Евангелското дело в Македония в края на 19 век и началото на 20 век

маг. Момчил Петров
Институт за българска протестантска история

Решенията на Берлинския конгрес разделят българските евангелски църкви в територии с различна юрисдикция. Евангелските църкви в Македония остават в рамките на Османската империя, Освободителната война не променя нищо в статута на тези земи. Това създава редица затруднения за разрастването на работата на мисията на Бостънския борд сред македонските българи. С цел да бъдат избегнати политически напрежения, както и за да се оптимизира работата сред македонските българи, през 1894 г. в Солун е открита мисионерска станция, която да координира всички съществуващи в Македония български църкви и да подпомага откриването на нови общества. За тази цел в Солун постоянно пребивават д-р Хаус и Е. Хаскел.

В годините около откриване на станцията в Солун евангелското дело преживява бурно развитие. Наред със съществуващите църкви в Битоля и Струмица започват нови общества в Моноспитово през 1889 г., Муртино 1890г., Колешино 1899 г., Радовиш 1899 г., Драма 1900 г., Дойран и Скопие – около 1890 г., Енидже Вардар, Кукуш, Долни Тодорак, Междурек, Велюса, Раклеш, Ксанти, Кавадарци. В периода до освобождението на Пиринска Македония през Балканската война за църквите в този край (Банско, Разлог, Елешница и др.) отговаря Солунската мисионерска станция.

Българите евангелисти от Македония са увлечени в борбата за национално освобождение. Десетки членове на евангелските църкви са членове на ВМРО, като участват наравно със своите сънародници във всички дейности на организацията. Вестник “Зорница” се разпространява масово сред македонските българи и продължава своето служение за възраждането на българския народ. Няма нито едно съществуващо сведение за конфликт между ВМРО и евангелските църкви или за наказване на член на евангелските църкви за предателство или за недобросъвестно изпълнение на задълженията си към революционната организация. Нещо повече, при вземането на решението за отвличането на мисионерката Елън Стоун през 1901 г. на заседанието е присъствал и заемащият висок пост в организацията протестант от Банско Иван Колчагов. Въпреки че е против отвличането на мисионерката, той запазва взетото решение в тайна и отвличането е осъществено безпрепятствено. Отвличането на Елън Стоун настройва международната общественост срещу ВМРО и макар да донася на организацията откуп от 66 000 долара, остава едно от най-спорните нейни деяния от този период на съществуването й. Самата Елън Стоун след своето освобождение многократно се изказва в защита на каузата на македонските българи.

Българите протестанти от Македония масово участват в Илинденското въстание 1903 г. и понасят ужасите от неговия погром наравно със своите сънародници. След разгрома на въстанието евангелските църкви от свободна България изпращат пастирите Н. Попов и Д. Фурнаджиев в САЩ за събиране на помощ за пострадалите от въстанието. Общата помощ, събрана от евангелските църкви, надвишава 200 000 лева, една огромна за времето си сума. През 1905 г. мисията в Солун открива Земеделско училище, което е ориентирано специално към обученито и подпомагането на български юноши.

През Балканската война българите евангелисти от Македния отново всячески подпомагат настъпващата българска армия или се включват в сформираното българско опълчение. След Междусъюзническата война България преживява своята първа национална катастрофа и една голяма част от църквите в Македония остават под сръбска или гръцка окупация. Мисионерите Д. Кларк, Л. Удров, Берд и Р. Томпсън изготвят меморандум до Великите сили, в който доказват преобладаващия български характер на Македония и неоснователността на съюзническите аспирациикъм областта. Би следвало да се изследва каква е ролята на американските мисионери в решението на американеца Карнеги да проведе анкета непосредствено след тези събития , която до днес остава автентичен свидетел срещу опитите за фалшификация на историята на Македония от началото на века.

Поражението на България през Първата Световна война окончателно решава статута на голяма част от земите, населени с българско население. Българският език е забранен от сръбските и гръцките окупатори, а голяма част от населението се изселва в свободните български земи. Българските евангелски християни започват да напускат Македония още след Междусъюзническата война и Мисионерската станция в Солун регистрира спад на църковните членове от 1732 на 937 души. След Първата световна война на българските църкви в окупираните територии окончателно е сложен край. Българските пастири, с малки изключения, са принудени да се изселят, поставени в невъзможно положение масово напускат с колоните бежанци и членовете на църквите.

Практически няма как да бъде продължена дейността на Мисинерската станция в Солун. Забраната за използването на български език би трябвало да накара мисионерите тепърва да изграждат проповедници, ползващи гръцки и сръбски, което пък вероятно би се възприело като предателство от българите членове на църквите. В тази обстанвка Солунската мисия не вижда друг изход, освен да прекрати своята дейност. Членовете на българските евангелски църкви в окупираната от Гърция част изцяло са се изселили в България. В окупираната от Сърбия територия остават малък брой вярващи. През 1921 г. Солунската мисия сключва споразумение с Методистката църква на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци, а църквите в Македония са прехвърлени към методистката църква като нейна Южна конференция. По тази причина най-старите църкви на територията на Република Македония днес са към Методистката църква. Забележителен факт е, че загиналият македонски президент Борис Тройковски е израсъл в Методистката църква в Моноспитово, наследник на българската евангелска църква там от края на 19 век.

Историята на Евангелските църкви в Македония е част от историята на Българския евангелизъм. Църквите в Македония и България са обслужвани от едни и същи пастири, служещи на ротационен принцип, вестник „Зорница“ е еднакво четен и обичан, а предаността към българската кауза е обща за вярващите в свободна България и Македония.

След 1918 г. евангелското дело в Македония е отделено от Българската църква. Неоспорим факт е обаче българският корен на днешните традиционни протестантски църкви в Македония.