Евангелското дело на методистката епископална църква в Северна България през последните 50 години

Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 364-365.

Пастор Д-р Стефан Томов

Това дело е било започнато в 1857 г., когато Мисионерското дружество на Методистката Епископална църква в Северна Америка назначило и изпратило в България двамата мисионери Алберт Л. Лонг и Цесли Претиман. Те са настанили в гр. Шумен и почнали веднага да учат български. След четиригодишно пребиваване в България д-р Претиман се завърнал в Америка, а в 1859 г. Д-р Лонг със съгласието на мисионерските власти се преместил във Велико Търново, дето до 1863 г. той научил добре българския език и развил полезна и благотворна религиозно-просветна дейност.

През м. юний 1863 г. Д-р Лонг се преместил в Цариград, а в 1872 г. бил назначен професор в Роберт Колеж.

I.

В 1879 г., тъкмо преди петдесет години Методистката мисия в Северна България е имало двама американски мисионери, а именно: Е. Ф. Лансбери, който работеше в гр. Русе, а Д. Ц Чалис – в Свищов, и петима български евангелски проповедници, а именно: Стефан Томов, който проповядваше във Велико Търново, Юрдан Ив. Икономов, учител в Русе, Стефан Гечов, проповедник в Ловеч, Гаврил Илиев – Севлиево и Димитър Найденов – в Орхание. Освен тия имаше и двама увещатели Юрдан Цветков, който живееше в Плевен и продаваше Библии и Евангелия и Тодор Николов – във Видин. Такъв е бил скромният персонал на евангелските работници в Северна България преди петдесет години.

Оттогава до преди двадесет години американските мисионери и българските евангелски проповедници са били пионерите на евангелското дело в Северна България; пионерска работа продължава да се върши още и сега в някои места в Северна България.

В 1882 г. се построи в Свищов един салон за държане редовните служби в неделен ден и други събрания, също и пастирски дом. Салонът послужи и за училищна стая, до когато се построи училищното здание в 1866 г. В същата година се отвори в Свищов и първоначално евангелско училище с пансион и двегодишен богословски отдел за ученици, желающи да се подготвят за евангелски проповедници. Това училище функционира до 1898 г. Из богословския отдел на това училище излязоха със завършен курс шестима младежи, от които петима още работят като евангелски проповедници.[Забележка на съставителя. Виж „Изгревът“ том V, с. 531, № 204 и снимка № 5. Имената им са отбелязани на с. 532. А това са: Христо Бъчваров, Петър Дънов – прави; седнали: Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров и Иван Тодоров.]

В 1885 г. се построи в гр. Русе пастирски дом и в 1886 г. църковно здание. След туй последователно се построиха църковни здания и пастирски домове в Шумен, Варна, Ловеч, Търново, Плевен и Севлиево. Църковните здания допринесоха немалко за успеха на евангелското дело в Северна България. Българите обичат да слушат евангелски беседи в църковни здания, а не в частни домове. Най-после в София се издигна в 1924 г. на ул. „Раковска“ 90, един салон, който носи името на Д-р Лонг, основателя на евангелското дело в Северна България. В този салон се държат редовно църковните и други събрания.

Освен църковни здания и пастирски домове, има построени църковно здание и пастирски дом в с. Хибелий, Свищовско, в с. Хотанца, Русенско и в с. Войводово, Оряховско.

II.

Методистката мисия в Северна България се е занимавала и с книжовна работа.

С редактирането и издаването на илюстрованото месечно списание „Зорница“ в Цариград, 1854 г. Д-р Лонг става основател на българския религиозен периодичен печат.

В 1866 г. той преведе и издаде в Цариград безподобната алегория на Джон Бъ ня н“ Пъ тешественикч а ст I. Втората част на“ Пъ тешественика“ биде преведа от п-р Д-р Ст. Томов и издадена от Методиската мисия в Русе в 1886 г. Същият пастир е превел от английски и други няколко книги, издадени от методистката мисия. От тях главните са: „Животът на Джон Уесли от М. Лелиевър, издадена в 1884 г.,“ Животът на Исуса Христа“ от Я. Стакер – в 1890 п,“ Животът на ал. Павла“ от същия автор – в 1892 г.,“ Огненият език“от Уилям Артър – в 1908 г.

В 1892 г. Методистката мисия почна да издава месечно списание „Християнски свят“ под редактирането на тогавашния надзирател на мисията д- р Дейвис. Впоследствие п-р Д-р Ст. Томов редактира това списание осемнадесет години. По липса на средства престана да се издава в 1925 г. [Заб. Взимат се мерки за събиране потребните средства за подновяване издаването на това списание.]

Нека кажа тук няколко думи и за първия превод на Библията на български, извършен от американските мисионери д-р Ригс и Д-р Лонг, подпомогнати от П. Р. Славейков и Христодул Костович Сечанов. Голяма е заслугата на това крупно дело на двамата мисионери. Библията е отпечатана в Цариград в 1871 г. Значи за 54 години извършеният от американските мисионери превод на Библията, издаден от Британското чуждестранно дружество е бил четен и изучаван от владици, архимандрити и свещеници в Православната църква.

Ето преценката, която Пенчо Славейков дава за първия превод на Библията на български: „Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език.

След появяване Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори, и източно-българският говор става общ един на всички ратници на мисълта и националното съзнание. . . В Библията, чиято литературна физиономия е дал Славейков, неговите омисли за литературен език се явяват най-ярко реализирани“. (Заб. Виж“П. Р Славейков“. Избрани съчинения. Кн. 1. Стихотворения, с. XXV-XXVI.)

Освен гореспоменатите книги през последните петдесет години Методистката мисия е издала и пръснала навсякъде из Северна България и много брошури с религиозно-нравствено съдържание. Още в 1861 или 1862 г. д-р Лонг преведе от английски и издаде в Цариград, поучителната книжка :“Разговор между приятели. (Заб. Цариград. Предполагам, че не е била печатана по-рано от 1861 или 1862 г. стр. 24.) и друга трогателна повест преведена от ангрийски и озаглавена „Номберската дъщеря“ (Заб. Цариград, 1864, с. 132.)

III.

Предвид на печалния факт, че между народните маси е владеело и още владее голямо невежество по отношение основните християнски учения и по християнския живот изобщо, а между немалка част от нашата интелигенция се проявява още ледена индиферентност, и дори и безверна, то и главната работа на Методистката мисия в Северна България е била евангелизаторска – проповядване Евангелието, като се чете във всички православни църкви, на народните маси за тяхното духовно събуждане, да могат с Божията помощ да се решат да заживеят по-добър, по-благочестив живот

Пастор Стефан Томов