, Светлината на света. Той беше обвинен пред Пилат, чиито заповеди се диктуваха от Рим,осъдиха го на смърт,разпнаха Го и Го положиха в запечатан гроб.

Колкото и проницателен и хитър да беше дяволът, той не успя. Причината ще открием в Божието Слово и в думите на Павел към Тимотей „…но Божието Слово не се връзва…“ (2 Тимотей 2:9)

Божието Слово не може да се унищожи. Точнo когато дяволът е сметнал, че ще тържествува, Христос се е надигнал от гроба. Лъжата си остава винаги лъжа. Нито марксистите, нито ленинистите ще успеят да изградят земен рай върху лъжа.

<><

Когато човек се изправи пред смъртта, той проверява себе си и се замисля за отношението си към Бога. Бях се примирил, че земният ми живот скоро ще свърши и не след дълго ще бъда с Господа. За мен беше очевидно, че бях доведен тук, за да умра. През изминалата седмица бях изгубил всичко най-скъпо на този свят – жена си и семейството си, Църквата, дома, но усещах до себе си Бог, когато влязох в ДС.

<><

Не е възможно да се опише чувството на глад, както е невъзможно и да се опише любовното чувство. Дневната ми порция беше 2 филии хляб и 6 лъжици супа, която всъщност беше лигава и гадна миризлива вода. Диетата беше внимателно и научно съставена, така че да поддържа живота – не повече. Поддържаха просто един слаб пулс. Двете филии идваха в 6 вечерта и след това 24 часа нямаше друго. Целта беше да ме пречупят. От недохранване бях като маларичен. Това усещане ме съпровождаше през следващите 5 години.

<><

След всичката жестокост, която бях видял и понесъл от себеподобните си, все още се изненадвах, когато сатанинската изобретателност откриваше нови начини за изтезание на ближния.13 години бях свидетел на трагедията в какво низко положение,може да изпадне човек без Бога

<><

Комунистите не се опитваха да ми промият мозъка. Наясно бяха, че никога няма да успеят… Целта им беше да пречупят волята ми – с принуда, побой, изтезания, унижения и глад докато се сломи и рухне. Нужен беше жесток, безмилостен бой, глад и мъчения, стигащи до връхна точка, до кресчендо от ужас, където човек вече няма собствена воля. Такава беше тактиката им… и те я прилагаха с ярост и жестокост. Недохранването, безсънието и стоенето с лице към стената седмици наред бяха инструментите, с които пречупват волята. Всичко това може да превърне един буден и мислещ човек в животно…

…внезапно се почуствах смазан толкова сам съвсем сам. Почуствах се така, както сигурно се е чуствал Христос когато е казал: Боже мой Боже мой,защо си ме оставил… и в този миг на пълна смазваща безнадеждност, чух глас, ясен и отчетлив като всеки друг да ми казва: Няма да те оставя, нито ще се отрека от тебе. Така добре се чуваше че бях сигурен че спящия следовател е чул. Но той продължаваше да спи. Божието присъствие изпълни килията за мъчения и ме обгърна с топлинаи вля сили в обвивката която бе мое тяло. Това имаше поразяващо физическо въздействие върху мен. Следователят се събуди стреснат. Усети че нещо е станало. Изтича навън и се върна с още един офицер. Опитваха се да разгадаят случилото се. Чуствах се освежен и живнал, изпълнен с нови сили. Никога не се бях чуствал толкова близо до Бога и закопнях да го видя. Това усещане за близостта Му беше така прекрасно, то надхвърляше всички някогашни чувства… Молех се смъртта да дойде. Копнеех за нея. Тя беше желана врата, отвъд която щях да видя Исуса – Този Когото обичах и Комуто бях служил толкова време… Божието присъствие задълго повдигна духа ми, но 14 дни на пълен глад, жажда и изгаряща болка в очите бяха прекалено много. Ясно беше че умирам… Охраняващият видя,че става нещо и хукна навън,връщайки се след малко с лекар. Той ме погледна и каза: Този човек умира…

…след връщането ми в килията съкилийникът ми каза датата. Не можах да повярвам: бях стоял прав цели 14 дни. Не съм в състояние да обясня как е възможно това… същия ден ми донесоха храна и вода и ме оставиха да почивам…

<><

Ще съборят църковната сграда, но ще остане истинската живата Църква, Тялото Христово, Страдащата църква.

<><

Около мене имаше стени и решетки, но никой не можеше да отнеме вътрешната ми свобода. Сега щях да обучавам, да проповядвам, да свидетелствам за Христовата кауза, в който и затвор да ме сложеха.

Радиопредавания за страните зад Желязната завеса

През 1963 година пастор Попов като по чудо е освободен от затвора и се присъединява към семейството си в Швеция. Той веднага съсредоточава цялата си енергия върху задачата да обърне внимание на обществото върху трудното положение на преследваните християни и да върне Божието слово обратно в комунистическите страни, където библиите се конфискуват и изгарят. Идеята на Харалан е пределно ясна: църквата трябва да бъде „Глас-призив и ръка за помощ”. С подкрепата на църкви в Швеция и Норвегия той начева радиопредавания на Божието слово, предназначени за страните отвъд Желязната завеса, чрез „Транс-световното радио” и чрез IBRA (International Broadcasting Association).

Харалан е първият, който осъществява радиопредавания на евангелското благовестие на български език, независимо че комунистите се опитват да ги заглушат. Слушателите отвъд Желязната завеса се чувстват благословени и членове на българската църква усещат подкрепата, която той им оказва чрез всеотдайното си служение. И все пак в сърцето си Харалан се чувства откъснат от своите братя българи и от затворниците, които продължават да страдат в килиите, които той е споделял с тях. Затова той иска да направи още нещо.

Отпечатване на Библията и нейното разпространение

През 1972 година Харалан основава ECL – Evangelism to Communist Lands (Евангелско благовестие в комунистическите страни), която е днешната международна организация „Врата на Надеждата”. Тя начева проекта „Операция Йерихон” – служение за отпечатване на Библията и нейното тайно разпространение в страните отвъд Желязната завеса. Около 200 хиляди книги на Библията и на Новия Завет са отпечатани и тайно прехвърлени зад Желязната стена. „Врата на Надеждата” подтиква християните да се молят, та Словото Божие да достигне до хората и да събори съвременната Йерихонска стена – Желязната завеса. Чрез служението „Страници от Новия Завет” повече от един милион книги на Новия Завет са разпространени в България, Румъния, Чехословакия и Съветския Съюз.

Още от началото на дейността си „Врата на Надеждата” стартира програмата „Куриер на Библията”, чрез която хиляди и хиляди библии и друга християнска книжнина е нелегално внесена в комунистическите страни в специално устроени за тази цел превозни средства. По случай олимпийските игри в Москва през 1980 година „Врата на Надеждата” отпечатва и тайно внася в Русия 500 хиляди книги на Новия Завет на руски език, върху които като прикритие на корицата е изобразен олимпийският факел.

Друга значителна инициатива е преводът, отпечатването и разпространението на български, румънски и руски език на „Отворената Библия” на Томас Нелсън като „Ръководство за изучаване на Библията”. По-късно е направен запис на тези библии и тe излизат като „Преносимо библейско училище”, предназначено за пастори. „Врата на Надеждата” издава също така Детски библии и песенни сборници на различни езици, „Ръководството на Хейли”, преведено на румънски и „Китайската говореща Библия”.

Служение чрез Библията

Д-р Харалан Попов вярвал, че Божието слово е от особено значение за духовното израстване на хората и за познанието на Бога, затова през 1972 година той начева уникално християнско служение, „Служение чрез писма, съдържащи Новия Завет”, което прониква в комунистическите страни чрез използването на метод, който не е можело да бъде спрян. Части от Новия Завет били включвани в писма, външно приличащи на лични писма, които с помощта на „местни мисионери” в чужбина били изпращани на получателите, живеещи в страните с комунистическа идеология. Хората получавали тези писма от различни „мисионери” по целия свят и така част по част те получавали целия Нов Завет.