Българската Библия: Преводът на Фотинов

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население почти навсякъде бойкотира кампанията, отказвайки да предаде Новия Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик.

Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи, като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса, където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити.

Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно. Второ издание, почти идентично с първото от 1840 г., излиза през 1850г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра. Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са продадени на панаира в Узунджово.

Четвъртото издание на българския Нов Завет е публикувано през 1857 г. в Букурещ за първи път с различен шрифт, но е дефектно и поръчката е отменена. През 1859 г. още две издания са публикувани. Едното е отпечатано в Букурещ, а другото в Лондон, като на заглавната страница е погрешно изписано “трето издание”, вместо „четвърто“. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград. Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.

Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковнославянски. Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език.

Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. (не 1844 г., както често се споменава) и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източният (търновски) диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.

Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г., като през последната година д-р Ригс му помага. Издание на Псалмите, преведено от Фотинов, е публикувано в Смирна през 1855 г. През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклесиаст и Петокнижието. Преводите на тези книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават със славянската версия, използвана от православната църква, което предоплага, че са превеждани директно от еврейски.

През този период Ригс заминава за Америка и остава там за около две години. След завръщането си заедно с Т. Баингтон обикалят България, изследвайки промените в българския език. Ригс се среща с Неофит Рилски, с когото обсъжда възможността за ревизирано издание на българския Нов Завет, с цел премахване на македонските диалектни елементи и форми. Това решение исторически променя българския език с избора на източнотракийската диалектна форма.

Oчевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно. През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира, само седмица след завръщането на Ригс в Цариград. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. Ригс поканва българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца.

През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван. Изданието се появява по време на “Българския Великден” (3 април, 1869 г.), с който Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена Екзархия през 1870 г.