България в 38-ия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1857 г.)

Събрание на общия мисионерски комитет (с. 21)

Докладът е публикуван в Ню Йорк през 1857 г. и отразява решения, взети от Общия мисионерски комитет за Мисионерското дружество през 1856 г.

„Проектът за нова мисия в България и в Европейска Турция бе разгледан с голям интерес по множество причини. Поканени сме от сродно дружество (Има се предвид Американският мисионерски борд, създаден от конгрешани през 1812 г. и спонсориран от презвитерианци, методисти, датски реформирани църкви и др. – Б.пр.) да влезем и да заемем това поле. То изглежда обещаващо в мисионерски аспект, тъй като е ключът към Унгария и Полша, в които съществуват големи протестантски групи, и е ключ към Южна Русия и славянската част от Гръцката църква. Освен това България е удобно разположена между Дунав и Балкана, достигайки до залива на Варна, Черно море, а на запад – до Босна и Сърбия, дори до Адриатика. Те са приятни хора, като арменците, между които Американският борд има голям успех. Склонни са да приемат протестантска мисия и неколкократно са изпращали искане за това до протестантските мисии в Турция. Техните главни свещеници и епископи са гърци и не им се нравят. Всичко това обещава успех сред българите. След края на Източната война те подновиха искането си за протестантска мисия, както бе подновена и молбата към нас да започнем работа в това поле. Британското и чуждестранно библейско общество е в процес на издаване на друго издание на Новия завет на български език. Това е добра причина за начало на работата на мисията. Страната е добре населена – с множество градове и села. При тези обстоятелства комитетът се почувства длъжен да обнови използването на 5000 долара за институиране на мисията. Очакваме църквата да снабди парите и епископът, който се избере, да намери и назначи хора. По този начин да ни даде позиция и участие в това велико дело на регенериране на Изтока и възстановяване на чистото християнство върху руините на мохамеданската религия.“

България (с. 69): Къде са хората?

„Това бе учудващият въпрос, с който завършваме разглеждането на тази новозапочната мисия в предишния ни годишен доклад. Викът на хората става все по-силен и сега вече го чуваме да идва от самото поле, като че ли събуден от облак – зъл знак от близкия седемхълмен град. Ние не сме сигурни, но има такива хора, които вероятно вече са говорили с епископа, казвайки „Ето ме“. Страхът ни е, че ще дадем за печат [доклада], без да можем да обявим пред църквата, че тези мъже са били изявени. Общият мисионерски комитет снабди парите – църквата и България чакат хората, които да бъдат намерени и назначени от епископа.“